Отчуждението е бич №1 за обществото ни

Отчуждението е бич №1 за обществото ни   | StandartNews.com

Д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатричната болница "Св. Иван Рилски"

Все по-често си задаваме въпроса какво хвърля толкова много българи в депресия. Отговорите са много. Проблеми в работата, проблеми в личния живот - с деца, съпруга, любовница и т.н., проблеми от всякакъв характер. Както и цялата тази напрегната обстановка, в която живеем. Всичко това комбинирано може да докара всеки до депресия. И нещо много важно - липсва общественото спокойствие и сигурност.

Ние сме подложени на един постоянен стрес. Има несигурност у нас как ще оцелеем, ще се справим ли изобщо и, разбира се, самотата и отчуждението. Вече се наложи практиката да общуваме предимно виртуално. В социалната мрежа правим революции, събаряме правителства, недоволстваме. Иначе българите сме станали изключително отчуждени едни от друг. Най-баналното е, че не си познаваме дори съседите от входа. Няма мисъл, че може човекът до теб да има някакъв проблем и ти да му помогнеш. Отчуждението за мен се е превърнало в проблем номер едно на отношенията в България. Да, ние имаме чудесни оправдания, че живеем трудно, че имаме кредити, че имаме проблеми, но съм се изумявала, включително и в личния си живот имам такива случаи, как можеш да докараш някого до някакво състояние и да не вдигнеш телефона да питаш - "Как си?". Това, човешкото, простичкото - "Как си?". Винаги отлагаме хубавите неща. Нямаме време да седнем на едно кафе просто ей така. Трябва нещо да се случи, да имаме някакъв проблеми, за да се видим и с приятелите си. А не да ти кажат - "Ще се видим, но хайде, ще те мушна между две срещи!". Ето затова ставаме депресивни. Българинът го гони някакъв максимализъм - оня имал еди-какво си, а аз нямам. Непременно трябва да го имам. Ние загубихме способността някак си да се радваме на простите неща.

Голям грях е, че забравяме да общуваме с децата си. Те страдат. Българският родител е горд, че е купил последен айфон, таблет на детето си, че го е завел в мола, само че детето не иска само молове и айфони. То иска на първо място общуване. Карала съм семейства да седнат и да сметнат в рамките на една седмица колко общуват с децата си. Те се ужасяват, когато съберат броя минути. А иначе са толкова много прегръдки и целувки, но във Фейсбук. Българският родител не знае какво прави детето му в социалните мрежи, с кого общува, с кого се среща, какво говори. И оттук нататък от такива семейства излизат несигурни, психически нездрави хора, които в по-късна възраст може да развият я депресия, я нещо друго. Толкова много родители не знаят как да общуват с децата си. Или пък - разведат се и забравят как да се държат като родителска двойка. В България има един модел на поведение, който ме изумява - с каква лекота след раздяла или развод, когато имат общи деца, майките и бащите запознават децата с новите си половинки. И се получава една върволица от мъже и жени покрай тези деца и те се ошеметяват. И какви да станат освен депресивни и невротични!?

По принцип е възможно, когато едно депресивно състояние се лекува с антидепресанти, да се премине в другата фаза - на мания. Това са двете фази на биполярното афективно разстройство. Възможно е, когато лекувам една мания с медикаментите, да "вкараме" човека в депресия, без да го искаме, както и обратното - с антидепресивно лечение може човекът да премине в другата фаза. Виждала съм случаи, когато това буквално става за часове. Човекът да си пие лекарствата и буквално за няколко часа, както ние на професионален жаргон казваме, да "превключи" на мания и да стане много действен, активен, да пътува, да направи една камара бели.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай