Сряда,

И милионерите станаха бежанци

От: Администратор -
A
A
A

Икономическа криза, тероризъм с ужасни последствия, огромни потоци от мигранти. Светът се преобърна, а с него и доверието на хората. Оказа се обаче, че не само бежанците бягат. Техни колеги по ескейпизъм са и милионерите. А посоката е обратна на обичайната - далеч от европейските столици и забързания, а напоследък и опасен живот там. Според данни на агенцията за световно богатство (New World Wealth) през 2015 година е била отбелязана най-голямата милионерска миграция в европейските градове. Прогнозите са, че ако тенденцията се задълбочи, това би поставило икономиките на държавите пред изпитание. Ето малко цифри: близо 7 хиляди милионери са напуснали Париж, 5 хиляди мега богаташи са се изселили от Рим и 2 хиляди са напуснали Атина, за да се преместят в други градове.

Тел Авив, Дубай, Сан Франциско и Ванкувър са също привлекателни места за хората с пари - в тези градове през последните 12 месеца са се разпределили близо 2000 души с големи възможности.

Специално парижаните предпочитат да се заселят най-вече във Великобритания, САЩ, Канада и Израел. Те са намалели с 3% и хората със седемцифрени суми във Франция са вече са 323 000 души. А към милионерите бежанци са се включили и 3 хиляди от провинцията. Ами сега?! Кой ще яде скъпите охлюви с шампанско на "Шанз-елизе"?

Милионерите от Рим и Атина пък стягат куфарите за Англия и Америка. А един от най-предпочитаните градове от богаташите е Сидни. Това, което тегли хората с много пари към австралийската столица, е липсата - поне засега - на каквато и да било заплаха от терористични актове, както и възможността за спокоен живот, протичащ извън световните конфликти. В момента Австралия е истински политически оазис в тези толкова размирни времена и ще става все по-апетитна за хората с прекалено големи банкови сметки. През миналата година 4 хиляди милионери са се заселили в Сидни, 3 хиляди са отишли Мелбърн. Мелбърн е един от най-мощните парти центрове и предлага луксозни развлечения, отчита изключително ниска битова престъпност и притежава едно от най-функционалните летища в целия свят.

Взимайки пример от своите събратя по богатство в Европа, и други са си плюли на петите, спасявайки авоарите си. 9 хиляди са си тръгнали от Китай, 4 хиляди напуснали Индия, 2 хиляди милионери са духнали от Русия и Бразилия.

Лидер като дял от изгубените милионери е Рим със 7% (или 5000 души от 73 100). Прави впечатление, че италианските най-богати са близо 5 пъти по-малко от французите.

Интересна е ситуацията с Великобритания. Повечето милионери там предпочитат да останат в родината, но масово се изселват от Лондон. В последните години се наблюдава оттегляне от мегаполиса към по-спокойната английска провинция.

Причините

Причината за бягството на богаташите са най-вече двата атентата в Париж и Брюксел. Оттогава насетне животът в европейските столици започва да губи привлекателност, особено пък за хората, които са спечелили толкова много. Религиозното напрежение и нестабилността на Европа също ескалира процеса. А специално Франция прогонва крупните си предприемачи по същата причина, заради която мегазвездата Жерар Депардийо поиска да стане руснак - изключително високите данъци за хората с голямо богатство.

По сходни причини застрашени от сериозни емиграционни потоци на богаташи са също Германия, Швеция и Великобритания. Допълнително страх в мелницата наливат и усещането за остра криза в ЕС, слуховете за евентуално разпадане на съюза и скептицизмът към него дори в един от най-важните страни членки.

Финансовите анализатори твърдят, че оттеглянето на милионерите от сърцето на Европа е лош знак за бъдещето на икономиката. Със себе си те отнасят и значителни средства. Спират да плащат данъци, а много хора губят работата си, тъй като 30-40% от крупните богаташи са и предприемачи. В наши дни мнозина от милионерите са и иноватори, високообразовани или с натрупани умения, поради което за съответната държава това е и "изтичане на мозъци".

