Кой както намира, така прогресира, изповяда мъдрецът Радой Ралин. С голото си тяло, къде изложено на показ, къде скрито под нечий завивки, през вековете са прогресирали много хора. Бриджит Бардо беше първата, която се съблече във френското кино. Великата Стоянка Мутафова призна тези дни, че точно тя пък е пионерката, прожектирана гола на родния екран. Филмът е "Привързаният балон", сценарист Йордан Радичков, режисьорка Бинка Желязкова. Но не затова и двете големи дами са легенди и ще останат в историята на народите си, а защото Господ им е дал много талант, чар и характер. Останалото е само подробност, отдавна забравена.
Човек идва на този свят гол. Гол си и отива
Такава е традицията на изпроводяка на индуси, мюсюлмани, евреи. Други нации обличат на раздяла скъпите си мъртъвци с най-новите им дрехи. Въпреки че в този момент тоалетът е последното, което интересува героите на събитието. И без дрехи те биха се чувствали все толкова добре.
Няма никакво съмнение, потвърждават го древните дебели книги, че докато е създавал Адам, Господ е нямал под ръка нито един шивач или модна къща. Иначе нямаше да го пусне съвсем гол из райските магистрали. За ужас на Ева същото се е повторило и при нейното сътворение. Няма молове, "Диор" и "Версаче". Голи и щастливи, далечната ни прапрабаба и верният й съпруг щяха да я карат така до днес, ако не беше подлата змия и съблазнително зрялата ябълката. Една хапка от забранения плод е причина да ги има "Плейбой" и днешните ядове на Елена Бончева. Ако Адам и Ева бяха я бяха карали на домати, краставици и круши, ако не бяха посегнали към онова коварно дърво, никога нямаше да разберат, че са голи. Нямаше да ги изгонят от рая, от което следва, че днес и ние щяхме да сме там, което
е малко по-добре, отколкото в Европейския съюз
В анголската джунгла живее племето мокобаи. Случи се група бели да преживеем край тях няколко месеца. По красивите бронзови тела на децата на природата нямаше никакъв текстил. Това обаче не беше повод за никакви притеснения от тяхна страна. Напротив - гледаха на отпуснатите потни меса на странните приъшлци с нескрито пренебрежение и дори подигравка. В такива моменти, колкото и невероятно за звучи, на чедата на цивилизацията им се щеше да бъдет на мястото на диваците- без началници и дипломи, без ипотеки и дори заплати. Голи и красиви.
Някои мечтаят да се снимат в "Плейбой", други да работят в НЕК. Елена Бончева има късмета да постигне и двете. Поне засега. Недостатъкът й е, че е красива. Парадоксално, но вярно. Явно, докато я е моделирал, Господ е имал повече време, та си поиграл над формите. И обществото се втренчва най-напред в тях. Не иска да премести погледа си малко нагоре, където според анатомите е мозъкът. Така е с красавиците. За съжаление не всички са имали този шанс. Съдба. И несправедливост. А срещу несправедливостта трябва да се борим. Редно е било хора като Елена да бъдат по-прозорливи, да потърсят екстрасенси и отрано да направят своя избор: Или "Плейбой", или НЕК. Дори, както се говори, да й дават три хиляди лева заплата, и двете заедно не може. Ще има протести,
ще стане късо съединение или ще спре токът
Днес Елена е на 24. Снимала се е в еротичното списание преди години. Кой да й каже в онези неразумни времена, че тя ще бъде назначена за технически секретар на НЕК. Ако е знаела, сигурно щеше да направи фотосесията си не в билярден клуб, а в квартален трафопост или на фона на пасторалния пейзаж на някоя водноелектрическа централа.
Днес има само една възможност дефектът, какъвто безспорно е красотата на Бончева, да се превърне в ефект. Ако от технически секретар я преназначат на инкасатор. Тогава хиляди мъже с изгарящи от трепет сърца ще чакат край електромерите си, за да се порадват и прославят родната енергетика. Чак тогава дори и в пловдивския квартал "Филиповци" неплатени сметки няма да има.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
