Цецо Соколов: Бразилците ме нарекоха теленце

София. Цецо Соколов идва за интервю усмихнат, гладко обръснат, с вестници под мишница. Събота е, остават три дни до старта на олимпийската квалификация в "Арена Армеец". Ето какво сподели волейболният национал за агенция Стандарт Нюз:

- Кое е най-важното, за да успеем?
- Да си повярваме. Ако ние не го направим, дори и другите да ни вярват, не можем да се справим. Имаме потенциал, имаме играчи.
- Ти лично кога повярва в себе си? Кога доби самочувствие?
- Не мисля, че имам голямо самочувствие, тъй като не играя много в момента. Не се имам за някакъв добър състезател, защото имам още много какво да уча. Въпреки че вече три години съм в Меката на волейбола, има още много неща да изчистя в играта си. Едва тогава хората ще кажат дали аз съм добър.
- Бреме ли ще бъде тази квалификация?
- Предполагам, че е някакво бреме. Всички говорят, че трябва задължително да се класираме. Вярвам, че можем да го направим и да зарадваме всички фенове. Вълнуващо е да влезеш в пълна зала особено пред родна публика и да побеждаваш. За мен това ще е най-хубавото преживяване. С "Тренто" сме играли финали, но е различно.
- Каква е разликата?
- Наистина феновете в "Тренто" много ни подкрепят. Там дори и да паднем, хората ни се радват, въпреки че сме чужденци. Понякога тук става така, че когато загубим, погледът е различен и веднага се търсят грешките. Въпреки всичко да си сред родна публика е велико!
- Май българите сме големи максималисти?
- Ние трябва да сме такива. Нека осъзнаят, че когато губим, го преживяваме поне 10 пъти по-тежко от всички останали. Нервираме се много повече просто защото знаем, че можем.
- Разкажи ми конкретен случай на фенска любов към теб?
- Във Варна миналата година дойде момиче и ми подари специален албум, направен за мен. Изключително вълнуващо е да видиш човек, който наистина е вярвал теб. Това ти дава криле. Кара те да се влагаш във всеки мач, да се напъваш и да радваш феновете.
- В Тренто спират ли те феновете?
- Там имам друг случай. След един мач привърженици ми обещаха изненада. На следващия домакински мач видях транспарант с моето лице и тялото на Супермен, а всички скандираха името ми. Огромно вълнение.
- Имаш ли някакъв прякор в Италия?
- Имам. Бразилците в отбора ме нарекоха "бизиехо", което означавало теленце. Предполагам, защото съм масивен.
- В тима се завръща Теди Салпаров. Усещаше ли се липсата му?
- Той ме е учил да играя с емоция. Ако вътре всички се забавляват, играта винаги върви. Той държи отбора в тонус. Да има усмивки и да няма унили лица. Аз не съм играл с него много, но липсваше страшно в тренировъчния процес. Радвам се, че е отново сред нас.
- Как се промени животът ти в Италия?
- Станах голям професионалист. Преди въобще не гледах толкова сериозно на волейбола. Възприемах го като на средство за преживяване, колкото да не си стоя вкъщи. После волейболът наистина много ме промени. Изгради ме като личност. Сега съм човек, който много повече мисли за бъдещето, а не ден за ден.
- Как си с италианския?
- Говоря, но не свободно. Разбирам се и никога досега не съм имал проблеми.
- Италия вече е в сърцето ти...
- Може би Италия ме направи човекът, който съм в момента. Тръгнах от Дупница, където направих първите си крачки и няма да забравя това, но в Италия се изградих като личност.
- Училище завърши ли в България?
- Да, средното.
- Май пропусна абитуриентския си бал?
- Да, защото ме викнаха в националния. Не съжалявам. Балът е една вечер и после всеки тръгва по пътя си. Моят път беше волейболът.
- Искаш ли да учиш нещо?
- Да, висше. Мислил съм, че ще го направя, ако се установя в някой град поне 5 г. Изчаквам да видя как ще се развият нещата.
- Радостин Стойчев ли е треньор номер 1 за теб, след като те взе в "Тренто"?
- Стойчев е човекът, който наистина ме научи на много неща. Той ме изгради най-вече като играч. Когато отидох в Италия, видях съвсем различен волейбол. Гледах и не знаех какво става. Мислех, че играят някакви извънземни. Наистина сърдечно му благодаря.
- Предимство или недостатък е да имаш един треньор в клуба и в националния?
- Предимство. Стойчев ме познава отлично. Комуникира с всички, които играят в Италия. Той е доказан специалист. На клубно ниво е спечелил всичко, което може да се спечели. Всички в Италия го почитат.
- Различен ли е тук и в Тренто?
- Няма как. В клуба можеш да си избираш играчи от цял свят. В националния разчиташ само на тези, които имаш. А и манталитетът ни е различен. Предполагам, че тук той е по-предпазлив, но намира подход към всеки.
- Оставаш ли в Тренто?
- Четох, че мога да отида под наем. Може би е така, след като президентът го казва. Имам 5-годишен договор с "Тренто". В момента най-важно за мен е да започна да играя. Трета година не съм титуляр. Нормално в добра форма съм да играя в някои италиански клуб в А1 и предполагам, че може да ми се даде шанс.
- Как така изпуснахте титлата тази година?
- Загубихме в третия гейм титлата. Помислихме, че мачът е свършил. Поздравявам "Мачерата", че се върнаха много бързо в гейма. В петата част имаше проблясъци за победа. А накрая какво стана? Все едно им подарихме успеха.
- "Марек" пък стана служебен шампион?
- Поздравявам момчетата. Те са млади, играят с желание, стараят се. Гледах ги през цялото първенство, когато имах възможност. Не е красиво така да си шампион може би, но титлата си е титла, медалът - медал.
- Не е тайна, че "Марек" се издържа и от твоя трансфер?
- Не знам това. (Смее се) Това е клубът, който ми даде хляба в ръцете. Винаги когато имам възможност, ще им помагам. Каквото и да стане, един ден пак бих се върнал да играя в Дупница.
- Какво ще пожелаеш на себе си, отбора и феновете преди олимпийската квалификация?
- На отбора успех и без проблеми. На мен - да бъда полезен за тима и когато ми се даде възможност, да помогна на отбора да печели. Хората да дойдат да ни подкрепят. Емоционално това е важно за всички момчета. Да видим пълна зала с хора, които ни мислят доброто.