Терасите Христови

- "Луд ли си, Ицо, да гоним търговците от храма?, попита Пилат Понтийски, докато си миеше ръцете с поредната мицеларна вода на "Шанел". Имаш ли представа какви отчисления плащаха на държавата, особено като им сложихме касови апарати?
Ами те правеха за вярата повече от невъзможното - ето, аз се сдобих с апартамент с тераса, а кесарят си взе на два етажа и даже с подвижна стълба между тях. За кого работиш, Христосе, не мога да разбера? Да не се каниш да създаваш нова партия? Или на теб са ти отказали апартамент с тераса - не бой се, ще те уредя. Мога да уредя дори тераса на яслите в къщата за гости, дето си се родил.
Само стига си ни пречил на далаверата, че ще те арестувам в понеделник и ще ти сложа белезниците още в петък, килията на Иванчева е свободна. И да излезеш оттам в неделя, хората вече не се връзват на тези глупости".
--
Нещо такова би изглеждал диалогът, ако онази Страстна седмица бе не преди 21 века, а днес, в България.
А как ще изглежда светлата седмица ли? Отсега е ясно, че няма да бъде светла. Партиите ще се каят и ще се пречистват, както подобава до неделя, защото все пак идват избори. И ще продължат да се пречистват до такава степен от хора без апартаменти, че накрая няма да смеят да вкарат в листите си дори собственик на боксониера с остъклен балкон. Или ще заменят поредните отпаднали кандидати от листите си с бездомници, които ще търсят около Сточна гара.
Защото, когато идва Великден по време на избори, идват и страстите български, но не по Тончо Жечев.
Ако той разказва в книгата си за първите прояви на отстояване на българската вяра, в момента страстите български са свързани с отстояване на апартаменти и тераси. Под претенции за смирение някои от партиите приемат оставки на кило, а други предприемат смели решения като да съборят ромски незаконни къщи, за да отклонят вниманието от собствената си тераса. Всички говорят за смирението на Христос и припалват свещички, пропускайки думите му "Не мир, а меч донесох" и онова, което прави, за да запази храма чист от търговията. А в онези години, поради липсата на партии, какво да пазиш чисто, освен храма? Сега просто си "чистиш къщичката" от потенциално опасни в имотно отношение хора, за да получиш възможността да получаваш безнаказано още повече.
Великден е ден на смирение, но не съвсем. Той е ден и на равносметки. В които да осмислим какви сме, в какво трябва да повярваме, как трябва да продължим и с какво трябва да се разделим. Да изгоним търговците от своя собствен храм - тоест от живота си. Или да се примирим с тях, ако е неизбежно. Да приемем живота си, ако не сме в състояние да го променим. Честването на Великден е свързано с онова, което Иисус е направил за нас, човеците. А той ни е дал едно съществено нещо -правото на избор. На начин на живот. На вяра. На вземане на решения. Иначе ще продължим да си живеем само със смирението. А то невинаги е продуктивно - дори и Иисус не го препоръчва в пълен размер. Иначе да Ви е вкусно агнешкото и да не Ви се счупят яйцата - в нета има поне 100 съвета по този повод.
Голям капан за лице на Би Ти Ви! Какво му гласят
Отровна атака от Медведев! Нечувано унижение на Зелен...
14 мита за ареста на Тодор Живков
Таен план! Как кабинетът ще спаси народа от еврото
Радев скочи на Македония! Какво поиска от Брюксел
Цял град е в шок! Вижте обява за имот
Пробив! Съдебна реформа по модел на "Възраждане"