На 82 години си отиде от света великият Едсон Арантес до Нашименто, наричан от семейството му Дико, а от света - Пеле. Краля на футбола - това е неоспоримото и останало завинаги прозвище, което бразилецът получи още през 1970-а.
Много години се спори кой е най-великият играч в историята. Такъв спор няма! Такава теорема няма. Има факти, има огромно футболно наследство, оставено от гениалния бразилец.
Няма Марадона, няма Меси! Няма никой. Това е футболна аксиома! На някои може да не им харесва, но проблемът си е личен. Зад Пеле е футболната магия. Зад Пеле са световните титли, изключителните спомени за тези, имали привилегията да го гледат. Зад Пеле са рекордите, признанието.
Зад Пеле са всички останали.
През 2016-та си отиде Йохан Кройф, през 2020-та почина Марадона, сега дойде редът и на Пеле. Не случайно се споменава тази тройка. Това са тримата най-големи в историята на футбола. Признати от всички. Извършили револююция във футбола.
Едва на 17 години той пленява света по време на Мондиал 1958, който е първият, достигнал всяка точка в живи телевизионни предавания. Там блести за първи път този диамант, а още е едно вечно усмихнато дете. И вдига титлата с Бразилия, помитайки по пътя далеч по-опитни и силни физически съперници.
Финтове, прехвърлящи удари, задни ножици или топовни изпълнения от преки свободни с външната част на крака. Физическо присъствие, съчетано с невероятна техника и баланс. И невероятна игра с глава! Такава беше невъзможна за ниския Марадона, също така и по същата причина за Лео Меси.
Затова - мирно пред майстора!
Той е първата суперзвезда, разпознаваема от всеки. Децата от Япония до Ню Йорк знаят кой е Пеле. И то в години без интернет, без социални мрежи и хиляди телевизионни канали, излъчващи практически всичко и отвсякъде.
Чисто статистически - вкарва 1283 гола в 1366 мача. Поне според официалните данни. Някои от тях са шедьоври, които те оставят със зяпнала уста и днес. За Бразилия има 77 попадения в 92 двубоя.
Според бразилската футболна федерация са повече.
Израснал е в Бауру, в дома на Дондиньо - както е прякорът на баща му, малкият иска само едно като дете - да играе футбол. Нищо, че с надежда да стане някое светило в науката и един ден да е президент, татко му го кръщава на Томас Едисон.
Незабравим за всички остава и третият му финал за световната титла - през юни 1970 година в Мексико Сити на "Ацтека". Там Бразилия унищожава Италия с 4:1 и завинаги печели Златната Нике като трикратен световен шампион.
А голът и въобще играта на Пеле остават незабравими и до днес. Никой, по никакъв начин на световен финал не се е докаснал до това съвършенство днес, 52 години по-късно.
Когато си отиде Краля на футбола!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
