Джеймс Д. Уотсън, чийто съвместен откритие на спираловидната структура на ДНК през 1953 г. запали искрата на революция в медицината, криминалистиката, генеалогията и етиката, е починал, съобщиха от неговата бивша изследователска лаборатория. Той беше на 97 години.
Пробивът – направен, когато дръзкият, роден в Чикаго Уотсън беше едва на 24 години – го превърна в почитан образ в научния свят в продължение на десетилетия.
Но към края на живота си той беше подложен на осъждане и професионални санкции заради обидни изказвания, включително твърдението, че чернокожите хора са по-малко интелигентни от белите.
Уотсън сподели Нобеловата награда за физиология или медицина през 1962 г. с Франсис Крик и Морис Уилкинс за откриването, че дезоксирибонуклеиновата киселина, или ДНК, представлява двойна спирала – състояща се от две нишки, които се навиват една около друга, образувайки структура, наподобяваща дълга, леко усукана стълба.
Това откритие беше истински пробив. То незабавно подсказа как наследствената информация се съхранява и как клетките дублират своята ДНК при делене. Дублирането започва, когато двете нишки на ДНК се разделят, подобно на разкопчаването на цип.
Откритието отвори вратата за по-нови постижения, като промяна на генетичния състав на живи организми, лечение на болести чрез вкарване на гени в тялото на пациента, идентифициране на човешки останки и заподозрени чрез ДНК проби, както и проследяване на родословия.
Но то постави и редица етични въпроси – например дали трябва да променяме "плана" на човешкото тяло по козметични причини или по начин, който се предава на бъдещите поколения.
"Франсис Крик и аз направихме откритието на века, това беше съвсем ясно", казваше Уотсън., припомня Bulgaria ON AIR.
По-късно той написа: "Нямаше как да предвидим взривния ефект, който двойната спирала ще има върху науката и обществото", предаде The Associated Press.
Уотсън никога повече не направи лабораторно откритие с подобен мащаб. Но през следващите десетилетия той написа влиятелни учебници и бестселър автобиография, помогна за ръководството на проекта за картографиране на човешкия геном, подкрепяше млади талантливи учени и използваше своя авторитет и контакти, за да влияе върху научната политика.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
