Ако се обединят в клъстери, ще могат да кандидатстват във фонда, казва Искра Михайлова
Искра Михайлова е председател на регионалната комисия в ЕП. Член на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Искра Михайлова бе министър на околната среда и водите в периода 2012-2013 г, депутат от 40-о и 41-во народно събрание в България. От 2001 до 2005 г. е съветник на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие, а след това е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
- Г-жо Михайлова, безспорно най-ключовата тема до края на тази сесия на ЕП е началото на "План за инвестиции за Европа", известен като плана "Юнкер". Ще успее ли той да даде рестарт на икономиката в страните членки на ЕС?
- Това е целта. Аз се радвам, че задавате въпроса и говорите не за Европейския фонд за стратегически инвестиции, а за план за стратегически инвестиции. Защото точно това е силата на идеята на Комисията Юнкер, че създава един план, а не просто фонд, гаранционен фонд, а един план, който да мобилизира частните инвестиции, освен публичните инвестиции, които вече са планирани от ЕС. Ако планът успее да подкрепи проекти, които са предложени от страните членки или отделните региони и подкрепени от инвеститори, които да създадат добавена стойност и да създадат работни места и потребление в ЕС, общата идея на плана ще се случи. Той може да се превърне в стимул за развитие на европейската икономика, която вече излиза от състоянието на криза и периода след кризата. Очакваме ръст на икономиките на страните членки, но той не е достатъчен. Необходими са инвестиции и това е целта на плана "Юнкер" - мобилизиране на частен капитал за инвестиции.
- Ще отключи ли планът "Юнкер" частните инвестиции в България? Ще успее ли страната ни да покрие изискванията по регламента за отпускане на средствата и в каква посока?
- Планът "Юнкер" е отворен за всички страни членки. Не съм от скептиците, които смятат, че той ограничава участието на една или друга страна. Напротив, мисля, че в него има много възможности за всички страни членки, но при едно условие - ако се разберат правилно изискванията на целия план. Ако се прилагат проекти, които действително да имат икономическа логика, които ще доведат до добавена стойност. В противен случай ние ще повтаряме предлагането на проекти, които биха могли евентуално да бъдат финансирани от различните структурни фондове. Или биха могли да допринесат за развитието на страната, но в никакъв случай няма да дадат такава добавена стойност както едни проекти, които са икономически целесъобразни. В такъв смисъл често, когато коментираме плана "Юнкер", давам пример с това, че не очаквам по този план да бъдат финансирани проекти за пречиствателни станции, за отпадъчни води, както ние си знаем. Пречиствателните станции се финансират от Кохезионния фонд. Но те едва ли ще бъдат финансирани от плана "Юнкер", тъй като те не създават работни места, не генерират допълнителна заетост и не създават икономически растеж. Това са проекти, които създават базисната инфраструктура и биха подкрепили развитието на икономиката, но по същество сами по себе си не носят икономически растеж. Затова пък има проекти, които предполагат създаване на повече работни места, които предполагат използване на ресурсите на основата на кръговата икономика и това е използването на отпадъци, не само рециклируеми, а на отпадъци, които биха могли да бъдат преработвани в енергийни суровини или суровини за строителството, суровини, които са необходими за икономиката. такъв тип проекти биха могли да бъдат подкрепени от плана "Юнкер". Евентуалните енергийни проекти, които създават енергийна независимост, биха могли да бъдат подкрепени. Но освен всичко останало вече може да се видят и първите одобрени проекти, тези, които минаха през Европейската инвестиционна банка. Всички те носят в себе си иновативен елемент, те предполагат нови, нестандартни решения и всички те създават икономически растеж.
- Как Европейският фонд за инвестиции може да бъде от помощ конкретно за малките и средни предприятия, например?
- Аз лично много се надявам, че той би могъл да бъде от помощ за малките и средни предприятия. Току що се връщам от годишната Европейската бизнес среща и участвах в панел, в който дискутирахме този въпрос - могат ли малките и средни предприятия да бъдат глобални играчи и да бъдат конкурентни на глобалния пазар. Могат ли те самостоятелно да го направят, или пътят е те да се обединят в клъстери и тези клъстери да бъдат подкрепени от плана "Юнкер". Според Европейската инвестиционна банка всяко малко и средно предприятие, което има иновативна идея, може да кандидатства по плана "Юнкер". това е така, записано е и в правилата и се надявам, че ще бъде одобрено и от ЕП. Но същевременно ние трябва да мислим и върху тази формула за обединение на малките и средни предприятия, за да бъдат конкурентни и на световния пазар.
- Вие сте с опит в изпълнителната и законодателната област. Къде според вас се къса като че ли връзката между обикновените хора, които имат реална полза от реализирането на проекти от програмите на ЕС, властта и фирмите изпълнители? Защо оставаме с впечатлението, че у нас нещата се случват по баснята орел, рак и щука?
