Люто чили или сладък пай ще сготви Урсула за Европа

Първата жена шеф на Еврокомисията се опитва да угоди на всички

Люто чили или сладък пай ще сготви Урсула за Европа | StandartNews.com
Първата жена шеф на Еврокомисията се опитва да угоди на всички Беше избрана като компромис, плати го с унижение и остана на 9 косъма от провал

Ако не друго, Урсула фон дер Лайен поне знае вече какво ще прави това лято - ще готви ястие по своя рецепта, със съставки като програма за управление (най-баналната от всички задачи!), ще избира измежду кандидатите (които държавите-членки ще издигнат) за членове на Европейската комисия, но най-вече ще се радва на най-голямото си признание – стана първата жена, която ще ръководи изпълнителната власт в Европейския съюз. Дали това ястие ще бъде люто чили или сладък пай, все още не е ясно, но взривоопасната смес от ингредиенти вече е гарантирана.
„Избраният е избран, а мнозинството си е мнозинство“ – бившият канцлер Герхард Шрьодер въведе този израз в германската политика. Това може би ще успокоява донякъде смелата Урсула, която вече премина през поста на министър на отбраната в Берлин (пак първата жена на длъжността!).
Но дали това изключително крехко мнозинство в Европарламента, което тя спечели на 16 юли, може да запази здравия й сън? Урсула взе 383 от общо подадени 733 гласа на евродепутати и остана „само на 9 косъма“ от блестящо поражение.

Победата беше много по-трудна, отколкото се очакваше

Иначе Фон дер Лайен започна деня си, като разказа своя урок пред представителите на 28 държави в ЕП. Идеите бяха много, а реакцията спрямо тях - най-разнообразна. За икономиката тя обеща данъци за богатите гиганти и настоя за въвеждане на минимална работна заплата във всяка от страните членки. Имаше още сладки обещания за области като екология, където сметката може да стигне до 1 трилион евро; за върховенството на закона – изненада (!) – ще има доклади за всяка от държавите в ЕС (до болка познати у нас в България); в политиката по миграцията – пак съчувствие към пришълците от всякъде, т.е. типичното за германците милосърдие; при Брекзит – нови отстъпки към британците, които кой знае защо са ядосани от избирането й – на тях явно нищо не им харесва…
Урсула опита да се хареса на всяка от политическите групи в Европарламента. Но не успя. Вярно, че Европейската народна партия и либералите й дадоха сериозна подкрепа, но не и социалистите, които през цялата кампания за номиниране и изслушване на Фон дер Лайен така и не излязоха с единна позиция. Единствено "зелените" показаха постоянство, като още отначало се обявиха против „фрау бундесминистерин“ /госпожа федералната министърка в оставка/.

А за капак вечно шумните националисти и популисти трябваше да я подкрепят

дори само за да избегнат избирането на нейно място на кандидати като левия Франс Тимерманс, например.
Разбира се, Урсула със сигурност не е очаквала или желала такъв изход. Нейната реч преди гласуването беше и последният й опит да привлече повече вотове на евродепутати. И тя ще трябва да се примири с крайнодясната подкрепа, която вероятно е дошла с кански усилия на вече бившата й шефка в германския кабинет Ангела Меркел. Някои медии спекулират, че Меркел е звъняла по телефона на своите колеги в Полша и Унгария (също обявявани за популисти!), за да ги моли за подкрепа. А може и да им е обещала още еврофондове за настигащите Запада техни икономики. При всички случаи Фон дер Лайен ще поеме изпълнителната власт в ЕС при сложен пасианс, защото ще зависи от доста непредвидими фактори.
Но в крайна сметка не трябва да се стига до прекален драматизъм относно избора на новата председателка на Еврокомисията. Избирането си е избиране и то бе резултат от множество противопоставяния в Европейския съвет. Който накрая излезе с решението за Урсула, преминавайки като валяк и смачквайки демократични постижения на Европарламента. Тук може да се изброяват факти като тоталния провал на политиката за „шпиценкандидатите“, това, че глезени национални лидери решиха съдбата на най-високия пост в ЕС, кризата на идентичността при повечето политически фракции, налагането на дневния ред на крайнодесните и пр. Какво ще произтече от компромисите и националните приоритети, тепърва ще става ясно.
И отново: мнозинството си е мнозинство. Каквото и да е постигнатото от нея мнозинство, Фон дер Лайен ще се сблъска с трудна, даже невъзможна в някои случаи, подкрепа от законодателния орган на Евросъюза, а също и с разделението сред лидерите в Европейския съвет. И двете институции са по-фрагментирани и раздробени от всякога преди. Ако Урсула бе спечелила повече гласове на евродепутати, това

донякъде щеше да замаже гафа на националните лидери

Уви, игрите на важни, макар и по-малки фактори в спектъра от "зелените" до крайнодесните, унижиха достойнството й. То и без това всеки един кандидат щеше да се сблъска с пълна каша в подкрепата за себе си.
Избраният е избран, но се стигна до очарователни абсурди след избирането: "зелените" се надпреварваха за поздравяват Урсула фон дер Лайен, въпреки че не гласуваха за нея; центърът в лицето на либералите е пред тотален разпад, въпреки усилията на Еманюел Макрон да наложи либералните си виждания за Европа (но най-вече да наложи собствената си фигура като важен фактор!). Какво ли може да се каже за ЕНП, които тепърва ще трябва да се справят с бунтарите в своите редици – като вечния творец на проблеми Виктор Орбан, или факта, че много от членовете им са от Източна Европа, която си остана с празни ръце в играта на тронове.
Може ли обаче Фон дер Лайен, въпреки своето изключително крехко мнозинство, да играе умело играта на балансиране на различните интереси? Каквото и да предлагат тя и колегите й в Европарламента, то ще бъде трудно одобрявано и в институцията ще трябва да цари постоянна атмосфера на компромис и сделки. Урсула ще трябва да работи при противопоставяне между Комисията и Парламент, което е невиждано досега. От друга страна, размирният свят ще бъде пречка пред воденето на активна и успешна политика от страна на Европейския съюз.
Вярно, че новата шефка на Еврокомисията е полиглот. Е, говори поне три езика – френски, немски и английски, а и вече показа, че има известен нюх към дипломатичността въпреки безкрайните критики. Те пък, кой знае защо, дойдоха най-много и най-кресливи от родината й, където дори се заговори за разпад на и без това абсурдната управляваща коалиция между десни и леви. Първият тест за способностите й да води ще бъде съставянето на новата Европейска комисия, където пак думата ще имат националните лидери. Съдба… Но избраният си е избран. И сега Урсула фон дер Лайен ще води.
След вота във вторник новоизбраната председателка на Европайската комисия заяви, че работата й започва веднага: "Доверието, което ми давате, е доверие, което давате и на Европа - вашето доверие в силна и обединена Европа - от Изток към Запад, от Север към Юг. Доверие към Европа, която е готова да се бори за бъдещето си вместо да води до битки един срещу друг".
Битки ли?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай