Финландия има повече от 1300 километра граница с Русия и малко европейски лидери могат да си позволят да подценяват Москва. Именно затова думите на президента Александър Стуб звучат особено силно. Той не вярва Русия да използва ядрено оръжие и не вижда в момента реални признаци, че Кремъл се готви да нападне държава от НАТО. Но оптимизмът му има ясна граница - Стуб предупреждава, че Русия може да издържи много по-дълго на икономически трудности, отколкото мнозина на Запад предполагат, а следващият й голям ход може да бъде нова мобилизация.
Китай като спирачка пред ядрената ескалация
В интервю за германския „Билд“ Стуб заявява, че не очаква Русия да прибегне до ядрено оръжие. Един от аргументите му е позицията на Китай - държава, която остава ключов партньор на Москва, но има собствен интерес войната да не преминава ядрения праг. Финландският президент разказва, че при посещение на китайския външен министър е повдигнал именно този въпрос и получил категоричен отговор: „Никога няма да позволим това“. Според Стуб подобна позиция на Пекин представлява сериозен възпиращ фактор.
Това не означава, че Финландия предлага ядрените заплахи на Кремъл да бъдат пренебрегвани. По-скоро Стуб прави разлика между реториката, която цели да плаши европейските общества, и реалната вероятност Москва да предприеме ход, способен да промени изцяло характера на войната и да предизвика непредвидима международна реакция. Самият той посочва, че разполага и с разузнавателна информация, на която основава оценката си.
Не вижда руска атака срещу НАТО
Още по-категорично Стуб се разграничава от предупрежденията, че Русия може в обозримо бъдеще да атакува държава от НАТО. Германски представители многократно са посочвали 2029 г. като възможен момент, към който Москва би могла да възстанови достатъчно военни способности за подобен риск. Финландският президент обаче казва, че към момента не вижда нито доказателства, нито факти, които да показват подготовка за такъв удар.
Аргументът му е не само политически, но и чисто военен. НАТО разполага с огромно преимущество в конвенционалните сили, ракетните способности и ядреното възпиране. „Няма смисъл никоя сила в света да изпитва решимостта на този съюз“, казва Стуб. Според него Москва има интерес Европа да говори непрекъснато за евентуално нападение, защото самият страх се превръща в инструмент на руската информационна война.
Русия вече е вързана в Украйна
Втората причина за оценката му е състоянието на руската армия. Стуб твърди, че Русия в момента губи между 30 000 и 35 000 военнослужещи месечно, докато успява да набира около 27 000 нови. Ако тази тенденция продължи, войната постепенно създава все по-голям дефицит на личен състав.
„Те имат все по-малко и по-малко войници в една все по-сложна ситуация. Просто не мога да си представя, че изведнъж ще мобилизират сили за два фронта“, казва финландският президент. От тази гледна точка откриването на нова война срещу НАТО би означавало Русия да поеме военен ангажимент в момент, когато огромна част от наличните й сухопътни ресурси вече са погълнати от Украйна.
Това обаче не означава, че Москва няма друг начин да ескалира. Според Стуб най-реалистичната следваща стъпка е нова мобилизация, която той допуска още през есента. Именно чрез допълнително набиране на войници Кремъл би могъл да опита да компенсира загубите и да запази натиска върху украинския фронт.
Икономиката няма непременно да спре войната
Тук Стуб отправя и предупреждение към онези, които очакват руската икономика сама да принуди Владимир Путин да сложи край на войната. „Никога не бива да се подценява колко икономически трудности могат да понесат руснаците“, казва президентът и припомня съветския период като доказателство за способността на обществото да живее продължително при тежки условия.
Според него нито инфлацията, нито проблемите в банковия сектор, нито високите лихви са достатъчни сами по себе си да прекратят войната. Същото важи и за огромните човешки загуби. Русия има исторически опит да понася икономически и социални жертви, които за други общества биха създали много по-бързо политическа криза.
Именно затова стратегия, основана единствено на очакването санкциите постепенно да „счупят“ руската икономика, според логиката на Стуб крие риск. Икономическият натиск има значение, но моментът, в който той се превръща в политическа заплаха за Кремъл, е много по-труден за прогнозиране.
Една опасност за Путин може да промени всичко
Стуб посочва и границата, която според него би могла действително да промени сметките в Москва - заплаха за самото оцеляване на режима. Ако руското ръководство стигне до извода, че продължаването на войната вече застрашава властта му, логиката може да се промени.
„Това, което може да прелее чашата, е ако почувстват, че сегашният режим е застрашен“, казва финландският президент. Тогава Кремъл би трябвало да реши дали продължаването на войната все още носи повече политически ползи, отколкото рискове, и евентуално да намери начин да представи изхода пред руското общество като победа.
Ако Украйна загуби, губим и ние
Стуб не използва по-ниската си оценка за риск от руска атака срещу НАТО като аргумент Европа да намали подкрепата си за Киев. Напротив - позицията му е точно обратната. По думите му Украйна в момента е най-добрата гаранция за сигурността на европейските държави срещу Русия.
„Трябва да разберем - вие в Германия и ние във Финландия - че Украйна е най-добрата гаранция за сигурност, която имаме срещу Русия. Ако Украйна загуби, губим и ние“, заявява той. Стуб смята, че Киев в момента се намира в по-силна позиция, отколкото в други моменти от войната, и настоява европейската подкрепа да продължи.
Само дни преди интервюто финландският президент беше в Киев за среща на т.нар. Коалиция на желаещите, а Кремъл го атакува остро заради подкрепата му за украинските удари на голяма дълбочина в руска територия. Москва го причисли към „партията на войната“, след като Стуб определи увеличаването на цената на войната за Русия като част от разумната украинска военна стратегия.
Така посланието му остава необичайно балансирано: Русия не трябва да бъде представяна като сила, която утре ще нападне НАТО или ще натисне ядрения бутон, но също толкова опасно е да се разчита, че икономическите проблеми сами ще принудят Кремъл да капитулира. За Стуб най-вероятният следващ ход е много по-прозаичен - още хора за войната и опит Русия да издържи по-дълго от Украйна и нейните западни съюзници.
