Случаят с круизния кораб „Хондиус“ в Тенерифе, където трима души загинаха за броени дни, изкара на светло едно забравено, но изключително опасно медицинско плашило – хантавируса. За разлика от добре познатите грипни вируси или коронавируса, тук не говорим за класическа градска простуда. Това е инфекция с дълбоки корени в природата, която се пренася тихо и притежава стряскаща смъртност.
Откъде тръгна всичко
Въпреки че изглежда нов, вирусът е добре известен на науката от средата на миналия век. Името му идва от река Хантан в Южна Корея. По време на Корейската война през 50-те години на ХХ век над три хиляди войници внезапно се разболяват от мистериозна треска, съпроводена с вътрешни кръвоизливи и отказ на бъбреците. Години по-късно, през 1976 г., корейският лекар Хо Ван Лий успява да изолира виновника от белите дробове на полска мишка. Проучванията показват, че вирусът всъщност е еволюирал съвместно с гризачите в продължение на хилядолетия.
Коренът на злото: Кой разнася заразата?
Хантавирусите няма нужда от комари или кърлежи. Техният единствен дом са гризачите – полски мишки, горски мишки, плъхове и някои видове полски земеровки, които са братовчеди на къртицата и таралежа. Важно е да се знае, че самите гризачи не боледуват. Те са просто дълготрайни преносители. Вирусът се отделя в околната среда чрез техните изпражнения, урина и слюнка.
Човек се заразява най-често по въздушно-капков път, чрез вдишване. Когато засъхналите екскременти на мишките се вдигнат във въздуха под формата на прах – например при метене на стара плевня, чистене на мазе, къмпингуване в гората или при лоша хигиена на затворен кораб – хората вдишват микроскопичните частици. Заразяване е възможно и при директно ухапване или през рана на кожата.
Географската карта на вируса
Хантавирусът не е изолиран в една държава, а е разпространен по целия свят, като се разделя на две големи групи. Щамовете на хантавирусите от Стария свят - Европа и Азия, са широко разпространени на Балканите, в Русия, Китай и Скандинавските страни. Щамове като „Син Номбре“ върлуват в Новия свят -САЩ, Канада, Аржентина и Чили.
Колко е опасен: Двете лица на медицинския кошмар
В зависимост от това в коя част на света се намирате, вирусът атакува два основни органа, причинявайки две коренно различни, но еднакво опасни състояния. Т.нар. бъбречен кошмар причинява т.нар. хеморагична треска с бъбречен синдром. Започва като тежък грип с внезапно вдигане на температура, брутално главоболие и болки в гърба. По-късно се появяват вътрешни кръвоизливи, зрението се замъглява, а бъбреците спират да работят. Смъртността тук е по-ниска – между 1% и 15%, но лечението изисква хемодиализа и интензивни грижи.
Белодробният убиец е истинското лице на ужаса. След първоначалните симптоми, белите дробове на пациента започват бързо да се пълнят с течност. Човек буквално започва да се задушава. Тук времето за реакция е броени часове, тъй като смъртността е стряскаща – близо 40% от заразените умират.
Най-важното успокоение за човечеството е, че хантавирусите почти никога не се предават от човек на човек. За разлика от ковид, ако се разболеете, вие не можете да заразите семейството си чрез кихане или кашляне. Няма одобрена световна ваксина или специфично лекарство срещу вируса – лечението в болниците е поддържащо.
Хантавирусът в България: Къде дебне опасната хеморагична треска у нас
Хантавирусът не е екзотична болест за България – у нас той е познат от десетилетия като причинител на Хеморагична треска с бъбречен синдром. Според данни на Националния център по заразни и паразитни болести в България има риск от появата на този вирус в планинските и гористите райони, където популацията на горската мишка и водното плъхче е най-голяма. Това са районите около Смолян, Девин и Велинград, Благоевградска област и високопланинските села.
Заразяването в България става най-често през лятото и есента. Рисковите групи включват дърводобивачи, горски работници, овчари, къмпинг туристи и собственици на вили, които се заразяват, докато почистват имотите си след дълго отсъствие.
Как лекарите откриват вируса
Тъй като първоначалните симптоми приличат на обикновен тежък грип, ковид или летен вирус, диагностицирането на хантавируса по клинични белези в първите дни е изключително трудно. За доказване на болестта се използват специализирани лабораторни методи чрез вземане на кръвна проба, в която лекарите търсят специфични антитела (IgM и IgG) имунната. Наличието на IgM антитела доказва остра и текуща инфекция.
Единственият хантавирус, който се предава между хора
Текущият епидемичен взрив от май 2026 година на борда на международния круизен кораб „Хондиус“ принуди световните здравни организации спешно да ревизират протоколите за сигурност. Световната здравна организация (СЗО) потвърди, че тримата починали пасажери са инфектирани с вируса „Андес“. Това е единственият щам от семейството на хантавирусите, за който е научно доказано, че притежава способността да се предава директно от човек на човек. Тази негова генетична особеност го превръща в обект на засилено международно наблюдение.
Скритият враг: Инкубационен период до 42 дни
Едно от най-големите предизвикателства за епидемиолозите при овладяването на вируса „Андес“ е неговият изключително дълъг и коварен инкубационен период. Времето от момента на реалното заразяване до появата на първите здравословни оплаквания варира от 4 до 42 дни (между една и шест седмици), като средната стойност при повечето пациенти е около 18 дни.
Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че инфектираните лица могат да започнат да отделят вируса и да заразяват околните около два дни преди изобщо да усеят първите симптоми на заболяването. Това прави проследяването на контактните лица на кораби или самолети изключително трудно за здравните власти.
Какви са официалните указания за карантина
Поради високия риск от верижно разпространение в затворени пространства, Американският център за контрол и превенция на заболяванията и Европейският център въведоха строг карантинен режим за всички лица, свързани с кораба. Максималният срок за наблюдение и карантина е заложен на точно 42 дни (шест седмици) от момента на последния възможен контакт с потвърден случай. Всички лица, които са споделяли кабина, общи прибори за хранене или са имали близък физически контакт с болен, се поставят под строга домашна или болнична самоизолация с ежедневно измерване на телесната температура. Пътниците от другите сектори на кораба преминават през пасивно самонаблюдение. При най-малката проява на температура, мускулни болки или задух, те са длъжни незабавно да се изолират и да информират здравните власти, без да посещават масови лечебни заведения. При организиране на репатриращи полети се изисква задължително носене на медицински маски и спазване на физическа дистанция. Пълно епидемиологично издирване се прилага за пътниците, седели на същия ред, както и на два реда пред и зад евентуален нов установен случай.
Как протича инфекцията
Заболяването преминава през две фази, които се развиват изключително динамично и могат да застрашат живота на пациента за броени часове. Започва с неспецифични оплаквания, които лесно могат да бъдат объркани с грип – висока температура, силна умора и остро главоболие. Характерни са интензивните болки в големите мускулни групи (бедра, ханш, гръб). При около половината от пациентите се наблюдават стомашно-чревни проблеми като гадене, повръщане, коремни болки и диария.
В критичният етап, известен като Хантавирусен белодробен синдром, пациентът внезапно развива тежък задух, суха кашлица и остра дихателна недостатъчност, тъй като белите дробове бързо се пълнят с течност. Кръвното налягане пада рязко.
Към днешна дата няма одобрена световна ваксина или специфично антивирусно лекарство срещу вируса „Андес“ . Спасяването на живота в болниците разчита изцяло на ранна поддържаща терапия, вливане на течности и включване на пациентите към апаратно дишане (интубация) в интензивните отделения. Господ да пази България от заразата!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
