Понеделник,

Тръмп и Чърчил – „гадните копилета“ в политиката

От: Иван Ватахов -
187
Тръмп и Чърчил – „гадните копилета“ в политиката
A
A
A
  • Призракът на Уинстън бродеше по време на лондонската визита на американския президент

Ако Тръмп днес бе препрочел мислите на Чърчил преди да кацне в Лондон, би се усмихнал широко на една от тях: „Не се задоволявай да си дим, ако можеш да бъдеш огън.“ А ако Чърчил бе гледал отнякъде визитата, щеше да перифразира себе си и да каже: „Това няма да влезе в историята, защото аз не съм го сложил там.“
Е, няма да е съвсем прав, защото призракът на Чърчил бродеше не само в Портсмут, където честваха 45 години от десанта в Нормандия, но и в целия Лондон, където едни посрещаха  Тръмп с топовни салюти, а други - с надуваеми балони.  
Американският президент никога не е крил симпатиите си към един от най-великите английски премиери. Съвсем разбираемо е - самочувствието, агресивността и безпардонността, които отличаваха Чърчил от останалите световни лидери в средата на миналия век, днес лесно могат да се открият в поведението на американския президент. Затова нито кралицата, нито Тереза Мей, и за минута не са били затруднени в подаръците за държавния глава на САЩ.
Елизабет Втора му подари съкратен вариант на първото издание на книгата „Втората световна война“ -

то донесе на Чърчил Нобелова награда

за литература през 1953 г. „заради майсторството му при биографичното пресъздаване, но и заради  брилянтните ораторски умения при защитата на най-важните ценности на човечеството“.
А премиерката му подари копие на Атлантическата харта, подписана между големите двама съюзници в миналото - Англия и Америка в лицето на Рузвелт и Чърчил.  Съюзници, които обаче бяха такива повече във войни и по-малко в мирно време. А днес, с напускането Европейския съюз от Великобритания  двустранните отношения са на изгодна позиция. И Тръмп е готов да ги вкара в нова орбита със „специално търговско споразумение след Брекзит”.
Категоричността на Тръмп, че Островът трябва да излезе от ЕС и без сделка, на практика преповтарят изказванията на Чърчил след войната, когато въпреки победата, губи изборите и остава в опозиция. Още тогава той защитава тезата за британска независимост от германско-френските индустриални проекти  и вижда САЩ като стратегически партньор.
Общото между Доналд Тръмп и Уинстън Чърчил обаче не спира само дотук. Макар и живели в различни епохи, в които единият успя да стигне висотата на гениален военен водач, а другият е с амбицията да се превърне в безалтернативен икономически лидер,

приликите им започват още от фамилиите им

И двамата са родени в заможни семейства. Бащата на Тръмп – Фредерик Крайст Тръмп, роден в Ню Йорк, бил строителен предприемач, притежавал милиони, а майката Мери Ан МакЛауд, била родена в Шотландия и емигрирала в Голямата ябълка на 18-годишна възраст. От своя страна, бащата на Чърчил – Лорд Рандолф Чърчил, бил третия син на седмия херцог на Марлбъро. Майката на Уинстън – Джени Спенсър, била родена в Ню Йорк – дъщеря на финансист, която срещнала бъдещия си съпруг на конни състезания и бързо го очаровала с красотата си.
Както Доналд, така и Уинстън, бързо се издигат в политиката. При Чърчил това се получава, въпреки способността си да настройва хората срещу себе си. През 1940 г. той става премиер на Великобритания след оставката на Невил Чембърлейн. И независимо от първоначалното неодобрение от страна на политическите му „колеги“ , Чърчил се радва на широка обществена подкрепа.
Три дни след като става министър-председател, Уинстън казва пред Камарата на общините, че няма какво друго да предложи на британците освен „кръв…, пот и сълзи“ и повдига духа на нацията, декларирайки, че целта е „Победа. Победа на всяка цена.“
Звучи ви познато, нали? При подобно неодобрение Тръмп спечели президентските избори през 2016 г. Кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън не само очакваше да влезе в Белия дом, но и да го направи с гръм и трясък. Но на клетвата, за ужас както на Клинтън, така и на много демократи, се появи именно Тръмп. Който обеща на народа си да сложи Америка на първо място и в програмата си, и в света. На всякаква цена.
Доналд Тръмп описва вече починалата си майка като „прекрасна жена“ и признава, че е наследил нейното желание

винаги да бъде „в светлината на прожекторите“

До днес той не само доказва, че е копие на родителката си в това отношение. В своята биография Тръмп казва: „Като погледна назад днес разбирам, че съм наследил чувството си на шоумен от майка си. Тя винаги имаше усет към драматичното и голямото. Беше много традиционна жена-домакиня, но и винаги се стремеше към света около себе си.“
А добре документиран момент от историята е, че Джени Чърчил е обожавала своя най-голям син - Уинстън - и е тази, която най-много му е помогнала в старта на кариерата. В книгата „Филип Ийд поглежда към Джени Чърчил“ авторката Анна Себба твърди, че желанието на Джени да бъде с млади мъже след смъртта на Лорд Рандолф се дължала на факта, че не искала никой да се конкурира с Уинстън за вниманието й. Тя дори прекъснала медения си месец с Джордж Корнуолис-Уест, за да подпомогне изборната кампания на Уинстън в неговия избирателен район.
Чърчил влиза в историята като един от най-смелите народни водачи, най-вече заради решенията и действията си по време на Втората световна война в първи си мандат. Но и като автор на Студената война, по време на опозицията си. А също така и като

човека, който винаги наследяваше кризи

така и не видя разцвета на Британия. Особено в посока икономика. Какво в образа му припознава Тръмп, тепърва ще видим. Все пак, американският президент кара само първия си мандат. Но отсега е ясно, и двамата са в общата графа - “гадните копилета в политиката”, които  палят световни огньове, които никой няма силата да спре.


Всички новини от категория Мнения.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички