Стокхолм. Изследвания на цените на активите на финансовите пазари донесоха тазгодишната Нобелова награда за икономика на трима американци. Юджийн Фама, Ларс Питър Хансен и Робърт Шилер в продължение на десетилетия са проучвали как се променят цените на акциите и други активи и са доказали, че в краткосрочен план те са практически непредсказуеми.
Тримата учени "са положили основите на съвременното разбиране на цените на активите", се посочва в официалното съобщение на Нобеловия комитет. Те ще си поделят наградата от 1,2 милиона долара.
Заслугата на Юджийн Фама от Чикагския университет е, че той пръв демонстрира как цените на акциите са изключително трудни за предвиждане в краткосрочен план, като всяка новопоявила се информация веднага се отразява на цената. Нобеловият комитет посочва, че откритията на Фама са имали голям ефект върху последвалите изследвания в областта и са променили пазарните практики.
Ларс Питър Хансен, също от Чикагския университет, е награден за разработването на статистически метод, чрез който могат да се тестват теориите за цените на активите.
Робър Шилер от "Йейл" пък през 1980 г. показва как цените на акциите се движат много повече в сравнение с корпоративните дивиденти.
Работата на тримата учени е довела до създаването на индексните фондове, които представляват колекция от акции, стремящи се да повторят представянето на някой от основните борсови индекси. Тези фондове често са основен стълб на пенсионни и индивидуални инвестиционни схеми.
Въпреки че и тримата учени са получили сериозно признание в средите си,
Шилер обяви, че е изненадан
от наградата. "Много хора ми казваха и аз също се надявах да спечеля, но съм наясно, че има толкова много други хора, които заслужават, така че не вярвах", каза Шилер пред Си Ен Ен. Той обаче посочи, че икономиката има широко приложение в подобряването на благоденствието на хората. "Финансите ръководят съвременната цивилизация. Искам да видя още по-добре развити финанси, които да помагат още повече на човечеството", каза още ученият.
Шилер е известен с разработките си върху финансовите балони и автор на схващането, че балоните са нещо като социална епидемия и е вероятно да се появяват отново и отново на едни и същи места. "Има пазари в света, склонни към балони - на финансовите или на имотните пазари. Много страни изглежда преживяха имотни балони през последната година", посочва Шилер.
Ученият предупредил и за "борсовия балон" от 90-те години и за високите цени на имотите преди резкия спад, който допринесе за рецесията, от която САЩ още се възстановяват. Тази година Шилер предупреди и, че в някои от най-големите американски градове може да се надува нов имотен балон.
"Няма начин да предвидим цените на акциите и облигациите в следващите няколко дни или седмици. Но е съвсем възможно да прогнозираме курса на тези цени за по-дълги периоди, като например в следващите три до пет години. Тези открития бяха направени и анализирани от тазгодишните лауреати", посочи в съобщение Кралската академия на науките на Швеция при обявяването на носителите на Нобела за икономика. Звучи
парадоксално, но обяснението е логично
Ако пазарите работят добре, цените трябва да са почти непредвидими. Това може да изглежда парадоксално, но трябва да вземем предвид следното: да предположим, че инвеститорите могат да предвидят, че определени акции ще поскъпнат много през идната една година. Тогава те ще започнат да купуват тези акции незабавно, цената ще се вдигне, докато не стане толкова висока, че вече акциите не са привлекателни за купуване. Резултатът е едно непредвидимо движение на цените, с произволни движения, които отразяват обявените новини.
Ако цените на акциите в близко бъдеще е невъзможно да бъдат предвидени, няма ли да е още по-трудно да се предвидят за по-дълги периоди? Това изглежда логично, но емпиричните изследвания на Шилер показват, че не е вярна. Неговите проучвания върху нестабилността на цените на акциите и дългосрочната предвидимост показват как става това. Първо през 1981 г. Шилер демонстрира как цените на акциите се движат много повече, отколкото изплащаните дивиденти. Основната теория казва, че цената на акцията трябва да е равна на очакваната стойност от бъдещи дивиденти, така че постоянните промени в цените, наблюдавани от него, изглеждали нелогични. Шилер открил още, че ако съотношението между цените на акциите и изплащаните дивиденти през една година е високо, то през следващите тръгва надолу, както и обратното. Това само по себе си е предвидим модел в дългосрочен план. Шилер и сътрудниците му са установили още, че
същата предвидимост работи и на много други пазари
Ларс Питър Хансен е разработил статистически метод, който особено добре пасва на тестването на рационалните теории за цените на активите. Използвайки този метод, Хансен и другите изследователи са открили, че модификациите на тези теории могат да обяснят цените на активите. Друг подход се фокусира върху отказа от рационалното поведение на инвеститорите. Т. нар. поведенчески финанси вземат предвид институционалните ограничения като лимитите за вземането на кредити, които пречат на инвеститорите да се възползват от ситуации, когато пазарите погрешно оценяват определени активи.
Нобеловата награда за икономика, която официално се нарича награда на Шведската банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел, е единствената, която не е посочена в завещанието на шведския изобретател на динамита. Тя е създадена през 1968 г. от Шведската централна банка и е връчена за първи път през 1969 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
