Стокхолм. Откривателите на Хигс-бозона, наричан още "божествената частица", получиха заслужено Нобелова награда за физика вчера за трудовете си, довели до разгадаването на структурата на Вселената. Белгиецът Франсоа Енглерт и британецът Питър Хигс бяха сочени за фаворити за наградата тази година, след като съществуването на частицата бе доказано на практика миналата година и потвърдено през март т. г.
"Наградата тази година е за нещо малко, което обаче прави всичко различно", каза секретарят на Кралската шведска академия на науките при обявяването на приза. Наградата се присъжда "за теоретичното откриване на механизъм, който допринася за нашето разбиране за произхода на масата на субатомните частици и който наскоро бе потвърден с откриването на предсказаната фундаментална частица при експериментите ATLAS и CMS в Големия адронен колайдер в ЦЕРН", сочи официалното съобщение на академията. "Отличената теория е централна част от Стандартния модел на физиката на частиците, описващ как е конструиран светът. Според този модел всичко - от цветята и хората до звездите и планетите, се състои от само няколко градивни блока: частиците на материята", се казва в съобщението.
Отличието ще поделят двама "бащи" на частицата - 80-годишният белгиец Франсоа Енглерт и 84-годишния Питър Хигс. Енглерт и колегите му от Свободния университет в Брюксел са първите, които работят по теорията за масата на частиците и публикуват откритията си през 1964 година. Две седмици по-късно Питър Хигс публикува своя труд, в който за пръв път се споменава съществуването на нова частица, която би трябвало да докаже верността на заключенията им. В следващите десетилетия десетки учени работят по теорията и се опитват да докажат на практика мистериозната частица, чиято задача е да дава маса на останалите частици, изграждащи Вселената. Доказването й на практика обаче стана едва през 2012 година, когато тя бе наблюдавана при експерименти с Големия адронен колайдер в ЦЕРН. Тогава учените обявиха, че са наблюдавали сигнали от частица, отговаряща на характеристиките на Хигс-бозона, въпреки че може да става въпрос и за нов елемент, а не за издирвания бозон. През март т.г. екипът от ЦЕРН обаче потвърди, че това е бил именно Хигс-бозонът. Откритието се смята за едно от най-важните от началото на XXI век и затова имената на Хигс и Енглерт бяха сред най-спряганите за тазгодишния Нобел за физика.
Двамата учени не скриха вчера радостта си от наградата.
"Първо си помислех, че не съм награден, защото не видях съобщението", каза Енглерт, след като обявяването на приза закъсня с над един час. После обаче каза, че е много щастлив от отличието.
"Поразен съм от получаването на тази награда и благодаря на Кралската шведска академия. Бих искал да поздравя всички онези, които допринесоха за откриването на тази нова частица, и да благодаря на семейството, приятелите и колегите ми за подкрепата им", каза Хигс.
Шефът на ЦЕРН Ролф Хойер сподели, че е много развълнуван, че наградата е отишла в областта на физиката на частиците. "Откриването на Хигс-бозона в ЦЕРН миналата година, което потвърждава механизма на Брут-Енглерт-Хигс, е кулминацията на десетилетия интелектуални усилия от много хора по целия свят", допълва той.
Хигс-бозонът бе липсващото звено в Стандартния модел за съществуването на Вселената, който обяснява от какво е съставен светът ни и как си взаимодействат най-малките градивни елементи в него - елементарните частици. Моделът е съставен от общо 12 частици, от които всички без една бяха експериментално наблюдавани. Липсващото звено бе частицата, която би трябвало да дава маса на материята, тъй като никоя от останалите частици не е известно да има такива свойства.
За какво си харчат парите лауреатите
Да станеш Нобелов лауреат е признание и голяма чест, материализирана в осем милиона шведски крони или 925 000 евро. Какво правят отличените с тези пари? Някои решават да осигурят финансовата си независимост, други подкрепят благородна кауза, трети я използват за хобито си и си правят игрище за крокет например. Миналогодишният Нобелов лауреат за физика - французинът Серж Арош, каза, че "не е имал време да мисли за пари". Той предвижда да инвестира в недвижимо имущество, като много други лауреати, макар и повечето да не смеят да говорят за големите пари. "Мисля, че това зависи много от държавата, където са родени, от личното им финансово състояние, от приходите, които имат, когато получават наградата, от това, което са в живота", смята генералният директор на Нобеловата фондация Ларс Хайкенстен. Австрийската писателка Елфриде Йелинек, спечелила Нобелова награда за литература през 2004 г., заяви, че призът гарантира финансовата й независимост.
Други предпочитат да се поглезят. Нобеловият лауреат за медицина от 2001 г. сър Пол Нърс си подари нов автомобил. Друг Нобелов лауреат за медицина от 1993 г. Ричард Робъртс направи игрище за крокет пред къщата си. Най-дискретни как използват новото си богатство са нобелистите за литература. "Дори и писателите, които получават Нобелова награда, да са доста известни, много от тях не печелят добре с книгите си" обясни Ана Гундер от университета на Упсала. Наградата им позволява да си осигурят гърба и им дава свободата да пишат спокойно - без да работят нещо друго. Понякога това има и отрицателни последици. "Това променя много неща в кариерата им. През годината, след като са получили наградата, те често пишат по-малко, но обикновено започват отново след година или две" - каза Гундер. За лауреатите на Нобеловата награда за мир решението е често класическо, тъй като те са наблюдавани отблизо. Това са политически личности, организации, активисти, чиито постъпки се следят и от тях се очаква да кажат какво ще направят с парите. Мнозина от тях, както американския президент Барак Обама през 2009 г. или Европейския съюз през 2012 г., преведоха сумата на благотворителни организации. Други подкрепят собствените си проекти. Паричната равностойност на Нобеловата награда варира всяка година. През 2012 г. заради финансовата криза тя бе намалена с 20 процента. През следващите години не се очаква тя да бъде повишена, но бъдещите лауреати не могат да се оплакват. "Парите са една от приятните страни на наградата", каза американецът Пол Шарп, Нобелов лауреат за медицина от 1993 г., който с тях си е купил старинна къща. "Но най-важно е признанието", подчертава още той. "Наградата не би била по-малко престижна, ако не беше съпътствана с крупна сума", каза в заключение Арош.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
