Зимата пак е тук и отново идва време за кънки, ледени пързалки и феновете на хокея. Това е безспорно един от най-мъжките и атрактивни спортове и мачове вече има целогодишно почти в цял свят. А у нас дори Ленин е бил хокеист! Но едно по едно.
В дебелите книги пише, че терминът "хокей" вероятно произлиза от френското "hoquet", което означава "гега на овчар". С такива "геги" британските войници в Канада гонели празни кутии по леда. Тази игра се харесала на студентите от университета в Монреал и през 1878 г. те съставили първите правила. Хокеят на лед се оказва много зрелищна игра, която в началото на ХХ век била пренесена и в Европа под името "канадски хокей". Този спорт е колкото зрелищен, толкова и опасен, заради смъртоносната шайба. Тя се изработва от пластмаса или вулканизирана гума. Размерът и е: дебелина 2,54 см, диаметър 7,62 см, тегло 105-185 грама. Изстреляна със стик достига скорост 160 - 200 km/h и може да препарира на място човек от публиката. За това и хокеистите на леда са с доспехи почти като рицарите.
Първата шайба се хлъзга на рилско езеро
В България организиран хокей има от 1949 г., когато се провежда турнир по случай V конгрес на БКП с участието на няколко отбора. През 1952 г. е и първият държавен шампионат. Мачовете се играят в Рила, на езерото до хижа "Мусала". Участващите клубове са само от столицата - "Червено знаме", "Народна войска" (по-късно - ЦДНА и ЦСКА), "Академик", "Строител" и "Ударник" (под това име се състезава "Славия" в периода 1950-1954 г.). Шампион е отборът на "Червено знаме", а негов подгласник - "Ударник". Тогава липсата на изкуствени пързалки и климатичните условия не позволяват да се организират редовни първенства. И това кара група ентусиасти през 1952 г. да се качат в подножието на хижа "Мусала", където на едно от рилските езера поставят началото. И може би това състезание е за рекордите на Гинес, защото едва ли някой друг е провеждал първенство на такава надморска височина. През 1953 г. шампионатът отново е в Рила.
Тогава мачът между "Червено знаме" и ЦДНА е прекратен 9 минути преди края на последната част при 2:0 за знаменосците, защото се стъмнило. На другия ден срещата е доиграна и завършва 2:1 за "Червено знаме". Първите четири отбора в подреждането били - "Червено знаме", ЦДНА, "Ударник" и "Строител". На 26 февруари 1953 г. следва тържествена церемония. Тогава капитаните на четирите отбора издигат флаговете на България и СССР. Около ледената площадка са опънати и огромни портрети на тогавашните първи партийни ръководители. "Ударник" ("Славия") спечелва и трите си мача и взима титлата. За известен период първенството се провежда и на столичния колодрум, докато се стигне до 1960 г. и построяването на изкуствената пързалка на стадион "Дружба", на мястото на несъществуващото вече игрище "Юнак".
Възход през 70-те
В началото на 70-те започва изграждането на още две площадки в София - стадионите "Червено знаме" и "Славия". Малко по-късно София за първи път е домакин на световно първенство от група "С". България се класира втора и добива право на участие в група "В" на следващата година. От това време е и абсолютният рекорд по зрителска посещаемост на хокейна среща у нас. Около 8000 души наблюдават мача с Норвегия, който завършва 2-2. 1976 г. е историческа за българския хокей - националите играят за първи и единствен път на Олимпиада (в Инсбрук, Австрия). Регистрират 6 загуби от 6 мача. През 1995 г. София за втори път е домакин на световно първенство за мъже - отново в група "С". Участват 9 отбора, които са разделени в три групи по три тима. Нашите са с Китай и Казахстан. България губи от Китай с 2:4 и от Казахстан с 1:8. Двете загуби ни изпращат на бараж за оставане в групата заедно с Югославия и Словения. Регистрирани са нови две загуби - 0:6 от югославския отбор и разгромно 1:14 срещу словенците. Пораженията означават само едно - българският отбор изпада в група "D". Едва при участието си през 1998 г. в ЮАР те печелят първото място и се връщат отново в група "С".
Живите легенди
Сред многото живи легенди на хокея у нас са Ленин Милев и Константин Желев - Зъбът. Първият играеше в несъществуващия днес, но култов тим на "Металург" - Перник, а Зъбът - в "Славия" и националния отбор. Ленин има още двама братя, един от които се казва Сталин. "На леда съм от 14-годишен. Това, че са ни кръстили с брат ми Ленин и Сталин, няма общо с комунизма, просто кръстник ни е един македонец и така са решили. Наистина тогава хокеистите бяхме легенди, защото бяхме много малко, пък беше и мъжкарско някак да те имат за хулиган", разказа Ленин пред "Стандарт" и напомни, че фамозният отбор на "Металург" - Перник е бил шампион на България. Той самият е софиянец, но тогава имаше общо към стотина хокеисти, които играеха, който където го поканят. "Навремето имаше много ентусиазъм. Децата искаха да карат кънки и да стават хокеисти, сега това го няма, както няма и достатъчно пързалки", спомня си Ленин с носталгия.
Преди години хокеят си беше държавна политика и имаше подкрепа за този спорт. Сега е мъка, твърди Зъбът. "И тогава обаче си беше трудно с екипировката, която в общи линии си беше сбирщайн. В националния отбор обаче ни даваха истински канадски кънки ССМ, които струваха грандиозните за онова време 180 долара. Играехме и със стикове КОНО, всеки един от които беше по 10-12 долара. У нас имаше много малко отбори и почти всеки мач беше буквално на кръв, но и няма начин да си хокеист, ако не си готов и за такива неща. Спомням си например как на един мач в Стара Загора ни замеряха и със снежни топки, а пързалката там беше толкова допотопна, че зад вратите нямаше лед. За сметка на това пък с мацките адски ни вървеше", спомня си още Зъбът. Колкото до националния отбор, тогава българите юнаци сътворили подвиг на турнир в Минск, като паднали с най-малък резултат от тогавашния грандиозен отбор на СССР - "само" с 19 на нула. "Там беше и Северна Корея, които загубиха от руснаците с 33 на нула, така че от тази гледна точка се представихме изключително достойно", завършва с усмивка Зъбът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
