Четвъртък,

Окупация без край

От: Администратор -
2450
Окупация без край
A
A
A

"Откак съм в университета, преживях три окупации", разказа ми вчера преподавател в двора на Алма матер, докато заедно с десетки студенти очакваше решението на Академичния съвет. "Първия път бях студент - спяхме в същата 272-ра аудитория, докато траеше стачката. По време на втората бях асистент, протестирахме заедно със студентите си през Виденовата зима. И днес отново се върнахме на кота нула".
На същата кота явно се е върнала и демокрацията ни, на която 20 години не стигнаха, за да се засели по нашите земи. Студентите, които окупират университета днес, в момента преживяват своята нежна революция и своето време за разхвърляне на камъни, точно както техните родители преди 20 г. Само дето в дъното на всеки пореден протест вече започва да дреме нотка скептицизъм:

"Нас ни употребиха. Ще употребят ли и вас?"

Защото независимо дали организаторите са, от своя страна, организирани от някого, нито един протест, камо ли окупация, не може да се състои без вътрешната енергия и ентусиазъм на студентите, които прииждат към него. Именно тази енергия го прави автентичен. И именно тя е нещото, към което политици от различни бои се надяват да се присламчат - защото точно то им липсва и защото без него всяка тяхна кауза се превръща в куп кухи лозунги.
Повече от 20 години след началото на т.нар. демокрация отново говорим за нарушен обществен договор, в чието име трябва да принесем в жертва някои "по-дребни" човешки права. Отново се питаме можем ли да върнем морала в политиката, откъдето той си е отишъл безвъзвратно. Питаме се същите неща и си разменяме същите обиди като през 1990-а.

Не сме порасли, макар че сме остарели

А това вече е истински тъжното. По-тъжен от това може да бъде само фактът, че правото на образование на студентите в тази държава бранят само хора с прякори като Петното. Че си имаме "Ранобудните студенти" и "Неспящите студенти", които са про и контра на протеста, но като че ли най-много са, условно казано, "Незрящите студенти". За които неочакваната ваканция се оказа добре дошла - било защото могат да прахосат време по дискотеките, било защото могат да изкарат някой лев, докато са свободни от лекции. Които не знаят и не им пука какво се случва в държавата, защото не я чувстват своя. Точно както не чувстват свой окупирания университет. Които въстават, когато се вдигат таксите им, но не и когато се обезценяват моралните стойности. И които не вярват, че нещо в тази държава може да се прави безкористно.
Впрочем вероятно още когато студентите са освиркали Фердинанд - факт, с който университетът се гордее от време оно, е имало и "контраосвиркващи", които смутено са се гушели в тълпата да не би някой да ги разпознае. След като

у нас всичко е про и контра

защо окупацията на университета трябва да бъде извън тази традиция? По-тъжното е, че на тези барикади все по-често взеха да се сражават хора, чието студентство е в минало време. А за някои - май в минало несбъднато. Не съм убедена, че групичката "студенти" с бръснати глави и възшироки вратове, която в неучебния неделен ден се опита да отиде "на лекции", чак толкова се е затъжила, че не я допускат да учи. Нито че 200 или дори 1000 души изразяват реалния глас на цялата студентска общност, колкото и искрени да са в намеренията си. Защото, докато настояваш за връщане на гражданските ценности и морал, не е редно да потъпкваш и гражданските права на хората около себе си - например на тези, които искат да завършат семестъра си нормално. Но това е още една от последиците на несбъднатата ни демокрация, която така и нямаше шанса да достигне зрелост. Ние сме страна на Априлските въстания, а не на демократичните промени. Затова

винаги се вдигаме, когато ножът опре до кокала

след като прекалено дълго сме мълчали.
В морето от демократични заклинания, които ни заливат, вече е трудно да разбереш кое е истинската студентска енергия и кое - парата, която отива само в свирката на локомотива. Но цялата ни демокрация явно е това - пара, която 24 години отиваше в свирката. Затова ни чакат още много години за разхвърляне на камъни, когато ще си задаваме все същите въпроси и ще се замеряме с все същите лозунги. Когато ще се опитваме да върнем морала с черешови топчета и ще се чудим, че не ни се получава. Затова, когато окупацията завърши, не късайте и не хвърляйте протестните транспаранти. Те ще са потребни на вашите деца, които ще излязат на точно същия протест след 20 години. Ако са още тук. И ако вие не направите така, че този протест да бъде последен.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички