Ники Лауда - удивителен човек (ВИДЕО) - Спорт

Морис Хамилтън, ESPN

Ники Лауда беше удивителен човек, много специална личност. Това може да изглежда странно, предвид факта, че текстът е писан точно след кончината му, но що се отнася до Андреас Николас Лауда, това е на 100% вярно. Почти няма аспект от живота му, който да не е значителен и от време на време невероятен. От факта, че това финансираше началото на кариерата си със заеми от всички възможни банки, през мамене за спонсорство, през печелене на световната титла в четвъртия му пълен сезон. Той не само, че оцеля в зверска катастрофа през 1976 г., но и се върна в болида шест седмици по-късно.
Тези детайли са доста добре обработени и анализирани. Но щом говорим за Лауда, трябва да кажем, че за него беше важно не дали ще постигне нещо, а как ще го стори. Той винаги говореше за постиженията си като нещо рутинно.
Лауда никога не се оплакваше от трудностите, които му поднесе живота. Точно за това интервютата с него винаги са удоволствие. Винаги разговорът с него бе задълбочен, а не просто за... времето. Но веднъж спечелиш ли му доверието и имаш неговото внимание, то отговорите му стават толкова последователни и логично, все едно Лауда е в болида.
През 2006 г. ми бяха дали поръчка от вестника ми да интервюирам Лауда за „Триумф и отчаяние“, поредица, в която спортистите си спомнят за силните и слабите страни в своята кариера. Започнах с това, че спечелването на шампионата през 1977 г. трябва да е било моментът на триумфа.
„Правилно“, беше типичният кратък отговор. А какво да кажем за отчаянието? Трябваше да са били моментите, довели до това, когато свещеникът прилагаше последните ритуали?
"Не беше", каза той твърдо. "През 1991 г. един от самолетите от компанията ми "Лауда Еър" се беше разбил в Банкок, убивайки 223 души. Когато аз се кача на кола или мотор рискувам моето здраве и живот. Но когато, над 200 човека искат да прелетят от точка А, до точка В и не успеят, ето това е отговорност, това е отчаяние". Той продължи да описва абсолютния ужас и опустошение на мястото на катастрофата, докато се опитваше да открие причината "Боинг 767" да падне от 28 000 фута. Лауда можеше да подкара всичките си самолети. Подозираше, че на единият двигател е бил монтиран обратен удар, който е обърнал самолета.
Последните 23 неидентифицирани пътници се оказаха критична точка, тъй като роднините продължиха да гледат към Лауда за отговори. Лауда отлетя право към централата на Боинг в Сиатъл и помоли да лети на симулатора, програмиран по начина, по който се смяташе, че 767 са в момента, в който бедствието се е случило. "Отначало те отказаха", каза Лауда. - Казах: „Слушайте, това беше моят самолет, моето име, моето увреждане ... така че нека го направя.“ От Боинг се съгласиха и Лауда доказа, че това е неуспех на пръстена на обратния натиск. Когато от Боинг му казаха, че ще направят изявление, Лауда влезе в действие - както само той можеше. "Ще направя пресконференция. Ще кажа, че ще вземем 767, ще го заредим по същия начин като падналия самолет. Ако сте толкова сигурни, че хората могат да продължат да летят с тези самолети, тогава нека го направим. Но и аз ще бъда на борда", обявил тогава Лауда. Накрая стана ясно, че производителят е виновен, а не операторът на самолета.
Ники Лауда - удивителен човек!