Терасите Христови

- "Луд ли си, Ицо, да гоним търговците от храма?, попита Пилат Понтийски, докато си миеше ръцете с поредната мицеларна вода на "Шанел". Имаш ли представа какви отчисления плащаха на държавата, особено като им сложихме касови апарати?

Ами те правеха за вярата повече от невъзможното - ето, аз се сдобих с апартамент с тераса, а кесарят си взе на два етажа и даже с подвижна стълба между тях. За кого работиш, Христосе, не мога да разбера? Да не се каниш да създаваш нова партия? Или на теб са ти отказали апартамент с тераса - не бой се, ще те уредя. Мога да уредя дори тераса на яслите в къщата за гости, дето си се родил.

Само стига си ни пречил на далаверата, че ще те арестувам в понеделник и ще ти сложа белезниците още в петък, килията на Иванчева е свободна. И да излезеш оттам в неделя, хората вече не се връзват на тези глупости".
--
Нещо такова би изглеждал диалогът, ако онази Страстна седмица бе не преди 21 века, а днес, в България.
А как ще изглежда светлата седмица ли? Отсега е ясно, че няма да бъде светла. Партиите ще се каят и ще се пречистват, както подобава до неделя, защото все пак идват избори. И ще продължат да се пречистват до такава степен от хора без апартаменти, че накрая няма да смеят да вкарат в листите си дори собственик на боксониера с остъклен балкон. Или ще заменят поредните отпаднали кандидати от листите си с бездомници, които ще търсят около Сточна гара.

Защото, когато идва Великден по време на избори, идват и страстите български, но не по Тончо Жечев.

Ако той разказва в книгата си за първите прояви на отстояване на българската вяра, в момента страстите български са свързани с отстояване на апартаменти и тераси. Под претенции за смирение някои от партиите приемат оставки на кило, а други предприемат смели решения като да съборят ромски незаконни къщи, за да отклонят вниманието от собствената си тераса. Всички говорят за смирението на Христос и припалват свещички, пропускайки думите му "Не мир, а меч донесох" и онова, което прави, за да запази храма чист от търговията. А в онези години, поради липсата на партии, какво да пазиш чисто, освен храма? Сега просто си "чистиш къщичката" от потенциално опасни в имотно отношение хора, за да получиш възможността да получаваш безнаказано още повече.   

Великден е ден на смирение, но не съвсем.  Той е ден и на равносметки. В които да осмислим какви сме, в какво трябва да повярваме, как трябва да продължим и с какво трябва да се разделим. Да изгоним търговците от своя собствен храм - тоест от живота си. Или да се примирим с тях, ако е неизбежно. Да приемем живота си, ако не сме в състояние да го променим. Честването на Великден е свързано с онова, което Иисус е направил за нас, човеците. А той ни е дал едно съществено нещо -правото на избор. На начин на живот. На вяра. На вземане на решения. Иначе ще продължим да си живеем само със смирението. А то невинаги е продуктивно - дори и Иисус не го препоръчва в пълен размер. Иначе да Ви е вкусно агнешкото и да не Ви се счупят яйцата - в нета има поне 100 съвета по този повод.