- Не само ние оставаме с такова впечатление. Това е проблем и в много страни.членки на ЕС. Т.нар. евроскептицизъм и проблемите с разпознаването на европейски ориентираните партии идват точно от това - че хората не виждат достатъчно информация и не се доверяват достатъчно на това, което се прави чрез европейските фондове.
Това е задача на новата Европейска комисия и на ЕП сега. Ние трябва да докажем на европейските граждани, че европейските структурни фондове работят за всеки отделен гражданин. Това не сме го правили. Ние, в България, най-често говорим колко пари сме усвоили и забравяме да кажем за какво ги усвоихме. По какъв начин за всеки един гражданин тези пари направиха живота му по-лесен. Ние забравяме да кажем колко деца учат в реновирани училища благодарение на европейския фонд за регионално развитие. А говорим колко средства са били усвоени, и като кажем думата "усвоени", българският гражданин си представя усвояване на пари, а не това, което е крайната цел на програмата и на проекта - децата да учат в по-добра среда. Давам го само като пример, това е стара грешка на провеждането на кохезионната политика на България, но сега се убеждавам, че това е грешка и в много други страни.
- Като председател на една от най-важните комисии в ЕП - регионалната, какво да очакваме от стратегиите за макрорегионите - Дунавския, а защо не и за Черноморския?
- Стратегията за макрорегионите са съществена част от новата кохезионна политика. Ние очакваме през месец юни да дискутираме една от новите стратегии - стратегията за Йонийския и Адриатически регион, но не трябва да забравяме Дунавската стратегия и в бъдеще може би Черноморската стратегия. Това са стратегии, които позволяват да избегнем издребняването на проектите и концентрирането им в малки територии, а да постигнем един синергичен ефект, който дава отражение върху развитието на целия регион, примерно по течението на река Дунав. За България този регион е много важен и очевидно програмата България-Румъния е недостатъчна и трябва да се намери формата да свържем България, Румъния с всички страни по течението на Дунав, там някъде до Вюртемберг, където извира Дунав. Това е смисълът на макрорегионите, в противен случай отделните проекти много трудно биха могли да се съчетаят като общи цели. Знам, че има колеги и в ЕП, които не са големи радетели на такава идея, но ние като страна, която е част от един такъв регион, трябва да се възползваме от възможностите, която ни дава тази политика.
- Една много важна, но конфликтна тема - Споразумението за свободна търговия и инвестиции между ЕС и САЩ - повече тревога или очакване за работни места и увеличаване на доходите трябва да имат европейските граждани?
- Мисля, че европейските граждани ще се успокоят тогава, когато видят текстовете на споразумението. За съжаление, сега сме в ситуация, в която повечето хора, които говорят, не са виждали това споразумение. Оригиналните текстове могат да се четат в специална читалня в ЕП след преминаване на проверка за сигурност. Такива са правилата при нас. Всичко останало са странични коментари. Но така или иначе, ние знаем, че има няколко области, в които трудно се намира допирна точка, по която да се достигне до споразумение. Това са областите по опазването на околната среда и спазването на европейското екологично законодателство, нормите, свързано с генномодифицираните организми и храните от тях. Изискванията към европейската земеделска продукция са много по-високи от изискванията в САЩ. Стои въпросът и за съдебното решение за спорове, има много теми, по които предстои много работа. Но аз съм член на групата на либералите в ЕП и според нас, либералите, колкото по-широк е един пазар, толкова повече са възможностите. Това е букварна истина за либералите. Ние смятаме, че ако направим така, че разширим пазара на ЕС с пазара на Америка, това би спомогнало за развитието на фирмите в Европа. Ако те са конкурентни, разбира се, и ако се подпише споразумение, което защитава техните права.
- Как София и Брюксел трябва да реагират на антиевропейското говорене и на "демоните" на расизма и антисемитизма" - последното от послание на председателя на ЕП Мартин Шулц от преди дни?
- ЕП в това свое издание е избран от европейските граждани след едни избори, в които те, европейските граждани показаха, че могат да бъдат много критични. Че ако не разбират политиките на ЕС, те могат да избират политически сили, които са против ЕС и са напълно деструктивни. Ние имаме членове на ЕП, които не зачитат европейските ценности. Има членове на ЕП, които не приемат европейските политики, които говорят за разпадането на Европа като нещо, което те си поставят за цел. Но това, за което говори президентът Шулц, е подкопаването на ценностите на общите европейски идеи. Защото идеята за Европа като един общ дом е някъде дълбоко закоренена в европейската култура, която зачита различията, приема другите култури и уважава европейските езици. Идея, която се основава на богатството на разнообразието на Европа. Ако ние се стремим към еднаквост, ние обезличаваме богатството на Европа. Така че президентът Шулц говори за демоните, които пречат на развитието на Европа, защото те подкопават ценностите на Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
