Неделя,

20 януари – кървав спомен на азербайджанския народ

От: СТАНДАРТ -
20 януари – кървав спомен на азербайджанския народ
A
A
A

В историята на всяка нация има както трагични моменти, така и героични страници. В много редки случаи тези две точки съвпадат. Азербайджанският народ преживя Кървавия януари 1990 г. едновременно и като трагедия, и като героична страница.

Така нареченият Нагорно-Карабахски проблем с възниква през октомври 1987 г. след отстраняването от длъжност на Гейдар Алиев, член на Политбюро на Комунистическата партия на Съветския съюз и първи заместник-председател на Съвета на министрите на СССР. Вследствие на решението на Областния съвет на народните депутати за излизането на Автономна област Нагорни Карабах от състава на Азербайджан и прехвърлянето му на Армения през февруари 1988 г. е насочено към нарушаване на териториалната цялост на Азербайджан и окупиране на част от земите му.

Даване на зелена светлина от съветското ръководство на арменския сепаратизъм в Нагорни Карабах, постепенното оттегляне на регионалните администрации на автономната област от подчинението на Азербайджан поради небезпристрастното отношение към Азербайджан на Специалния комитет за управление в Нагорно-карабахска автономна област, пълното депортиране на азербайджанци от техните исторически и етнически земи в Армения – всичко това прелива чашата на търпението на народа. Съветската армия, която влиза в страната с цел да предотврати общонационалното движение и да сломи стремежа на азербайджанския народ за независимост, извършва безпрецедентно масово убийство на цивилни, като грубо наруши международното право и конституциите на бившия СССР и Азербайджанската ССР.

В нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. по заповед на ръководството на СССР 26-хилядна съветска армия нахлува в Баку и Сумгаит, както и в други градове на Азербайджан, и извършва операция „Удар“. В резултат на тази военна намеса са убити 147 цивилни, а 744 са сериозно ранени. Това събитие влиза в историята на съвременен Азербайджан като „Черен януари“. Арменски офицери и войници, мобилизирани от Ставропол, Ростов и Краснодар, както и арменски юнкери, обучаващи се във военни училища, са били в състава на армейските части, изпратени в Азербайджан.

На 19 януари 1990 г. председателят на Върховния съвет на СССР Михаил Горбачов в грубо нарушение на член 119 от Конституцията на СССР и член 71 от Конституцията на Азербайджанската ССР подписва указ за обявяване на 20 януари на извънредно положение в Баку. Но населението на града не беше информирано за това, защото групата "Алфа" на Комитета за държавна сигурност на СССР взриви енергийния блок на азербайджанската телевизия и телевизионните предавания в републиката са били спряни. По този начин, тази нощ войските влизат в града и жестоко се разправят с цивилното население, което не знае за обявяването на извънредно положение.


Улиците на града потънаха в кръв на невинни хора – възрастни, жени и деца, които са били застреляни и ранени. Военните стрелят по хората, които случайно излизат на улицата, жилищни сгради, линейки, убиват ранените, изгарят телата, оскверняват ги и обезобразяват. Те газят хората с гъсениците на тежка военна техника и мъчително ги убиват.

Преди да бъде обявено извънредното положение, военнослужещите жестоко убиват 82 души, 20 души са смъртно ранени. Установено е, че съгласно първия параграф на Международен пакт за граждански и политически права от 1966 г. жителите на Баку трябваше да бъдат официално уведомени за прилагането и продължителността на извънредното положение от момента на подписване на указа. Но това умишлено не е било направено. След масовото убийство, тоест на 20 януари 1990 г., в 5:30 сутринта, комендантът на Баку В.Дубиняк излиза с официално изявление за въвеждане на извънредното положение.

Дори след обявяването на извънредното положение на 20 януари и през следващите дни в Баку са били убити още 57 души. В регионите, в които не е обявено извънредното положение - в Нефтчала на 25 януари са били убити 2 души, а в Ленкаран на 26 януари – 6 души.
Военните разрушават 200 къщи и апартаменти, унищожават 80 автомобила, включително линейки, в резултат на пожари, причинени от запалителни куршуми, е унищожено голямо количество държавна и частна собственост. Вреда, нанесена на държавна, публична и частна собственост, според цените от този период е в размер на 5 637 286 рубли.

На 21 януари най-големият син на азербайджанския народ Гейдар Алиев, заедно с членовете на семейството си, посещава Постоянното представителство на Азербайджан в Москва и оттам се обръща към многолюдната общественост. Той изразява своята солидарност с народа в тези трудни дни. В изявлението си Гейдар Алиев осъжда масовото убийство на беззащитни хора като груба политическа грешка, причинена от Москва и ръководството на републиката,  противоречащо на закона, демокрацията и хуманизма.

Въпросът за пълна политическа и правна оценка на трагедията, случила се на 20 януари, на държавно ниво е решен благодарение на общонационалния лидер Гейдар Алиев. В Указа на президента на Република Азербайджан „За провеждането на 4-та годишнина от трагедията на 20 януари“ от 5 януари 1994 г. се препоръчва на Милли Меджлис на Република Азербайджан да обмисли провеждането на специална сесия за събитията от Кървавия януари. През февруари 1994 г. се провежда специална сесия на Милли Меджлис. Сесията осъди нахлуването на съветските въоръжени сили в Баку и няколко региона на страната на 20 януари 1990 г. и жестоко убийство на невъоръжени хора, излезли на улицата за защита на правата и справедливост, като военна агресия и престъпление срещу азербайджанския народ.
На 31 март 1998 г. президентът на Република Азербайджан подписва указ за учредяване на почетното звание „Мъченик от 20 януари“. На 29 декември 1998 г. е утвърден Правилникът за почетното звание „Мъченик от 20 януари“. 147 души, загинали на 20 януари 1990 г. по време на военната агресия на въоръжените сили на бившия СССР срещу Баку и няколко региона на републиката, са удостоени с почетното звание „Мъченик на 20 януари“.

Трагедията от 20 януари е вписана в историята на Азербайджан и като общонационална трагедия, и като кулминация на националноосвободителното движение на азербайджанския народ за независимост, суверенитет и свобода. Както каза общонационалният лидер Гейдар Алиев, въпреки че тази агресия морално много разтърси народа ни и причини загуби, тя не успя да потъпка достойнството им, не сломи гордостта им и е записана като нова страница в летописа на героизма. Трагедията от 20 януари беше отправна точка на нов етап по пътя на Азербайджан към независимост. Година по-късно Азербайджан възвръща своята държавна независимост. Всяка година, откакто се е случила тази кървава трагедия, на 20 януари стотици хиляди хора посещават Алеята на мъчениците и се покланят пред гробовете на съотечествениците, загинали за свободата на Родина. Всяка година на 20 януари е Национален ден на траура, когато в 12:00 ч. по бакинско време хората в Азербайджан почитат паметта на мъчениците от 20 януари с минута мълчание, подават се звукови сигнали от кораби, автомобили и влакове, а в знак на скръб се спускат държавните знамена.

За да се направи точен анализ и оценка на реалностите на азербайджанската история, е необходимо правилно да оцените събитията, довели до трагедията на 20 януари. В основата на всички тези нещастия са безпочвените териториални претенции на арменците, започнали масово преселване в региона в началото на 19 век и особено в историческите земи на Азербайджан, както и тяхната агресия срещу азербайджанския народ,

Но радва фактът, че победата на славната азербайджанска армия в Отечествената война през миналата година сложи край на трийсетгодишната окупация. Както е известно, на 10 ноември 2020 г. между Азербайджан, Армения и Русия е подписано тристранно изявление, с което е прекратена окупацията на азербайджански земи от арменските въоръжени сили и тези земи са върнати на изконните им собственици.

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички