Част от историята на спиранията на българското футболно първенство всъщност ни кара и да си припомним колко глупости са били извършвани с родния футбол по време на управлението на социализма. Първата от тях идва много бързо - още с дебюта на новата власт.
Трябвало да се унищожи "буржоазният футбол"
Сезон 1943/44 започва по-късно - през октомври 1943-а. Регламентът е същият, както в периода 1923-1937 - регионални шампионати, а победителите в тях излизат на държавното първенство.
През 1943-а обаче войната вече върви необратимо към поражение за Германия, а и за България като неин съюзник. Тогава американците и англичаните решават да накажат страната ни, която имат за съюзник на Хитлер. И от 14 ноември 1943-а, до пролетта на 1944-а няколко български града, но най-вече София, са засипани с хиляди бомби от американски и английски бомбардировачи.
Даже и в такава обстановка 5 от предвидените 7 кръга от столичното първенство се изиграват. Явно тогава народът е свикнал на далеч по-големи несгоди и не се е плашил не просто от вируси, но дори и от жестока война.
През лятото на 1944 година започват и елиминациите от държавното първенство. На 5 септември обаче и Съветският съюз обявява война на България, а на 8 септември неговите войски влизат на територията на страната ни.
В България сражения през есента на 1944-а не се водят, но започва нещо като гражданска война, в която комунистите, които вземат властта, старателно разчистват сметките си със своите опоненти, повечето от които избиват.
Комунистите решават да го прекратят и футбола в момента, когато предстоят четвъртфиналите от държавния шампионат. Те искат всичко да бъде организирано от тях и предпочитат шампионат, започнат при друг строй и друга власт, да не бъде довършен. Така засега 1944-а остава последната от трите години, в които е имало футбол, но не е определен държавен шампион.
Провалът на световното в Чили 1962
Изцяло на некадърното управление на българския футбол се дължи провалът на Мондиал 1962 в Чили, което е първото класиране на България на такъв форум.
Шампионатът през сезон 1961/62 е спрян за два месеца и половина. Мачове между 1 април и 16 юни няма. Причината не е била епидемия или извънредна ситуация, а далеч по-приятна - именно класирането за Мондиала.
Родната федерация не успява да си подреди календара така, че първенството да приключи навреме, а след неговия край националите да се подготвят добре за Мондиала в Южна Америка.Ккалендарът е изключително разпокъсан и зле организиран. Пролетният дял започва в големите студове - на 10 февруари. До 1 април се изиграват 7 кръга, след което първенството е спряно.
Другите 6 са оставени за след края на световното първенство - за големите жеги между 16 юни и 15 юли. Наистина безумно. Това решение се взима с идеята националите да се подготвят по-добре за световното. Логика отсъства, а нашите не блестят в Чили. А имаме сериозен отбор с великолепни футболисти, като вратарят Найденов, Иван Колев, Димитър Якимов, Жечев, Сашо Костов, Георги Аспарухов, Кирил Ракаров.
Второ "обезглавяване" на държавния ни тим - Мексико 1970
Заради нови груби грешки на футболните ни ръководители е пропилян един от най-силните ни национални отбори - този през 1970 година. Световното първенство през 1970 г. в Мексико е едно от най-горчивите разочарования не само в историята на нашия футбол, но и на българския спорт изобщо. Парадоксалното е, че ключова роля за този крах изиграват не спортно-технически грешки, несправедливи съдии или лошият късмет. А страхотната амбиция на държавата за успех и илюзията, че с контрол на отбора и подготовката му до най-малките детайли добрите резултати ще бъдат гарантирани. Страната разполага с изключителен отбор, в който се застъпват две велики генерации футболисти.
Селекционерът д-р Стефан Божков има лукса да избира измежду колоси като Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Христо Бонев, Петър Жеков, Димитър Пенев, Александър Шаламанов, Симеон Симеонов. Без никакво преувеличение може да се твърди, че в отбора няма слаб пост. Голямата цел, поставена пред този състав на мечтите, е да запише първа победа на световно и да прескочи предварителната група, класирайки се сред най-добрите 8.
Същинската част на подготовката започва през май. Към отбора са прикрепени група физиолози и професори от БАН, които отговарят за аклиматизацията към тежките климатични и атмосферни условия в Мексико. Тяхната намеса ще се окаже решаваща. Отборът е качен на високопланинската база в Белмекен с презумпцията, че надморската височина там (2050 м) е същата, каквато ще е на световното.Но дяволът е в детайлите, защото влажността и най-вече температурите на двете места са съвсем различни.
Всичко това се вижда добре от наставника Стефан Божков, но той не смее да се опълчи на властта.Други обаче го правят. В Белмекен е пратен и националният отбор на СССР, който също участва на световното. Но треньорът на "сборная" Гаврил Качалин бързо се ориентира в обстановката и след три дни си тръгва заедно с футболистите. През това време в планината започва да вали сняг и нашите тренират със ски за жегите на мондиала.
На всичкото отгоре при пристигане в Мексико и в адската жегане дават на играчите да пият достатъчно вода, както и мъчителни тренировки. Резултатите - загуби от Перу,Германия и равен с аутсайдера Мароко. и в трите мача от един момент нататък родните национали не могат да ходят по терена...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
