След многото мили думи, които чухме при връчването на наградите от кампанията "Спортните чудеса на България" на в. "Стандарт" чухме и нещо, което, ако не звучи тревожно, то поне без съмнение е смущаващо. Думите са на една жена, с която основателно се гордеем: Таня Богомилова. Единствената ни олимпийска шампионка в плуването каза: "Само спортистите могат да представят България навън".
Ако се вгледаме в събитията през последната година, трябва да признаем, че "кралицата на басейна" е права. България се появи, макар и пестеливо, в световните медии заради факта, че Кубрат Пулев посегна към най-скъпия пояс в професионалния бокс. Добавяме Григор Димитров, заради когото даже в меката на тениса "Уимбълдън" станаха на крака, за да го аплодират. И накрая няма как да не споменем европейския рейд на "Лудогорец", достойно кръстосал шпаги с великаните във футбола. Следва обаче въпросът за какво, освен заради тези три събития, светът можеше да споменава България през отминаващата година. Колкото и да насилваме паметта си, няма да се сетим за друго. В скъпата ни родина едва кретат и хората, и животът. А в чужбина не се интересуват от духовната ни бездна, моралната катастрофа и разяждащата обществото омраза.
Днес у нас всеки е сам, затворен в битието, проблемите, амбициите, алчността или оцеляването. Заедно сме, не за да обединим енергията си за нещо значимо, а за да протестираме: срещу банкера, който ни краде, ЕРП-тата, това или онова правителство, този или онзи политик, шефа на тази или онази парламентарна комисия. На предизборните сборища се говори като на война. Политическата риторика смразява кръвта: Врагове, битки, поражения, пак врагове, отмъщения. Сякаш не сме един народ. Всичко, което не се харесва или е против интереса на съответния партиец, се представя като фатално за страната.
Сигурно затова, заради пълното отчаяние и страх пред идното, една футболна победа, боксов мач или световна титла ни карат да се прегърнем, да отпуснем душата макар и за кратко и с гордост да си извикаме: "Ние сме българи, нация, на която Господ е дал ум, талант и всички, което е нужно, за да бъдем сред първите в света". Заради обективността все пак трябва да признаем, ние наистина сме начело, но по бедност. В цяла Европа. Класирането не се променя вече две десетилетия. Щом не можем да се похвалим с икономически ръст, ще се радваме на победите на Гришо. Дано да стават все повече. Само спортистите могат да ни представят навън, каза Таня Богомилова. И за съжаление тя е до болка права.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com