В разгара на протестите, когато всяка нова седмица започва със смяна на министър, едно плевенско село реши да заложи на трайното. Като вдигне паметник на Тодор Живков. На 2 юни Одърне е поканило лично премиера - ако оцелее дотогава, да открие монумента на човека, който българите превърнаха в най-голям знак за носталгията. Било по младостта, било по цените на тока и хляба - което за мнозина е едно и също. А в още по-голям символ го превръща това, че хората, които знаят нещо за неговите времена, все повече намаляват.
Опитите на новото ни време да обгърне в забвение всичко, което е свързано с 45 години тоталитарна власт, изгони Живков и неговите времена от учебниците. Е, съхрани ги в няколко реда, наподобяващи по-скоро отчетен доклад. Хората под 25 знаят за тези времена само това, което им разказват близките. Паметта е нееднозначна - за едни Тато е лагери, за други - евтин ток. За все повече хора е младост - защото младите предпочитат Терминал 2. Тези от тях, които се вълнуват от паметници, протестират срещу мемориала пред НДК и боядисват със спрей монумента на Съветската армия, превръщайки войници от времена, за които дори не са чели, в герои от комикси, с които са израснали. В село Одърне едва ли някой ще изрисува Тато като Батман или Супермен. Стига им, че е Супермен в паметта на тези, които помнят колко стотинки точно е бил токът по негово време, колко са давали за олио и как докторът е бил безплатен. Това са неща, които с времето започват да имат все повече тежест в очите на хората от хипотетичната свобода на словото. Която започна с бутането на паметници. То обаче не ни направи по-свободни. Просто скъси паметта ни - с по няколко сантиметра всяка година. Вече нямаме паметник, който да не е обруган - онези, които все пак оцеляха, са сбутани като в зоопарк в някакъв паноптикум на социалистическото изкуство. Там, където е удобно да ги забравим и да не ги видим никога повече. За останалите, които имат нужда от памет, идват бързо променящите се времена с непрестанно падащи правителства, с ежедневно сменящи се министри, с барикади, които лесно се обръщат срещу онези, които са ги вдигали. Не можем да си спомним цената на тока от тези преходни времена - нали непрекъснато го вдигат. Не можем да си спомним колко е струвал докторът - здравната реформа обезсмисля тези усилия. Нетрайните времена създават нетрайна памет. А бунтът без памет може да руши, не и да създава.
Първото, което правим ние, е да рушим знаците на тази памет. Да изтриваме миналото, за да почнем на чисто - нещо, което винаги се оказва измамно. В резултат на това си имаме две Българии, които няма и да се разпознаят, ако се срещнат някъде. Едната си има барикади и Батман, другата си има паметник на Тато. В душата, не в село Одърне. Сигурно има какво да си кажат - ако могат да се чуят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
