Свети Георги е убил своя змей - стотици хиляди икони разказват историята на тази битка. На негово място обаче нашето съвремие роди нови и нови чудовища с все повече глави. Кой е змеят, срещу който се сражаваме днес, да чакаме ли ли нов св. Георги или трябва сами да водим битката с него - "Стандарт" попита известни писатели, актьори и публични личности.
Винаги търсим някой друг да е виновен за мъките ни
Калин Терзийски, писател
Кой е змеят днес ли? Хм, много интересен въпрос. Сега ще ви кажа защо е интересен. Защото предполага възможност човек да започне да се прави на интересен, докато отговаря. Особено ако е човек, който често говори или пише, и винаги, когато говори или пише, иска да се представи добре. Тоест - на такъв въпрос могат да се дадат адски много завъртени, засукани и особено умни отговори. И в това няма лошо. Хората обичат да изпъкват, да говорят умно, да изглеждат умни чрез приказките си и да излъчват авторитет. Аз ще се опитам да не го правя. Не че не обичам, но някак - и това омръзва. Та - кой е змеят? Змеят сме ние. Това е най-грамадното клише, което може да се измисли, но все пак - вярно е и аз няма как да не го съобщя.
Змеят сме ние. И то сега ще ви кажа кое в нас е змеят. Нашият поглед. Това, че погледът ни, шибаният ни, зареян, глупав, предразсъдъчен, лишен от осъзнатост поглед - е насочен само навън. Към другите. Все гледаме кой какво прави. Кой ни е крив. Кой има повече и кой има по-малко. Адът - това са другите, казва Сартр. Да помислим върху това. Мъдро е. Стига сме гледали другите. Когато сам ти си посран - миризмата идва от теб. А ние се въртим като нападнати от вагарец - и търсим около себе си - източник на лоша миризма. Това е змеят! Това - че не се обръщаме към себе си с взискателен, умен и осъзнат поглед. Винаги гледаме навън от себе си - за да намерим някакви причини за мъките и недоволствата си.
А това е идиотизъм. Великият стоик Епиктет казва: "Не се вълнувай от нещата, които не зависят от тебе". А ние само и единствено от това се вълнуваме. И винаги някой ни е виновен. Виновни са ни: политиците, държавата, великите сили, управниците, бежанците, циганите и украинците! Винаги търсим всички причини извън себе си. А човек има един шанс за постигане на хармония и добър живот - като се захване със себе си и така изгради себе си, че да стане добър, смислен, хармоничен, чудесен човек. Който се справя във всяка среда. Във всяка! Мъдрият и осъзнат човек се справя с всичко! А идиотът, който гледа само Другите и очаква Промяна от тях - той не се справя с нищо и е винаги нещастен. Ето това е.
Да погледнем себе си. Да усъвършенстваме себе си. Да осъзнаем себе си. Да осмислим себе си. Да направим себе си хора достойни. Да направим себе си добри. И животът ще стане добър.
20 г. режем глави, но никнат нови
Маги Халваджиян, продуцент
Според мен, на всички ни е ясно кой е българският змей - това е политическият змей, който, като гледам, е с 5-6 глави. Но не знам как да ги отрежем, защото с времето се видя, че щом отрежем една глава, веднага на мястото й се появяват две-три нови глави. Така че не зная как можем да се справим с този змей. Сигурно има някакъв начин, но май не трябва да му режем главите, а направо да го убием или да си внесем нещо друго на негово място. Ясно е обаче, че с рязане на глави няма да стане, защото вече 20 години ги режем и поникват нови, уж все различни, а пак са си същите. Всичко се крие някъде дълбоко в нашия манталитет и това е трудно лечимо. Ние сами си правим нещата такива, защото паметта ни е кратка и помним само 3 дни. Сваляме някого от власт, иде ни да го убием дори, а след 3 години забравяме какво ни е направил и пак си го избираме. Но не смятам, че ние самите сме змеят. Защото, ако мислим в тази посока, че ние сме змеят и трябва да го убием, тогава какво правим? Става лошо. Тогава трябва да изтребим цялата нация и да изчезнем. Но ние и без това натам сме тръгнали. Малко по малко се стопяваме и сигурно след години ще изчезнем като нация. Ние самите си помагаме доста активно, за да се случи това. Ето защо призовавам хората да мислят активно, преди да направят каквото и да било. Защото имам чувството, че всички се носят по течението - четат в медиите и интернет и вярват на всички глупости в тях. А всъщност истината е, че човек трябва да мисли със собствената си глава и да анализира нещата. Ако всеки го прави, ще има някакъв шанс положението ни да се оправи.
Завистта ни убива
Васил Василев - Зуека, актьор
Българският змей днес не е родният политик, както биха казали повечето нашенци, а българският манталитет. Неприятните качества и недостатъци в него са завистта и желанието не на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле. По всяка вероятност този змей е с 7 млн. и половина глави. Както казваше едно време Станко Стратиев, Бог да го прости: "Ей сега да има един свети Димитър, за да дойде тука и един свети Георги да има тук, за да му тегли един нож на змея, но ако може с един удар да отсече всичките му глави, тогава ще е най-добре!". Обаче сами трябва да се справим. Всеки сам трябва да отсече главата на своя змей, защото иначе няма да има оправия. Иначе и на Гергьовден, и по Коледа, и по Великден ще си задаваме едни и същи въпроси. Трябва да се опитаме да бъдем по-добри и всеки да се пребори сам със себе си, това е спасението. Нека да бъдем по-силни, борейки се със себе си!
Трябват ни незаразени хора
Ивайло Христов, актьор
О, змеят ли? Той е голям, с цели 264 глави. Много е трудно да ги преборим, защото трябва да си сменим мисленето, а това най-мъчително се случва, ако въобще е възможно. Аз лично не вярвам, че би могло да се случи в близко време. Въпреки това обаче не съм загубил надежда, но трябва да се сменят поколенията. Смятам, че за да ни е по-добре тук, в България, трябва да дойдат незаразени хора. Чак тогава ще убием змея. При всички случаи културата, театърът биха ни помогнали в тази битка. Крайно време е държавата да разбере, че големите и важните инвестиции са именно в културата и в изкуството, както правят във всяка една нормална страна по света. Няма друга такава държава, която да отпуска за културата си 0,5% от бюджета. Това е едно от разковничетата.
Наглостта ме влудява
Марта Вачкова, тв водеща
За мен наглостта е страшен змей. Някога хората са се срамували, ако ги разкрият, че са крадци, че са корумпирани - умирали са от срам. Ето в Япония например си правят харакири, когато са ги уличили в корупция. А у нас наглостта е безкрайна, уличават ги в злоупотреби и всички казват: "не е вярно, не е вярно!". Тази наглост ме влудява! Ние свикнахме с нея, с лъжите, с това да не те е срам, че си престъпник. Навремето е било срамно, че си лъжец и мошеник, а сега се смята, че си хитър, защото има изместване на ценностите. Наглостта у нас е повсеместна и заразна, като започва от тези, които са на върха, и слиза надолу. Тя е също и в жълтата преса, която цели да очерни човек. Живеем в бездуховно време. Не виждаме достойните българи, не ни ги показват, други лица са превзели медиите. Вярата в бъдещето ни е само в нашите деца - че ще ги възпитаме правилно и те да оправят нещата.
Добра дума ще убие звяра
Албена Михова, актриса
Алчността е нашият змей. Ако убием алчността и егоизма, ще живеем много по-мирно, в хармония един с друг. Тогава всичко би било малко по-спокойно. Не може денонощно всеки да мисли само за себе си, за собствения си кеф. Много банално стана да се говори как трябва да сме добри един към друг, ама пък си е много вярно. Аз често се включвам в различни благотворитлени предавания, концерти и инициативи и като че ли това ми потвърди как добротата може да убие змея, независимо какъв е. Не е важно само да даваме пари на тези, които имат нужда. За да се чувства човек добре, му е нужно само добро отношение, някоя друга добра дума и готово - змеят ще бъде убит.
Трябва да смалим чудовището
Петър Делчев, писател
Змеят е стоглав и, както знаем от приказките, на една отсечена две никнат. Затова е непобедим. Ако сме умни, няма да го колим, ръчкаме с копия и дерем за ботуши. Защото така му даваме стойност и съществуване. Свети Георги на колкото икони го има, на толкова и змеят се е облещил! Уж го победил светията, пък всяка година си спомняме змея и говорим за него, сиреч - живее! Излиза, че не победа празнуваме, а годишнина от битка! Победените са тези, за които никой не помни, че са съществували. Това следва да се направи и със съвременния змей. Трябва да го смалим, смалим, смалим и забравим в някой ъгъл, завинаги. Той сам малък няма да се стори, затова ние ще се наложи да пораснем. На човечност, не на сила. Един корен имат главите и едно сърце ги храни. Това разберем ли ще видим от ясно по-ясно, че всичките ни беди от едно място идат и едно е името на съвременния змей - "Бездуховност"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
