Сряда,

В търсене на по-малкото зло

От: Failed to load user -
В търсене на по-малкото зло
A
A
A

Сметката за спасяване на КТБ ще стане ясна поне след няколко години

Казусът с КТБ чака своето решение. Всеки от възможните варианти има положителни и отрицателни страни. По-важното в случая е да се избере по-малкото зло. Спасяването на депозитите в КТБ ще струва пари на Фонда за гарантиране влоговете в банките и на Министерството на финансите. Точната сума за дупката, която трябва да бъде покрита, едва ли може да бъде посочена. Причината за това, е че за заеми от КТБ в размер на 3,5 млрд. лв. липсват кредитни досиета. Но това не значи, че в пълния си размер това са лоши кредити, които на 100% няма да бъдат събрани. Процедурата по събирането на кредитите ще бъде доста дълга и тромава без значение кой вариант се избере - да бъдат гарантирани само депозитите до 100 000 евро и да се премине към процедура по несъстоятелност на КТБ по действащия в момента закон, или да бъдат гарантирани 100% от депозитите, като със специален закон добрите активи и пасиви на КТБ бъдат отделени в "Креди Агрикол България", а в КТБ останат само проблемните заеми и тя се превърне в банка "болница". При първия сценарий разходите за Фонда за гарантиране на влоговете и на хазната ще са по-малко. Според някои оценки депозитите в КТБ, които са обхванати от държавната гаранция са 3,6 млрд. лв., а депозити за 2 млрд. лв. са извън нея. Въпросът обаче е на кого са тези 2 млрд. лв. Дали са на фирми, свързани с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, или на съвсем странични граждани и компании. В банката депозити имат също общини, топлофикации, държавни предприятия, както и много частни фирми и обикновени граждани. Какво ще стане, ако спестявания за 2 млрд. лв. бъдат заличени. Това означава 2 млрд. лв. по-малко оборотни пари на фирми, по-малко пари за инвестиции на бизнеса, по-малко спестявания на хора, които са смятали да си купят жилище или кола, или да образоват децата си, или пък да отидат на море. При сериозната междуфирмена задлъжнялост заличаването на спестявания в размер на 2 млрд. лв. със сигурност ще провали доста инвестиционни проекти, ще завлече надолу и редица фирми.

Ще има негативен ефект и за доста обикновени граждани

Оборотните пари на редица фирми, които имат кредити от други банки може да са били в КТБ. Така загубата на средствата може да доведе до проблеми при обслужването на кредити и към други банки. Така че негативният ефект от избора на варианта да се спасят само депозитите до 100 хил. евро трудно може да бъде оценен. Само едно нещо ще бъде сигурно - доверието в БНБ тотално ще бъде изгубено. Защото първо от Централната банка обясниха, че КТБ ще отвори на 21 юли и всички депозити ще бъдат гарантирани. По-късно беше обявено, че целта остава същата - защита на всички депозити, но това може да стане с разделяне на КТБ на добра и лоша банка. Ако сега се окаже, че и този вариант няма да се изпълни, доверието към БНБ сериозно ще падне. Още повече след като от Централната банка обясняваха, че няма проблем с нито една банка в България, а след това за броени дни бяха разкрити куп криминални дейния, някои от които са се точили през последните няколко години. Затова много добро решение е стартиране на процедура за влизане в общия банков съюз на ЕС. Това е начин доверието в надзора над банките в страната да може да се възстанови.

Вариантът да бъдат спасени всички депозити в КТБ също има доста негативи. Първо значително по-голяма ще бъде нужната сума от Фонда за гарантиране на влоговете и държавния бюджет, за да се осигури ликвидност на "Креди агрикол" и банката да може да отвори врати на 21 юли и да започне изплащането на депозитите. Средства за спасяване на всички влогове има - 2 млрд. лв. във фонда за гарантиране на влоговете, 5 млрд. лв. в БНБ (това са пари извън валутния борд), както и близо 6,8 млрд. лв. във фискалния резерв. Планът на БНБ за превръщане на КТБ в банка "болница" и прехвърляне на всички добри пасиви към "Креди Агрикол" предвижда няколко стъпки. Първо държавата да встъпи в дълг и така да поеме гаранциите на всички влогове в КТБ. А след това "Креди Агрикол" да встъпи в дълга, да поеме изплащането на депозитите, като срещу това получи ДЦК от държавата. А срещу тези ДЦК "Креди Агрикол" може да получи ликвидност от БНБ. Това е доста по-скъп за хазната вариант, който държавният бюджет по-трудно може да си позволи. Негативите на този вариант донякъде са в справедливостта. Защо редица граждани и фирми да си държали парите си в КТБ на високи лихви, а хиляди други да са получавали по-малки лихви по спестяванията си, които обаче разумно са държали в по-стабилни банки. И сега тези, които са рискували и печелили от лихви, ще получат пълните си спестявания. А част от цената за това ще се плати от разумните данъкоплатци.

Защо разумните хора да бъдат наказвани

а тези които търсят по-високи лихви да бъдат поощрявани?

Но тук отново се опира до ролята на БНБ в целия случай. Досега от Централната банка казваха, че всички банки са в добро състояние. Ако хората вярват на БНБq тогава защо да не си държат парите в КТБ на висока лихва? Нали това е ролята на БНБ - да следи за стабилността на банките. А сега се оказва, че е имало проблем, но той не е бил засечен. В този случай къде е истината - хората и фирмите ще загубят пари, защото са се доверили на КТБ, или защото са се доверили на БНБ. Доводът обаче, че не бива държавата да поема всички негативи от ликвидната криза в КТБ, е доста силен. Именно затова има таван на гаранцията на депозитите от 100 000 евро. При оскъдни средства в бюджета поемането на всички негативи от държавата чрез вдигането на държавния дълг и на бюджетния дефицит и в резултат орязване на възможностите за повече разходи за здраве, за инвестиции, за образование и т.н. също търпи сериозни критики. Но който и вариант да се избере, това трябва да стане бързо, защото обявената дата 21 юли наближава, а с търпението на хората не бива повече да се играе.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички