Днес Пловдивската митрополия въздава почит на генерал Димитър Шивиков. Ще попитате защо? Та нали той беше освободен от войнска служба. Беше разтерзан от медиите. Срещу него в момента се води следствие за неясно какви престъпления, но престъпления.
Ще ви кажа - награждаваме го точно за това. За да покажем, че не сме съгласни да бъде опетнявано името на един достоен човек. Не сме съгласни да бъдат сривани авторитети. Не сме съгласни интригата, подлостта и завистта да шестват безнаказано из нашето общество, а ние безропотно да гледаме как тяхна жертва стават почтени и добри хора. Хора, чиято единствена вина е, че са професионалисти и че имат принципи.
Нека е ясно, че Църквата винаги ще бъде на страната на несправедливо охулените, несправедливо обвинените и незаслужено наказаните. Защото тази необявена гражданска война срещу професионализма, почтеността, доблестта и честта трябва да спре.
Генерал Шивиков е един от малцината останали генерали на България. И то генерал, който е доказал, че може да води армия в бой. Колко са такива? Колко хора имаме, които са предвождали българска войска в битка? Които в далечни земи са развявали българското бойно знаме и са пеели старите ни бойни песни под свистенето на куршумите? Колцина са тези, които знаят как се обучава, мотивира, ентусиазира и пази войската, как се демонстрира национална чест и достойнство и как се пази отечеството от враг?
Аз не разбирам от юридически процедури и аргументи. Моят аргумент е моята вяра. Аз виждам, че в нашето общество има дефицит на справедливост. И точно затова, със скромните възможности, които Църквата ми е дала, държа да кажа кое за мен е справедливо. За мен е справедливо достойните да бъдат награждавани. Справедливо е да се научим да благодарим на хора, които със сигурност са дали на обществото повече, отколкото са получили.
На всяка богослужба в светия храм се отправя молитва за христолюбивото наше войнство. Единствените групи на обществото, които изрично се споменават в светата Божествена литургия, са светата Църква, светската власт и войската. Това е така, защото двете сили, двете армии, които са призвани да се борят със злото, са Църквата и армията. Църквата против поднебесните сили на злото, които се стремят да унищожат душите. Армията със земните сили на злото, които се стремят да унищожат телата. Работа на светската власт е да създава условия на тези две армии да вършат работата си и да пазят народа.
Не мога да се съглася и никога няма да се съглася да бъде разрушаван авторитетът на Църквата. И не мога да приема и никога няма да приема да бъде разрушаван и авторитетът на армията. Когато се разтерзава и обижда армейски генерал, и то точно такъв като генерал Шивиков, аз приемам това за лична обида. И искам да му кажа, че съм солидарен с него. Защото няма кой да опази авторитета на институциите, ако те не си го пазят взаимно. На първо място институциите, които са изрично споменати в светата литургия. Защото те са в основата на всичко. Няма ли ги тях, отпадне ли макар и едната от тях, обществото престава да съществува.
Сега ще говоря за заслугите на генерал Шивиков към православната църква. Той знае, че войнството не може да е силно, ако не е христолюбиво. Знае, че войска, която няма вяра в Бога, няма и отечество. А войска, която няма Бог и отечество, не е нищо повече от разбойническа шайка, която с нищо не е по-различна от своите противници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
