Неделя,

Кмет за пример

От: Failed to load user -
Кмет за пример
A
A
A

Шумен. Свикнали сме да виждаме във властта някаква смущаваща смесица от популизъм, неизпълними обещания, отказ от отговорност и тотален разрив и преграда между личния свят на управляващия и живота на управляваните. Тук става въпрос за обратното на това, за нещо безкрайно симпатично, което може да вдъхне надежда за правенето на политика изобщо. Един кмет се превръща в лидер, полицай, съдник и пазител на едно село, вземайки нещата абсолютно еднолично в свои ръце, но пък вършейки ги с чувство за справедливост и чест. Димитър Димитров е на 67 години от Шумен. Неговият род е от село Велино, на което е кмет вече втори мандат. Завършил е механотехникума в града, а после и висше образование по електроника от Технически университет в София. Бил е първият в България, който монтира автоматични телефонни централи, бил е преподавател в училището, което е завършил. Пенсионира се като военен. Щастливо женен е за Златна вече 36 години. Има три дъщери и шестима внуци, с които много се гордее.

Стратегия срещу телефонните измами

Сигурност - това ни липсва най-много в наши дни, твърди кметът на село Велино. Димитров е спасил десетки свои съселяни от подлите телефонни измамници, които тормозят хората със съшити с бели конци трагични истории с участието на роднини. Обажданията са започнали след девет часа вечерта на 13 февруари, разказва той. Като бивш военен с аналитичен ум той веднага си обяснява датата и часа. Според него мошениците знаят кога са раздавани пенсии и че в селото живеят предимно възрастни хора, които си лягат рано. Така те целят да сварят хората сънени и съвсем неподготвени за такава новина. Когато чуят от другата страна на телефонната слушалка "Ало, мамо", притеснените родители веднага издават името на детето им и други подробности, което помага на измамниците да съчинят по-правдоподобна история. За щастие обаче, благодарение на кмета, този път не е имало хора, които да са се поддали на измамата. Преди три години, разказва Димитър, две жени са паднали в клопката. След този случай той е започнал да събира своите съселяни и да ги инструктира как да действат в подобни случаи. Съветва ги да задържат измамниците на телефона, да получат отсрочка за парите и да се правят на ударени. Като през това време да се свържат със своите близки и него.

"Нямам аз работно време", споделя 67-годишният бивш военен, без в гласа му да се долавя каквото и да било лошо чувство от ненормирания работен ден. "Казал съм им, каквото има - добро или лошо - винаги на мен първо да звънят", допълва той. И така първите обаждания на личния му телефон започват в 21,20 часа. Когато неговите съселяни забележат нещо подозрително, първо търсят него, а не униформените. Димитър разказва за случка от преди няколко години, когато така е хванал служители на охранителната фирма, пазеща местната земеделска кооперация - "най-голямата в района", в опит да източат горивото.

Кметът посочва кражбите и липсата на сигурност като най-големите проблеми на демокрацията. Преди хората ходеха без притеснения в късните часове на нощта към работното си място или на гости на един друг. Къщите не се заключваха, нямаше страх тогава, споделя с носталгия той. Сега всеки се бори срещу всеки и човек за човека е вълк и това е много лошо, добавя Димитър.

"В този смисъл най-важното за мен е хората да ми имат доверие", разказва Димитър своята рецепта за успех на кметския пост. Организирал си е собствен парламент.

Разделил е селото на шест

и всеки район си е излъчил по един човек. Те са му съветниците и като не може да вземе решение, се обръща към тях. Димитър заема тази длъжност, след като съселяните му са го предложили и са му гласували своето доверие. Той всячески се старае да не го предаде и изглежда успява, тъй като кара вече втори мандат. След като се е пенсионирал от военна служба, се е пробвал да започне свой собствен бизнес. Той отваря три магазина за строителни материали в Шумен. Това става в бурните години след прехода. Магазините не успяват да оцелеят през бурната Виденова зима и той излиза на загуба. След това се захваща да развъжда специални холандски кокошки - за яйца и месо. Този му опит обаче също е неуспешен. По това време започва масирано внасяне на турски яйца и американски пилешки бутчета без мито. Това му подбило цените и отново излязъл на загуба. След тези случки неговите съселяни го убедили да се кандидатира за кметския пост. Той взима службата присърце и вкарва всичките си усилия и време, а често и лични средства, за да се грижи за селото.

Искам да съживя селото

Най-голямата ми мечта е да направя канализация на селото, споделя Димитър. Това обаче ще си остане само мечта, допълва, защото ще трябват страшно много пари, а ние нямаме. Не е само Велино, навсякъде е така. Селата са оставени да умират, разказва най-голямата си болка кметът. Нямаме собствен бюджет - всичко зависи от това, какво ще даде община Шумен. Нямаме училище, детска градина. Има само един автобус до Шумен - минава сутрин и вечер. Жителите на Велино намаляват - сега са 246 с постоянна регистрация, иначе са малко над 400. В предишния си мандат той е бил кмет, сега е кметски наместник - заради намалелия брой хора. Но Димитър дава всичко от себе си да възроди живота в селото. Той успява да организира съселяните си и така с парите от арендата на земеделската кооперация са си ремонтирали сами черквата, която е най-старата в Североизточна България. Реновирали са си и читалището, като са направили и компютърна зала, където хората могат безплатно да ползват интернет. Преди време е поканил преподаватели от Шуменския университет заедно със студентите му по история на изкуствата. Сега всеки изпит се провежда в селото,  където младите художници могат да си изберат от много живописни пейзажи. Или пък рисуват по фасадите на сградите - кметът дава терен и пари, а рисунките са от студентите. Организирал е и певчевски състав в читалището, който да забавлява хората. Казва, че го прави за своите съселяни, които описва като изключително добри и трудолюбиви хора.

Трябват кураж и ценности

Кураж нямат нашите управници, вайка се Димитър. Заради това сме на този хал. България отива назад и ми е мъчно, продължава той. Преди бяхме водещи по електрониката (б.а. неговата специалност), а сега нищо нямаме. Нямат и морал хората вече, ценностната система им е разбита. Всеки се бори срещу всеки в тази демокрация. Църквата също не си изпълнява задълженията. Тя трябва да е водеща, да гради човешкото и прокламира доброто. Повече възпитателна дейност е нужна. И сигурност няма като едно време, спомня си кмета някои от добрите неща по времето на бай Тошо. Но споделя и че сега му харесва свободата. Навремето, припомня си той, е трябвало дори и на кино като отиде, да се обади на генерала и да му каже къде отива, с кого и колко време ще е там. Пък без печат не е можело и до чужбина да отиде. След падането на режима е попътувал и го боли колко имаме да наваксаме. "В Австрия например - евала им правя - падна едно дърво на пътя и десет минути им трябваха, за да го махнат и да пуснат движението. А тук два дни ни трябват." Цялата нагласа на българите трябва да се промени, смята Димитър. Не е проблемът само в политиците, смята той. И заявява, че след като от една партия са го излъгали, че ще му помогнат с финансиране, е твърдо безпартиен. Но боли, че са го излъгали - "обещанията трябва да се спазват", уточнява той. И само едно се моли: децата да са добре и да водят по-добър живот от сегашния.

Тагове:

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички