Четвъртък,

Бюджет 2015: Режат разходи, но без реформи

От: Failed to load user -
Бюджет 2015: Режат разходи, но без реформи
A
A
A

Десислава Николова,
Институт за пазарна икономика (ИПИ)

Хубавите новини в проектобюджета за 2015 г. са няколко. Хубаво е, че не се планира вдигане на минималната работна заплата, както бе заложено в средносрочната бюджетна рамка на служебното правителство. В него се предвиждаше постепенно вдигане на минималната работна заплата с по 40 лв. още от 2015 г. и тя трябваше да стане 380 лв. Този план е заменен с един малко по-разумен - да не се вдига изобщо догодина минималната заплата, а през 2016 г. да има много по-малко увеличение от 20 лв. Въпреки че бих искала да видя дългосрочно замразяване на минималната заплата, тъй като регионалното изследване, което правим, показва какъв огромен натиск има повишението й върху създаването на работни места.

В София 340 лв. не са проблем, тъй като са в долната половина на работните възнаграждения. Но в изостанали райони като Северозападна България, пък и в Северния и Централен район, това са непосилни нива, особено за нискоквалифициран труд. Другата добра новина в проектобюджета за 2015 г. е отмяната на връщането на подоходния данък за работещите на минимална работна заплата. Това бе въведено от предходното правителство. Тази мярка опорочаваше замисъла за плоския данък и създаваше неравнопоставеност и стимули за тези, които получават възнаграждения, близки до минималните, да декларират минимални възнаграждения, за да се възползват от облекчението. Така се създава възможност за увеличаване на сивата икономика.

За жалост обаче виждаме и връщане на данъка върху лихвите, който трябваше постепенно да бъде отменен. Този данък не е гръбнакът на данъчната система и носи относително ниски приходи. А големият проблем е, че не насърчава спестяването в банките, а напротив - изтеглянето на пари от банковата система и насочването им към други форми на спестяване. След кризата се установи доста здравословен баланс между вътрешните спестявания и вътрешните кредити в банковите системи - приблизително по 55 млрд. лв. са депозитите на домакинства и фирми, както и кредитите им. Така небалансираният модел на растеж на кредитите на база на чужд капитал, който навлизаше у нас преди кризата, бе заменен с много балансиран. Сега обаче има забавяне на тази политика. Сега банките не разчитат на външен капитал, за да финансират дейността си, тоест може да се очаква поскъпване на този ресурс.

А в икономика като нашата, особено както се очаква намаляване на икономическия ни растеж догодина, не е далновидна стъпка да не се насърчават спестяванията. Кредитите вероятно ще станат по-скъпи, което допълнително ще забави икономическата активност. Друг основен негатив в проектобюджета за 2015 г. е относително неамбициозната цел за свиване на дефицита - от 3,7% през тази година до 3% през следващата и с по 0,5% по-нататък. Вижда се, че консолидацията ще се прави на база на разходите и те ще поемат товара от свиването на дефицита. А проблемът е, че не се виждат реални стъпки за реформи. Единственото, което виждаме, е ограничаването на някои недобри практики в здравната каса, въведени през последната година. Има редица други системи, които също се нуждаят от реформи, като МВР например, а мерките не се виждат. Трябваше да се даде поне някакъв знак, че ще се прави преглед на тези системи в движение през 2015 г. и ще се предприемат мерки за свиване на разходите им. Сега виждаме само рязане, което е най-лесно - съкращават се разходите за заплати на бюджетните служители.

Повишението на дълга е следствие от цялостната бюджетна рамка и проблемите през 2014 г., защото дългът за тази година ще се рефинансира през следващата. При една по-амбициозна цел за бюджетния дефицит нарастването на дълга нямаше да е толкова голямо. Недобро впечатление прави и повишаването на осигурителния доход за земеделците. В пенсионноосигурителната система най-малкият проблем са неплатените вноски, защото дефицитът там е над 50% и дори малко да се увеличат приходите, ще е капка в морето. В същото време много от земеделските производители нямат доход от 420 лв. месечно и рискуваме те да избягат в сивата икономика. А контролът в осигурителните системи е много слаб. По отношение на максималния осигурителен доход - вече се вижда практиката високодоходни служители да не са на трудов договор, а регистрират собствени фирми и предлагат услуги на бившия си работодател, за да не плащат високи осигуровки. А с поредното вдигане на максималния осигурителен доход се стимулира бягство от осигурителната система. Проблемът е, че хората не виждат смисъл да се осигуряват на високи суми, защото пенсиите са изключително мизерни. Правилният път е хората да внасят парите си в лични сметки. Но всичко зависи кой ще изпълнява бюджета за 2015 г., защото и за 2014 г. имахме приличен финансов план, който се провали с гръм и трясък по отношение на приходната част.

Бюджетът не трябва да е счетоводна сметка, а с него трябва да се правят политики и да се харчи за приоритети и обратно - да не се харчи за програми с доказана неефективност. Пътят е към повече реформи и по-дългосрочно мислене. Сега бюджетирането тръгва отгоре надолу, а трябва да се мисли в обратната посока - да имаме цели и да се борим за финансирането им, а не всеки да се надвиква и който успее да вземе малко повече пари от другите, да ги харчи, както намери за добре.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички