Финансовите инжекции не лекуват здравеопазването

Финансовите инжекции не лекуват здравеопазването | StandartNews.com

Стефан Константинов, бивш здравен министър

491 млн. лв. е дефицитът на здравната каса за тази година. От вътрешни резерви и повишена събираемост на приходите НЗОК може да намери около 160 млн. лв. Трябва ли държавата да покрие останалите 330 млн., както поискаха лекарите? "Стандарт" започва дискусия сред шефове на болници и здравни експерти. Днес ви предлагаме мнението на Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването.

Привидно логичният отговор на въпроса дали трябва да се актуализира бюджетът на НЗОК естествено е "да". Основната причина - публичните средства за здравеопазване като процент от БВП са на едно от най-ниските нива у нас, а държавата и без това не осигурява деца и пенсионери със същите суми, които внасят работещите. Но ако анализираме ситуацията, обратната теза - да не се актуализира бюджетът на касата, също може да събере сериозни доводи. Ясно е, че така подредено (или по-точно хаотично поставено) здравеопазването ни е в състояние да изисква все повече средства, които обаче не водят до реалното му подобрение. Ясно е, че законотворците, без значение на партийната им принадлежност, нямат нито желанието, нито волята да променят системата. Трябва да се случи нещо извънредно, което да ги принуди да действат. За съжаление в последните две десетилетия важните решения за развитието на държавата ни винаги са идвали след дълбоки кризи, предшестващи от години на агония. В подобна перманентна агония се намира от не малко време здравеопазването и поддържането на системата в сегашния й псевдоосигурителен вид става с периодично гасене на пожари.

Измъчените финансови инжекции не осигуряват лечение, а маскират симптомите на болестта, обхванала сектора. Така те правят истинското му излекуване още по-трудно и скъпо, отлагайки го във времето. Друг немаловажен довод срещу увеличението на бюджета на НЗОК е пълната непрозрачност за това как и от кого се харчат парите й. Касата не публикува направените трансфери към различните болници, за какви медицински изделия и лекарствени продукти плаща, къде са големите харчове и увеличения.

Тази озадачаваща секретност, в комбинация с нарастващи с десетки проценти разходи, които не са свързани с никакво реално увеличение нито на доходи на работещите в сектора, нито с подобряване на здравното обслужване на населението, съвсем основателно подбужда съмнения за корупционни практики и субективно насочване на паричните потоци към "приятелски" болници и фирми. Подобни съмнения могат да бъдат разсеяни единствено с пълна прозрачност и свободно предоставяне на анализи за разходите, които прави НЗОК. Те трябва да бъдат достъпни на сайта на касата. Защо бюджетът да дава пари, ако не сме убедени, че няма да потънат в олигархичните джобове на близки с властта кръгове? Срещу даването на повече пари в момента би могло да се изтъкнат и доводи, свързани с неадекватното оперативно управление на системата. Разнобоят между МЗ и НЗОК, изразяващ се в коренно различни послания, доведоха до "презапасяване" на болници с отчетени клинични пътеки и една актуализация на бюджета ще бъде финансова награда на хитростта, а не стимул за ефективност. Висшият мениджмънт на здравеопазването обаче изглежда като дребен неуспех на фона на дългогодишното бягство от решаване на кардиналните проблеми в сектора.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай