Депутати догматици искат да ни върнат в миналия век
Тези дни депутатите Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров внесоха законопроект предвиждащ до 3 години затвор и до 5000 лв. глоба за проповядване на социалистическата идеология у нас. Наказанието важи и за носенето на улицата на комунистически/социалистически символи като "сърп и чук, петолъчка, червено знаме и прочие". Защо и кому е нужен подобен закон не е ясно. Комунизмът, който трябваше да бъде построен в соцлагера, като идеология отдавна е заклеймен. Става въпрос за господство на работническата класа, еднопартийна система, ликвидиране на свободния пазар и конкуренцията, държавно планиране на икономиката и пр. Но социалистическата идеология е широко понятие и е нелепо да я отричаш, без да си запознат с нейните съвременни разновидности и с това как е практикувана днес в най-развитите страни в Европа. Ето и някои факти, които би трябвало да отворят очите на тримата законовносители:
Извън България, в Европа има мощни и често управляващи социалистически и социалдемократически партии, изповядващи социалистически идеи. Благодарение на тях, в тези страни отдавна съществуват чисто социалистически придобивки: безплатно образование и здравеопазване, както и социално подпомагане за бедните. Лидерите на тези партии не се притесняват да се определят като социалисти. Още през 1983 г. далеч преди да оглави Лейбъристката партия, Тони Блеър заяви: "Аз съм социалист... защото вярвам, че социализмът е рационален и морален. Социализмът е за равенство, не защото се стреми хората да са еднакви, а защото само чрез равенство в нашата икономическа система, нашата индивидуалност може да намери подходяща изява". Днешният ръководител на тази партия Джереми Корбин не само се определя като социалист, но в едно интервю заяви, че не е марксист, но че от Маркс все пак има какво да се научи.
Днешният кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия Бърни Сандерс също е привърженик на идеята за демократичен социализъм. В една своя реч той заяви: "Демократичен социализъм означава да имаме правителство, което да отразява интересите на обикновените хора, а не както е сега, на класата на милионерите". Известният американски филмов деец, публицист и журналист Роджър Мур пояснява: "Какво е демократичен социализъм? Това е истинска демокрация, при която всеки има право на място на масата и на на право на глас, а не само тези права да имат само богатите". Друг виден американски интелектуалец, публицист и политически активист, Наом Чомски, професор и в престижния Масачузетски технологичен институт, е привърженик на либертарния социализъм, идеологическо направление, повлияно от някои идеи за държавно устройство на Бакунин.
С една дума има различни видове социализъм. Има ислямски социализъм, какъвто се практикуваше в Либия при Кадафи и в Ирак при Садам Хюсеин, християнски социализъм, проповядващ християнско общество, при което всеки се грижи за всички, а всички се грижат за всеки. Израелските кибуци пък са изградени на чисто комунистически принцип - от всекиму според способностите и на всекиму според потребностите.
Един от основните стълбове на демокрацията е свободата на словото. При едно демократично общество не можеш да забраниш със закон една идеология. Не може да преследваш някой, затова, че вярва в нещо, или защото не е съгласен с нещо.
Това вече се е случвало по времето на маккартизма в САЩ, когато се преследваха интелектуалци и филмови дейци, обвинени в членство във или симпатии към комунистическата партия. Днес това се възприема като срамен период в историята на САЩ.
Още по-нелепо е и предложението на тримата депутати да се забрани носенето на такъв пентаграм като петолъчката, защото била комунистически символ.
Все пак петолъчката е използвана като символ още от древността. По времето на комунизма петте и лъча символизират солидарността на хората на труда от петте континента, нищо повече, и е заимствана от християнството, за което пък петте лъча символизират петте рани на Христос. А самите християни възприемат петолъчката от древноеврейската кабала, където тя означава петте свещени еврейски букви. Но петолъчката не е използвана само в бившите социалистически държавни. На знамето на обединена Европа има 12 петолъчки и на американското знаме- цели петдесет. Пагоните на американските генерали са изпъстрени с различен брой петолъчки, в зависимост от ранга им.
По времето на соца петолъчките се слагаха върху най-различни трудови, военни, пожарникарски, спортни и други ордени, медали и значки. Ако някой реши по някакъв повод да си ги сложи, следва ли да бъде арестуван, осъден и тикнат в затвора?
Или пък, ако ни посети американски генерал, ще му скъсаме пагоните ли?
По същия начин е нелепо и искането да се забрани червеното знаме като комунистически символ. Как ще се постъпи тогава с официално регистрираните у нас Българска комунистическа партия и Комунистическата партия на България, възприели според уставите им червено знаме със сърп и чук? Ще трябва ли да се забрани показването по телевизията на сериала "Ние сме на всеки километър", който съдържа песента "Нас червеното знаме роди ни"? Между другото, днес знамето на Китай е червено, при това окичено с пет звезди, както си е от времето на Мао. Това означава ли, че ако в деня на китайския национален празник, преживяващи у нас китайци организират публично тържество и развеят червеното знаме с петолъчките, ще следва да бъдат арестувани? Което се отнася и до виетнамците, тъй като техният национален флаг също е червено знаме с голяма петолъчка в средата.
Тримата законотворци отиват още по-далеч, като искат затвор и глоба и за поругаване на символите на Европейския съюз. И това в условията на жестоки критики към ЕС в много европейски страни и особено във Великобритания, където предстои референдум за излизане от съюза. Кой и къде е казал, че ЕС е светая светих, в която всички трябва да се кълнем, и че ако някой съвременен дисидент реши да хвърли знамето на ЕС в коша за боклук, трябва да бъде тикнат в затвора, така както се постъпваше с дисидентите едно време?
Нормално е, когато депутати внасят законопроекти, да прочетат преди това Конституцията на България. А тя казва в чл. 37, че свободата на мисълта е ненакърнима; в чл. 38, че никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения и в чл. 39, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Преди четвърт век се отървахме от догматици, които ни наставляваха в какво трябва да вярваме и наказваха несъгласните и инакомислещите. Трябва ли сега да допуснем това да се повтаря.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
