Победата на Ердоган е пирова

Победата на Ердоган е пирова | StandartNews.com

Анкара все по-малко търси европеизация, предпочита да доминира в ислямския свят

Първан Симеонов,
политолог, директор на "Галъп интернешънъл"

Трудно е да се направи прогноза в сегашния момент за бъдещето на Ердоган и Турция. Усещането ми още от първите часове след преврата е, че това е върховният момент за турския президент да рестартира своята власт. Но вследствие на всичко това неговият публичен образ рязко се влошава. Повечето коментари вече изразяват тревога и стават все по-критични към Ердоган. Много анализатори определят ситуацията като "добра за Ердоган, но лоша за Турция". Промени се нещо съществено. Метежът изглеждаше в първите часове като вътрешно турска работа или битка на Ердоган с онова, което той нарича паралелна държава, създадена от последователи на неговия опонент Гюлен.

Сега вече изглежда като въпрос на турско-американските отношения. Както и да го гледаме, може да се каже, че победата на Ердоган е пирова. Защо? Първо, турското общество очевидно е заредено с вътрешни противоречия.

И след като веднъж се е стигнало до метеж, то изглежда нестабилно. Второ, когато се скараш с половината свят и с половината си народ, дори да си излязъл моментен победител, дори да заздравиш властта си, ти си уязвим. В първите часове след опита за преврат изглеждаше, че все едно Ердоган е триумфатор, но всъщност посоката, която той взе, съчетана с всички вътрешни и външни обстоятелства, означава по-скоро тревога за бъдещето на Турция и на самия Ердоган. Още няколко неща се промениха. Първо, то не е свързано с преврата, но допреди няколко седмици светът изглеждаше буквално така: САЩ и Русия гледат с тревога какво се случва с Турция. От известно време насам Щатите продължават да гледат с тревога и строгост

как Русия и Турция възстановяват отношенията си

Т.е. променя се леко геополитическата структура. Второ и много важно- забелязахте ли имиджовия подарък, който Анкара направи на Русия? Някак си властта в Турция "пакетира" свалянето на руския самолет с последвал преврат. Това е жест към Москва, поне това се вижда. Трето и много важно, все повече се преосмисля архитектурата на сигурността, каквато я познаваме от Втората световна война и от края на студената война насам. Преди имахме един ясен Запад. Сега с активната роля на Русия, с терористичните заплахи, с трусовете в Турция, все повече самата концепция за Запад се преосмисля. Въпросът е не дали Турция ще напусне Запада, а що е Запад. След бежанската война и терористичните заплахи все повече хора казват, че Европа сама трябва да има своя по-активна и единна и отчетлива външна политика и политика по сигурността. А това означава преосмисляне на идеята за НАТО. Доналд Тръмп вече го направи, а той е участник в американските президентски избори. Турция си позволява да играе на ръба на приемливото и то от години. Ердоган е човек, който е свързан с възхода на идеята за новия османизъм, която съдържа и ислямизъм.

Човек, който от ситуация на практическа безпроблемност с много от съседите, сега почти навсякъде около себе си има проблеми. Не знам дали Турция не е преосмислила пътя си към Европа назад във времето. От известно време насам на мен ми изглежда така, сякаш Анкара по-скоро търси върховенство в Близкия изток, водеща роля в ислямския свят, а не толкова ориентация към Запада. Нещо повече - Турция е с глобални политически и икономически амбиции. Демографски млада енергична икономика, държава с ключово местоположение. След промяната на курса от кемализъм към нов османизъм Турция търси своята реализация като самостоятелен играч, при това ориентиран към кръстопътното си положение, а не към един от векторите си какъвто е ЕС. Въпросът е дали Турция иска европейско бъдеше. Не съм убеден за това.
Турция

държи един шлюз с бежанците, който може буквално да помете

крехката архитектура на европейската стабилност в момента. Това Турция го знае добре и затова напоследък често прибягва към геополитически шантаж, понякога изнудване. Това не е само спрямо Европа. Вижте апела на Анкара към Щатите - който даде подслон на Гюлен, на практика е във война с нас. Какво означава това?
Това е емоционален разказ, но Щатите са основополагащо звено на западната архитектура на геополитическа стабилност. Изглежда леко като шантаж. Логиката на човек, който разполага с един незаменим ресурс, каквото е геополитическото и военно положение на Турция и шантажира с него останалите. Така че не знам дали европейското бъдеще е стратегическа цел или просто тактическо средство в арсенала на Ердоган.

Направи ми впечатление нещо поразително. От 2013 г. българската интелигенция говори на два гласа - едните много прозападни, много либерални, космополитни, другите не толкова. Все повече гласове се чуват, които звучат критично към Запада и услужливо към Путин. В нощта на преврата нямаше разлика - всички стискаха палци за преврата. Такова нещо не бях виждал - от крайно либералните ми приятели до крайните националисти, всички стискаха палци за преврата. Не бях виждал такова единство на мнения.

В момента България води безопасната политика на баланса. Бойко Борисов все повече отваря врата на изток, към Русия, а вратата към Турция никога не е затварял. Той има и лични приятелски отношения с Ердоган, които е подчертавал неколкократно. Случващото се в Турция по-скоро няма да има отражение върху България, защото нашата политика е крайно гъвкава. Но една евентуална нестабилност може да отприщи проблема с бежанците и тогава да го отнесем. Второ - в България има хиляди хора с турско самоопределение. Въпросът е какви ще бъдат техните настроения, дали няма да се появят продавачи на надежда в синхрон с новата доста по-енергична и диктаторска линия, която забелязваме в Анкара. В такива моменти сработва здравият разум. По-скоро нашата турскоезична група би следвало да се хванат за сигурното, а не да се поддават на радикализъм.

Трети аспект, все пак ние имаме конкуриращите се партии ДПС и ДОСТ. Една от най-отчетливите подкрепи за Ердоган дойде от партията на Местан. Затова не е без значение дали ще видим укрепване на ДПС, не е без значение и дали ДОСТ няма да се радикализира, ако не получи регистрация. Всичко това ме кара да мисля, че поне във вътрешнополитически план тепърва трябва да наблюдаваме какво ще стане.

Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай