Италия вече беше под прицела на френското правителство заради данъчните облекчения, с които привлича богати французи и други чужденци. Но войната в Близкия изток, която разклати държавите от Персийския залив, направи страната още по-привлекателна за заможните.
Данъкът обаче не е бил основната причина да напусне Франция, настоява Робер, докато отпива кафе с крем на летище „Шарл дьо Гол“. Истинският мотив е бил красотата на Италия – bella vita (добрият живот), изкуството и музиката. За него покупката на къща в Рим и получаването на италиански данъчен статут просто са били бонус към този избор. В Италия заможните могат да плащат фиксиран годишен данък върху всички доходи от чужбина – независимо от размера им – и да се възползват от редица други облекчения, пише BBC.
Робер, който се определя като „умерено богат“, се премества в Италия преди осем години след кариера в IT сектора, приключила с продажбата на компанията му. Името му не е истинското. Той може да не е сред френските милиардери, избягали от данъчните, но предимствата за него са очевидни.
Ако беше купил имот във Франция, щеше да плати т.нар. frais de notaire (нотариални такси), като по-голямата част от сумата отива в държавата – подобно на гербовия налог във Великобритания или данъците при прехвърляне на имоти в САЩ. В Италия обаче има облекчение за prima casa – първото жилище. Междувременно президентът Макрон трансформира данъка върху богатството (Impôt sur la Fortune) в данък върху недвижимото богатство (Impôt sur la Fortune Immobilière), така че инвестициите на фондовия пазар вече не се облагат. Но „ако притежаваш имот за 10 милиона долара, този данък е наистина болезнен“, казва Робер. В Италия няма аналог на подобно облагане.
Във Франция се дължи и годишен данък върху имотите (taxe foncière). „Тук няма такъв за prima casa“, обяснява Робер, макар да отбелязва, че таксата за смет е висока. Най-сериозното предимство според него е наследственият данък: в Италия няма такъв за имоти до 1 милион евро, а над този праг ставката е едва 4%. Във Франция необлагаемият минимум е значително по-нисък – 100 000 евро – след което ставките нарастват до 45%.
Но именно за наистина богатите Италия все повече започва да изглежда като фискален рай.
„Имам приятели, които се преместиха тук заради данъците, и други, които още го обмислят“, казва Робер. „За хората, които плащат наистина високи данъци, Италия е изключително привлекателна заради т.нар. плосък данък.“
В страната съществува таван на данъка върху доходите – независимо колко печелите, не плащате повече от определена сума. В момента този таван е 300 000 евро (около 353 000 долара). Само преди няколко години той беше 100 000 евро, а след това беше увеличен на 200 000. За човек, който във Франция плаща данъци върху доход от 1 милион евро годишно, Италия изглежда повече от изкушаваща.
За гражданите на САЩ обаче ситуацията е различна – те дължат данък върху глобалните си доходи независимо къде живеят, така че преместването в Италия не би намалило данъчната им тежест.
Робер разказва, че двама негови богати френски приятели са се преместили в Италия през последните месеци, но идват от Обединеното кралство. И двамата са работили във финансовия сектор в лондонското Сити и са търсили място, където данъчният режим е също толкова благоприятен, колкото този, който Великобритания предлагаше, преди да промени правилата за заможните чужденци.
„Дори при 300 000 евро, плоският данък в Италия остава нисък за всеки, който печели над 1 милион евро годишно, в сравнение с почти навсякъде другаде в Европа. Това означава данъчна сигурност и яснота в сърцето на континента, без да се налага да пътувате далеч“, казва Питър Фериньо, директор на данъчните услуги в компанията Henley & Partners, специализирана в миграцията на заможни клиенти.
„Всяка седмица се срещаме с хора, които искат да напуснат Франция“, допълва базираният в Париж данъчен адвокат Жером Бар. „Те са недоволни от настоящата данъчна среда и се опасяват, че тя ще стане още по-тежка. Липсва им увереност в политическия климат. Данъчните правила се променят често – почти всяка година. А страхът е, че след президентските избори през 2027 г. ситуацията може да се влоши още повече.“На този етап обаче става въпрос по-скоро за „въпроси от предприемачи и богати хора, които се чудят дали биха искали да се преместят или не, отколкото за хора, които действително се местят“, обяснява Жером Бар. „Преместването изисква пълна ангажираност и внимателно структуриране“, подчертава той. Той добавя, че собствениците на бизнес „ трябва да променят седалището на компанията. Във Франция те подлежат на данък при напускане“.
Ако за богатите французи темата е „дали да се преместят“, в Обединените арабски емирства въпросът вече се усеща много по-остро.
Отказът от нулевия данъчен режим в Дубай обаче е сериозно изпитание. „Когато живееш в страна, в която не плащаш никакви данъци, е изключително трудно да се върнеш на място, където трябва да плащаш много – особено ако си свикнал с определен стандарт на живот. Парите, които ти остават, са съвсем различни“, казва Бар. По думите му хората, привикнали към такава среда, „вече не са свикнали и с административната тежест – данъчни декларации, документи – и това допълнително усложнява решението“.
„Неизбежно е много хора да преосмислят ОАЕ“, посочва Питър Фериньо от Henley & Partners. „Но е рано да говорим за масово изкореняване – става дума за работа, семейство, цял живот. Повечето хора там са обикновени професионалисти, дори много от милионерите печелят доходите си от добре платена работа, а не от активи. Ако конфликтът е кратък, те ще останат. Ако се проточи – ще започнат да търсят алтернативи, да местят семействата си или да работят дистанционно, докато стане по-безопасно.“
Има и чисто практичен проблем: ако си в ОАЕ заради работа, трудно можеш да намериш равностойна позиция в Италия. Именно това задържа мнозина – поне засега.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