За гигантите Китай и Индия няма основание за притеснение от напускането на голям брой милионери, тъй като икономиките им създават повече хора с над 1 милион долара лично богатство, отколкото е броят на тези, които се местят другаде. Не е така положението обаче при братушките в Русия и Бразилия, където се смята, че има сложен комплекс от проблеми и намеси на държавата, поради което е трудно да се прогнозира подобряване на ситуацията. Интересното е, че при цялата тази "бежанска вълна" гръцките милионери избират България и Кипър. Цели 3000 богаташи са мигрирали от южната ни съседка през миналата година, показва още последното проучване на New World Wealth. В Гърция живеят 55 хил. души, чието богатство надхвърля милион. Освен България и Кипър, немалка част от тях са решили да се преместят във Великобритания или САЩ. Причината милионерите да напускат Гърция е не само икономическата криза, но и потоците бежанци, идващи от Турция. Според "New World Wealth" все повече богаташи ще бягат от южните икономики в Европа - Италия, Гърция и Испания. Тази тенденция е леснообяснима с редовните икономически кризи и непредвидимите финансови показатели на тези държави.
През последните месеци организациите на бизнеса в Гърция алармираха, че много компании напускат страната в търсене на по-добри условия за извършване на бизнес. А това, че основните дестинации са Кипър и България, значи, че нищо не е загубено! Вместо да ходим да търсим осемте хиляди милионери в Австралия, три хиляди от гръцките са под носа ни - озъртайте се.

В миналото

Най-състоятелните хора от край време са особено рискова група по отношение на миграцията. В средните векове богатите общо взето са се делили на две групи - феодалите, които са владеели земя, и търговци и лихвари, трупащи пари със стоки и заеми. За феодала емиграцията е била очевидно невъзможна, защото отказът от поданство обикновено е означавал конфискация на имущество. Доста по-лесно обаче е било на търговците - понасяш сандъка със злато накъдето ти видят очите и се надяваш да не те ограбят разбойници на планинските проходи. В средновековна Европа най-тежкото данъчно бреме обикновено падало върху еврейските търговци и често именно те се премествали от една държава в друга.

Един от най-фрапантните случаи е през XIII век. Тогава английският крал Джон поискал от еврейския богаташ Ейбрахъм от Бристъл да плати като данък 80 000 унции сребро. Ейбрахъм не искал да се бръкне за толкова крупна сума и бил арестуван. Мъчението било особено ефективно: всеки ден палачът му избивал по един зъб и след една седмица тормоз евреинът се съгласил. Платеният данък разорил търговеца и скоро той се самоубил. Случаят нашумял и еврейските търговци започнали бързо да напускат Англия, уплашени да не бъдат застигнати от подобна съдба. Наложило се властите да им забранят да излизат от страната.

Интересен метод за данъчно облагане има Португалия от епохата на Великите географски открития. В един и същ момент тя е била страна на големи възможности, но и тежки данъци. През XV век португалските търговци, които са изнасяли и внасяли стоки от Северна Африка, са плащали на хазната 20% от доходите си. Положението обаче се затегнало през 1943 г. Тогава принц Енрике, който носи прозвището Мореплавателя, получил монопола върху африканската търговия. Той вдигнал данъка до 25% от печалбата, ако търговците се отправяли в морето със свои кораби. Ако пък обаче искали да използват кораби на принца, трябвало да плащат 50%. Впрочем немалка част от търговците избирали втория вариант. Принц Енрике създавал прекрасни условия за развитие на португалската търговия и било привилегия да разделиш приходите си с него. Властникът организирал изследователски експедиции, плащал изработването на морските карти, осигурявал достъпни кредити за търговци. Правил нещо, което малко съвременни политици умеят - да стане така, че печалбите да нарастват по-бързо от данъците и държавата и търговците да процъфтяват едновременно, в помощ едни на други. И наистина, приходите на португалските мореплаватели от едно плаване варирали от 100 до цели 700%.

Португалската корона постепенно увеличавала данъчната тежест, но покровителството й си струвало внесените данъци. През 1504 г. кралят вдигнал от 5 на 30% данъците върху търговията с Изтока. Положението обаче започнало да се променя от средата на XVI век. В страната се засилили бюрократизма и корупцията, бюджетният дефицит нараствал, а печалбите от търговията падали. Към 1557 г. дългът на хазната нараснал до 2 млн. крузадо. 80% от разходите отивали за разкошния живот на кралския двор, а не за поддържане на боеспособността на флота или за развитието на производството. Търговците не се радвали да плащат от джоба си за кралските увеселения и най-смелите и предприемчивите тръгнали за Антверпен, а после и в Амстердам. Към края на XVI век в Нидерландия вече живеела богата еврейска общност, която говорела португалски и Португалия постепенно започнала да губи предишната си слава. Именно заради това през вековете е било изключително предизвикателство за всеки властник да открие точната формула между облагане и запазване на богаташите в териториите си.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички