В Монголия пият чай с ориз и сол

Грузинците го смесват с алкохол, китайците - с жълтък

В Монголия пият чай с ориз и сол  | StandartNews.com

Някой го обичат с мед и лимон, други с мляко, горещ или студен. Независимо от предпочитанията обаче чаят си остава втората най-консумирана напитка в света след водата. Шест са основните му разновидности - бял, жълт, зелен, улун (частично ферментирал), черен и пу-ер (двойно ферментирал). Китай е страната, в която чаят е открит като лекарство, по-късно и като напитка. В наши дни обаче се пие по цял свят и се приготвя по много разнообразни рецепти. В различните краища на света към ароматната отвара добавят различни подправки или алкохолни напитки, които да придават специфичен вкус. За почитателите на чая предлагаме някои от най-интересните рецепти.

Индийският чай с подправки е с екзотичен и нетипичен за нашите равнини вкус, въпреки че съставките му не са ни непознати. За да си го приготвите у дома са ви необходими 1 с.л. черен чай, 6 зелени шушулки кардамон, 5 зрънца карамфил, 1 малка пръчица канела, 3-4 зърна черен пипер, 1 ч.ч. прясно мляко, 2 с.л. захар и 4 ч.ч. вода. Водата се оставя да кипне и след това се сваля от огъня. Към нея се добавят черният чай, кардамонът, карамфилъта, канелата и черният пипер и се оставя да престои 4 минути, като се разбърква периодично и не се покрива. Сместа се прецежда и се връща на котлона. Добавят се млякото и захартa, разбърква се докато се разтвори и се поднася горещ.

Монголският чай съдържа продукти, за които не бихме подозирали, че могат да се консумират под такава форма. Супена лъжица чай се стрива на прах, залива се със студена вода и се слага на котлона да заври. Две чаени лъжички масло и 3 супени лъжици брашно се загряват в тиган, след което заедно с още една лъжичка масло, 40гр. ориз и 200 мл. прясно мляко се прибавя към горещата отвара. След като сместа кипне, се посолява на вкус и се поднася гореща. Надали някой в България е опитвал да пие чая си със сол вместо със захар и мед, но неповторимият вкус на монголския чай определено си струва.

Грузински пчеларски чай подсказва с името си, че съдържа голямо количество мед (1ч.ч.). Освен меда обаче, за приготвянето на чая са необходими още 600 мл. силна отвара от чай и 1 ч.ч. водка. Отварата се приготвя като кипнем повече от 1 ч.л. чай, колкото точно е въпрос на вкус. Продуктите се смесват и се сгряват до завиране, след което се сервира в малки чашки. Тъй като напитката е топла и съдържа алкохол, е много подходяща за сгряване в студените зимни вечери.

Холандският млечен чай е едно истинско лятно изкушение, подходящо за плажни фиести и купони край басейна с приятели. За приготвянето му са ви необходими 3 ч.л. чай, 500 мл прясно мляко, захар, ром или коняк, сметана и кубчета лед. Чаят се залива със заврялото мляко и се покрива да престои така 5 мин., прецежда се и се подслажда на вкус. След като изстине, се гарнира с алкохола и се налива в чаши, на дъното на които са поставени малки бучки лед. Гарнира се със сметана и се сервира със сламка.

Китайският чай с жълтък също е събрал съставки, които никога не бихме посмели да включим при приготвянето на топлата напитка. Може да звучи сложно и екзотично, но приготвянето му е много просто. Към 200 мл отвара от китайски чай прибавяме 2 с.л. сироп от малини и един разбит жълтък. Важно е жълтъкът да се добави при непрестанно бъркане, за да не се пресече от горещата отвара. Истинските разбирачи препоръчват да се пие топъл, но и студен не е за изпускане, въпреки нетипичния си вкус.

Никога по време на хранене

В Древен Китай, от където идва традицията в пиенето на чай, са съществували чаени забрани, които са се спазвали много стриктно. Повечето от тях са валидни и в наши дни.

- Да не се пие в големи количества преди храна както и изобщо да не се вкусва по време на ядене.

- Да не се пие прекалено горещ. Температурата му не трябва да надвишава 56 градуса, за да не дразни гърлото, хранопровода и стомаха.

- Напитката не трябва да е прекалено силна, тъй като високото съдържание на танин може да предизвика главоболие или безсъние.

- Да не се запарва прекалено дълго, за да не се окислят полезните му съставки и да се промени вкусът и цветът му.

- Чаените листенца да не се запарват повече от три пъти, защото след това в тях не остават никакви полезни вещества.

- Да не се пие чай, който е престоял известно време, тъй като вече е изгубил ценните си качества и вкуса си.

- Да не се смесват лекарства със силен чай, тъй като танинът може да забави тяхното действие.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай