- Залогът е ще кой ще влезе в Елисейския дворец
- От изхода от политическата надпревара зависи стабилността на Европа и целостта на целостта на ЕС
На 24 април Франция ще гласува на втори тур на изборите за президент. Точно като преди пет години конкурентите са същите - Еманюел Макрон, вече с един мандат зад гърба си и определян като центрист либерал, и лидерката на крайната десница от "Национален сбор" Марин Льо Пен. За разлика от 2017 г. сега балотажът ще е доста по-оспорван. В онзи момент кандидатите от целия политически спектър се обединиха зад Макрон, или по-скоро против Льо Пен, но сега това не е сигурно.
Теренът след първото полувреме
На втория тур през 2017 г. Макрон спечели убедително с 66,10% от гласовете срещу 33,90% за Льо Пен. Радикалните послания на лидерката на крайната десница обединиха останалите политически сили срещу нея и тя остана без шансове за победа на балотажа. Този път вътрешната политика и международната ситуация работят в нейна полза. Марин Льо Пен вече е и по-деликатна в атаките си, т.е. възможно е да привлече по-широки слоеве избиратели.
Сега решаващо ще бъде отношението на представителя на радикалната левица Жан Люк-Меланшон (с 21,95% на първия тур), а неговият електорат е много по-непредсказуем. На първия тур на 10 април Макрон зае водещото място с 27,85%, изпреварвайки Льо Пен, която взе 23,15%. Още на другия ден двамата претенденти се впуснаха в предизборни обиколки, но какво ще се роди от напъните им ще се разбере на 24 април. Засега проучванията сред гласоподавателите отреждат на Макрон 51-54%, а на Льо Пен - 46-49%..
В името на демокрацията
Постигнатото от Льо Пен на първия тур, в комбинация с гласовете за другия крайнодесен кандидат Ерик Земур (7,07%), показва, че повече от 30% от френските гласоподаватели симпатизират на тези политически виждания. Център-дясното в лицето на Валери Пекрес (4,17%) от Републиканската партия загуби около 15 процентни пункта спрямо 2017 година.
Френските журналисти се шегуват, че Макрон е станал близка дружка с Владимир Путин, тъй като двамата постоянно разговарят по телефона. Марин Льо Пен пък изобщо не крие симпатиите си към Путин и връзките с неговата политическа клика. През октомври 2014 г. партията й "Национален сбор" взе заем от 9 милиона евро от руска банка, за да финансира своя кампания за местните избори. Флиртът й с Путин се поохлади едва след началото на войната в Украйна.
Макрон отделя твърде голямо внимание на конфликта, пренебрегвайки вътрешните тежнения на избирателите. Имаше огромен ръст в подкрепата в първите седмици на войната, но дни преди вота хората се сетиха да питат какво е направил за тях президентът им. За радост на Макрон, за втория тур той ще може да разчита на подкрепата на кандидата на комунистическата партия Фабиен Русел, на социалистката Ан Идалго, на Яник Жадо от Зелените и на споменатата вече Валери Пекрес. Те предпочитат Марин Льо Пен да не стане президент. За десерт Меланшон, който не призова хората си да гласуват за Макрон, им каза да не подкрепят Марин Льо Пен - много по-отдалечена от него по възгледи.
Кой за какво се бори
От икономиката, през обществените отношения и вътрешните работи, до външната политика, политическите програми на двамата водещи се разминават по много въпроси, но имат и съвпадения. Марин Льо Пен например иска намаляване на данъците за домакинствата чрез понижаване на ДДС за енергийните продукти до 5,5% и освобождаване от данък общ доход на хората до 30 години. Макрон предлага това намаление да дойде от по-незначителни държавни такси. Двамата кандидати искат да облекчат и облагането на даренията и наследствата.
Еманюел Макрон иска и по-дълбока реформа на осигуряването за безработица, което да бъде "по-стриктно", когато има много незаети работни места, и по-щедро, когато има висока безработица. Марин Льо Пен желае да бъдат насърчени предприятията да увеличат заплатите чрез освобождаване от социални вноски на тези, които повишат с 10% заплащането на служителите си, получаващи равностойността на по-малко от три минимални заплати.
Макрон се отказа засега от амбицията за цялостна трансформация на пенсионната система, предизвикала огромна съпротива, насочвайки се към постепенно повишаване на пенсионната възраст до 65 години. Той предвижда някои надбавки за продължителен трудов стаж и трудни професии, и обещава да повиши минималната пенсия до 1100 евро на месец.
За разлика от него Марин Льо Пен иска да сведе пенсионната възраст до 60 години за французите, започнали работа преди да навършат 20 години. Онези, които са започнали трудова дейност между 20 и 24,5 години, могат да се оттеглят между 60,75 и 62 години. За останалите системата остава същата.
Войната в Украйна
Макрон и Льо Пен изразиха желанието си за бързо разрешаване на войната в Украйна и са против пряката намеса на Франция в конфликта. Но докато сегашният президент е движеща сила в прилагането на санкциите срещу Русия, лидерката на "Национален сбор" смята, че те застрашават икономическото благополучие на Франция. Макрон не иска да прекъсва диалога с Владимир Путин, а партията на Льо Пен още връща взетия през 2014 г. заем от руска банка. Тя обаче отива и по-далеч, като предлага да се търси "съюз с Русия по някои съществени въпроси" като европейската сигурност. И двамата кандидати са наясно, че Кремъл не иска Украйна да се присъедини към НАТО. За разлика от Макрон обаче Льо Пен води кампания за излизане на Франция от общите структури на военното командване на НАТО, след като войната в Украйна приключи. Целта е военен суверенитет на Париж, каквото и да означава това. Сега обаче целият Запад би трябвало да е загрижен за изхода от политическата надпревара във Франция. От него зависят стабилността на Европа, целостта на Европейския съюз и бъдещето на демокрацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
