Пари от Брюксел, а не акъл за бежанците

Политиците си играят с барута, като раздухват страхове

Пари от Брюксел, а не акъл за бежанците | StandartNews.com

София. Драмата с прииждащите в България на тълпи бежанци - или по-точно, нелегални емигранти - набира темпо. И заплашва да се превърне в основна тема за политическия дебат в нашето общество. От който веднага ще се възползват мнозина - от искрените патриоти до драпащите за власт безскрупулни популисти.

За България проблемът не е нов. От 1878 година насам към родните предели винаги е текла - кога по мощна, кога по-тънка - струя от бежанци.

Но това са били или сънародниците ни от Македония, Тракия и Добруджа, или някак си все пак близки по вяра или убеждения - я арменци, спасяващи се от "реформите" на младотурците, я руски белогвардейци, бягащи от болшевизма. Или пък гръцки комунисти, победени през 1949 година в гражданската война.

И в тези времена не сме били просперираща държава - напротив, бежанската вълна към България е съвпадала основно с националните ни катастрофи през 1913 и 1918 г. Но за пръв път страната ни е изправена пред съвършено ново предизвикателство - да даде подслон на хора, чужди и по език, и по религия, и по манталитет. И всичко това - насред социално-икономическа криза, съчетана с членството ни в Евросъюза.

Което си носи не само своите права и ползи, но и съответните ангажименти.

При такава ситуация проблемът с бежанците се превръща в един леснозапалим материал, на който е нужна и най-малката искра, за да експлодира.

В публичното пространство, най-вече чрез електронни медии, свободни сайтове и блогове някои сили вече драскат клечката с кибрита.

Сирийските бежанци, въпреки че едва ли и половината преминаващи границата ни са сънародници на Асад, се сатанизират с всички възможни средства. И се обявяват едва ли не за основната заплаха за националната ни сигурност. Главно се залага на най-чувствителната струна на масовата психология - социалната.

В смисъл, колко струва издръжката на един бежанец в сравнение с една българска пенсия.

И тук именно е заровено кучето, както гласи народната поговорка. Проблемът с бежанците -днес от Сирия, утре от други страни - ще става все по актуален не само За България, но и за цяла Европа. Оскърбените и унижените, както ги е нарекъл великият Достоевски, ще стават все повече. И всички те ще се стремят към Европа, която в тяхното съзнание е днешната Обетована земя.

Само че тази въжделена земя не изпитва никакво желание да решава въпроса солидарно. И прехвърля отговорността и разходите на първата страна, до която се доберат спасяващите се от войни и мизерия хора от Азия и Африка. Дори любимката на Запада - Гърция, получава далеч не всичко, което е нужно за устройването на бежанците.

А те имат нужда не само от одеяла, консерви и памперси, но и от училища за децата си, от здравна помощ, от програми за адаптация. Или просто от езикови курсове, за да могат тези от тях с някаква квалификация или образование да станат пълноценни български граждани. С една дума, за бежанците трябват пари. В противен случай те наистина ще просят, крадат и ще се наемат за работа "на черно". Каквито случаи вече наистина има.

Ето за това трябва да пледират пред Брюксел българските политици - за пари. А не да раздухват реални и мними страхове, които подклаждат расизъм и ксенофобия. Към които българинът си е податлив, особено когато става дума за мюсюлмани.

Или както би казал Остап Бендер - бензинът ваш, идеите наши. Как да се справяме с бежанския проблем имаме, както казахме по-горе, твърде богат опит.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай