Вторник,

Как Британският музей се превръща в хранилище на позорна плячка

От: Иван Ватахов -
Как Британският музей се превръща в хранилище на позорна плячка
A
A
A

Всяка година на 15 януари една трудно сравнима в световен мащаб институция отбелязва своя рожден ден. Британският музей е открит на тази дата през 1759 година. За повече от 260 години история музеят се е превърнал в символ на съхраняването на постиженията на човешката цивилизация и култура от самото им начало. Днес Британският музей съхранява повече от 8 милиона артефакта, които превръщат колекцията му в една от най-големите и най-подробните на планетата. По-голямата част от колекциятапопада в музея в годините на могъщата Британска империя, а този факт е източник на някои от най-големите спорове за собствеността на част от изложените или прибрани в хранилищата обекти.

Кралските поданици от Острова, които освен всичко друго обичат и да се шегуват със себеси казват, че в Британския музей има много малко британско. Шегата естествено е за тяхна сметка, тъй като почти всичко е откраднато при акциите на техни предшественицив други държави и територии. С разпада на Британската империя след Втората световна война настават десетилетия, в които една след друга страни по света зоват музея и правителството в Лондон да върнат заграбеното през вековете история. Най-ярък символ на тази борба за връщане на откраднатото е спорът между Гърция и Великобритания за отмъкнатите от британски благородник мраморни статуи и релефни фигури от Партенона, наричани също"Мраморите на Елгин" по името на отмъкналия ги аристократ.

Кулминацията на едно "културно" кощунство

"Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг." Тази реплика от пиеса във възхвала на нацистите, написана от световно неизвестния драматург Ханс Йост, често се приписва на Херман Гьоринг (според някои я е произнесъл Гьобелс!) на български става известна в римувания й вариант: "Щом чуя за култура, се хващам за кобура". Предполага се, че вторият човек след Хитлер в нацистка германия е бил твърде далеч от духовното, за разлика от интереса към материалното. Но съвсем не е така. Гьоринг със сигурност се е хващал за кобура си всеки път когато се е натъквал на ценно произведение на изкуството, за да го открадне. Британците, естествено, правят почти същото в своите околосветски колониални кампании.

Вероятно Гьоринг печели индивидуалното състезание, тъй катоосъществява една от най-големите организирани кражби на изкуство в историята. Нацистите свободно ограбват европейски музеи, библиотеки и частни колекции, предимно принадлежащи на евреи. Според изследователи на "подвизите" на Третия райх близо 26 000 железопътни вагона, пълни с картини, скулптури и други откраднати ценни предмети, са били изпратени в Германия само от Франция. На Нюрнбергския процес Гьоринг промълвява с половин уста, че "по време на война всеки плячкосва по малко". Наистина по малко!

Преди около две години един от над 1500 откраднати обекта от колекцията му -древногръцкивинен бокал от VIвек пр.н.е. - беше изложен в музей в Атина, след като е смятан за "изгубен" в продължение на около 80 години. Сега се твърди се, че е изнесен контрабандно от страната в дипломатическа чанта от Гьоринг по време на негово посещение в Гърция през 1934 година. В крайна сметка бокалът е откритв университета в германския град Мюнстер през 2014 г. и надлежно върнат в Атина.

"Дипломатичният" принос на Британската империя

Връщането на плячката от времената на нацизма обаче е само една малка победа в близо двувековната и изключително труднакампания на Гърция за възстановяване на културното й наследство. Прибирането в Атина на най-великите елементи от цялото му ограбено изкуство -Мраморите на Елгин"- продължава да остава само желание.

Отмъкнатите артефакти са скулптури на богове, хора и коне, създадени през V век пр.н.е., които са били неразделна част от Партенона и други сгради на Атинскияакропол. Самият Партенон (храмът посветен на богинята Атина) е една от най-безценните сгради в цялата човешка история. Построен през 447 г. пр. н. е., за да отбележи успешната отбрана на града-държава срещу персийските нашественици, той символизира разцвета на демокрацията, философията, етиката, драматургията, изкуството и архитектурата на западната цивилизация.

Гърцияе била окупирана поне от няколко нашественици през вековете, но единствено Великобритания е обвинена във вандализъм спрямо Партенона, извършен от дипломата лорд Елгин (Томас Брус, седми граф на Елгин). Наети от него хора изрязват и отмъкватблизо половината фризове от горните стени на храма и околните сгради. Този светотатствен акт продължава от 1801 до 1812 г., а безценните произведения са транспортирани по море до Великобритания.

Повече от два века по-късно и въпреки натиска, идващ от всички посоки, Великобритания отказва да върне откраднатото. Тази непримиримост се проявява най-добре във времената на Маргарет Тачър. През 1982 г. тогавашният гръцки министър на културата, актрисата МелинаМеркури, призовава за връщането на Мраморите. Меркури става известна по света с участието си във филма "Никога в неделя" (1960). Отговорът на Желязната лейди на молбата на Меркури е подобаващ: "Никога в който и да е ден".

Впрочем, съвременници на лорд Елгин твърдят, че той е бил още по-неприятен, нахален любовчия, който се разболява така грозно от сифилис, че носът му опада. Той е посланик в Константинопол (днешния Истанбул) във време, в което Гърция все още е под властта на Османската империя. Чрез подкуп той успява да спечели доверието на местния турски управник в Атина и буквално получава благословия за кражбата.

Грозният акт струва на Елгин доста сериозната за онези времена сума от 70 000 паунда, равностойни на 5 милиона в днешни пари. Първоначално тай смятал да украси с мраморните статуи и фризове своя дом в Шотландия, но лични неприятности му докарват дългове, заради които решава да продаде "съкровището" на правителството. Така Мраморите попадат в Британския музей, където са и до днес.

Десетки директори от тогава и множество правителства твърдят, че Елгин разполагал с официален документ - ферман, разрешаващ му да изреже и отнесе Мраморите. Но такъв документ никой никога не е виждал, няма го и до днес, нито в архивите на Османската империя, нито сред документите на самия Елгин.

Борбата с "наследството" от колониализма

И това е само един от съмнителните факти около Мраморите, описани от адвоката по човешките права и носител на почетната титла кралски съветник Джефри Робъртсън в неговата книга "Кой притежава историята? Плячкосаното от Елгин и случаят с връщането на ограбеното съкровище (Who Owns History?: Elgin's Lootandthe Casefor Return Plundere dTreasure). Книгата оспорва всяка лъжа на Елгин и последвалата държавна политика по оправдаване на грабежа чрез отричане на истинските факти.

Робъртсън е категоричен, че ферман не е имало. Елгине притежавал разрешение само да прави измервания и да взима отливки от Мраморите, а не да ги отрязва от стените и да ги отмъкне у дома.

Робъртсън разбира се разширява темата и пише "за това как хората могат да загубят или да разберат погрешно наследството на собствената си страна, когато то се държи под ключ" в институции, определяни като "музеи на кръвта".

"Най-ценните съкровища от древността са държани далеч от хората, чиито предци са ги създали и които биха могли да ги вдъхновят отново с историята, която разказват, и знанието, че техните прародители някога са могли да създадат такава красота", пише в книгата на Робъртсън.

Гръцкото правителство се обръща към Робъртсън през 2011 г. с искане да проучи дали международното право може да помогне за връщането наМраморите. По това време той тъкмо е спечелил станало популярно и създаващо прецедент дело, което принуждава Музея по естествена история в Лондон да върне останките на аборигени, откраднати от британски войски при ограбване на гробове в Тасмания през ХIХ век. След този пример следват и други възстановявания на чужда собственост от бивши европейски колониални сили. За съжаление случаите не са много, а неохотата у правителствата е видима.

Книгата на Робъртсън е вдъхновена именно от опитите на Атина да убеди или принуди по съдебен път Великобритания и Британския музей да върнат откраднатото. Правителството на Алексис Ципрас обаче така и не се съобразява със съветите на прочутия адвокат.

Робъртсън разкрива и други известни спорове за отмъкнато историческо наследство.Един от тях например епревземането на столицата на африканската държава Бенин и кражбата на уникални бронзови статуетки през 1897 година. Друго зверство е разрушаването и ограбването през 1860 г. на Стария летен дворец в Пекин по нареждане на Джеймс Брус, осмият граф Елгин, който е бил британски върховен комисар за Китай. Какъвто бащата, такъв и синът, отбелязва Робъртсън.

Империята отвръща на удара

Властите и ръководството на Британския музей естествено не остават настрана от предизвикателствиото. Те атакуват Робъртсън, като го обвиняват,че не се интересуват от аргументите на отсрещната страна, че полемиката му е "подвеждаща комбинация от морално възмущение, полуистини, самореклама и вицове".

В същото време ръководството на Британския музей признава, че при тях има "спорни обекти". Но исканията за връщане на артефакти са малко и са нищо на фона на цялата колекция на музея, състояща се от около 8 милиона предмета.

Малко са наистина, ноще останат по местата си, независимо от отправените искания. Според Закона за Британския музей от 1963 г. "предметите, предоставени на попечителите на (музея), като част от неговата колекцията, не могат да бъдат обект на разпореждане с тях от страна на попечителите". Робъртсън възразява и иска промяна на закона "или чрез изключване на Мраморите от него или (което е за предпочитане) даване на права на попечителите да се разпореждат с артефактите. Така ще могат да бъдат върнати и други ценни обекти, отнети по време на колониалната експанзия на Обединеното кралство.

Струва си да се припомни опитът на Върховния съд на Великобритания от 2005 г. за връщането на някои от тези "много оспорвани обекти". Става дума за рисунки на Стари майстори, които са били част от колекция, ограбена от дома на чешкия лекар Артур Фелдман от нацистите през 1939 година. Фелдман и съпругата му Гизеластават жертви на Холокоста.

Музеят купува тези рисунки "добросъвестно" в края на 40-те години на миналия век, без да знае нищо за съдбата им. Съдът уж се намесва в случая, но все пак постановява, че попечителите на Британския музей не могат да върнат рисунките. Главният прокурор на Великобритания иска от съда да определи дали връщането може да бъде разрешено на основание "морално задължение".Отговорът е недвусмислен: "Никакво морално задължениене може да оправдае разпореждането на попечителите с предмет, съставляващ част от колекцията на музея".

263 години Британският музей съществува и кой знае колко милиони посетители са минали през залите му до днес. Те са видели не повече от 10% от артефактите, притежавани от музея, защото останалите са в хранилищата му. Скритите обекти вероятно няма да видят бял свят, във всеки случай няма да задоволят масовия интерес. Те ще останат дълбоко заровени в подземията на една институция, която може да се гордее, но задължително трябва и да се срамува от начина, по който са придобити притежаваните от нея безценни свидетелства за развитието на човешката цивилизация от възникването и до ден днешен.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички