Абитуриентските балове са опасен за живота коктейл от оргии и дивотия
Ако министърът на образованието Тодор Танев действително иска да се запише в историята на реформите от началото на родния XXI век, то би трябвало да забрани така наречените абитуриентски балове. Без допитване до народа. Без референдум по БНТ. Еднолично. Напълно тоталитарно. Преди време се опитах да обясня на колеги от Франция що е туй абитуриентски бал и защо има черноземна почва у нас, но безуспешно. Хората гледаха недоумяващо - без да сме изгубени в превода. Изгубихме се обаче в комуникацията между цивилизационните пластове и нива, както би казал някой познавач на драматичното в културологията. А че драма има, е вън от съмнение. Напоследък обаче тя все по-често преминава в трагедия и вече няма мегдан за заиграване с театрални жанрове. Защото не говорим с ирония за идиотските така наречени тоалети на "девойките", а за млади жени и мъже, които мощно се натряскват с твърдо гориво и натискат газта до ламарината,
за да се понесат като демони на себеунищожението
по надупчените пътища на постсоциалистическата ни държава.
Кой рекламира виаграта на безумието? Най-лесно е да се обвинят чалгаджиите от "Планета". Но няма как те да поемат всички земни грехове на инфантилното ни като култура и бруталното като поведение общество. Салфетките, голите гърди и бедра, селфитата и клиповете по време на секс са си от попфолка, но ако си прочел поне един разказ от Йовков, Мопасан, Гогол или О'Хенри, без колебания загърбваш социалния и емоционалния кич. Колкото и пенсионерски да звучи, едно време и в най-бедната къща в най-отдалечената махала на най-малкото градче в България имаше домашна библиотека. Сега няма, но затова пък има зомбиране от социални мрежи и тв канали за порно и всевъзможно насилие. И тук естествено влизаме в порочния кръг на параграф 22 - родителите, училището, медиите, негативното всекидневие, международното положение, досиетата от ДС, влиянието на ретроградния Меркурий и на гама-лъчите върху лунните невени... Така до безкрайност. Само че децата на България
се изпотрепват с автомобили и не само
И това най-често се случва след балове и вечеринки.
В моето детство имаше наистина големи артисти, за които се говореше с голямо уважение. Спомням си, че когато ставаше дума за изключителната певица Маргрет Николова, всички сваляха с един тон тембъра. Защото страхотната дама с вълшебен глас беше изгубила дъщеря си в катастрофа след бала. В онези години за този кошмар се говореше като за прецедент. Тогава обаче нямаше абитуриентки по лъскави гащи, дръпнали набързо по една "магистрала", преди да залеят с уиски своя кавалер - с не по-бистър поглед, съзнание и мерак.
Тук, разбира се, не говорим за момчетата и момичета, които печелят олимпиади по цял свят, шашват с познания и интелект университетски преподаватели на четири континента и имат характер, воля и дипломи да участват в откриването на лекарство против рака. Нито пък за сладурите, които ще отидат с тениски на бала, за да съберат пари за стипендии на връстници, които не могат да платят висшето си образование.
За протокола: моят син и няколко момчета от гимназиалната му компания не отидоха на бала си, въпреки че той се случваше в централен столичен клуб, който се намира на 50 метра от входната врата на кооперацията ни. Децата от училището са много свестни - останаха далеч от алкохола и "леките" дроги. В 8 клас имаха учителка по български език и литература, която ги водеше на театър - първо ходеха по задължение, после тръгнаха за удоволствие. Макар че не го признаваха. После жената напусна или я напуснаха. Друга като нея не се появи до 12 клас. Въпреки че даскалото ни струваше доста добри пари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
