Понеделник,

През ХIII в. на Перперикон бушува хиперинфлация

От: Failed to load user -
През ХIII в. на Перперикон бушува хиперинфлация
A
A
A

Обикновено започвам годишните си репортажи за най-мащабните археологически разкопки у нас, тези на скалния град Перперикон, от най-ранните праисторически периоди. Този път ще наруша традицията, защото 2013 г. бе необикновено богата на находки от Средновековието. И особено на уникални монети от ХIII-ХIV в.

Досега само от Акропола на Перперикон са открити близо 5000 метални парични знака. Огромната част от тях са от средновековната епоха. Благодарение на компетентната работа на най-добрия български познавач на монетите от това време, нумизмата доц. Константин Дочев, ние имаме ясна представа за паричната циркулация в скалния град. Така например от 3120 открити до 2010 г. екземпляри 2190 са от ХII-ХIV в., а от тях 2115 са 1204-1257 г. И точно с този изключително интензивен период се свързва една забележителна находка.

През август със студента Благо проверявахме с металния детектор току-що направеното трасе за туристическа пътека в северното подградие. На едно място металотърсачът даде особено силен сигнал. И започнаха да валят медни монети. Скоро броят им стана 28, а всички, с изключение на една, се оказаха силно орязани. На пръв поглед находката е неугледна, но се оказа ключ към цяла глава от икономическата история на България.

При освобождението на България от братята Асен и Петър в 1186 г. у нас се запазва византийската парична система. Основна единица е златната перпера с тегло 4,5 г. и съдържание от 22 карата. Курсът спрямо по-дребните пари обаче е различен. Ако във Византия една перпера се разменя за 180 медни монети, то в България това става за 200-210.

Така на практика е заложено началото на инфлацията

А след превземането на Константинопол от кръстоносците в 1204 г. и създаването на Латинската империя нещата се усложняват още повече. Венецианците започват да секат многомилионни емисии от медни монети, имитиращи византийските парични знаци от ХII в. Имитациите намират широка употреба и в България, за да станат при цар Иван Асен II (1218-1241) своеобразни "домашни монети". Ако в Латинската империя се запазва старият курс от 200 медни монети за една златна перпера, то у нас още той е по нисък - около 250-300 броя. Тогава самата държава започва да орязва монетите и от тежина 2,5-4,0 г. те падат на 1,5-2,0 г.

Около 1230 г. Иван Асен II издава първите си златни перпери и медни монети, но в минимални количества и най-вече с пропагандно предназначение. Основни в България си остават чуждите медни монети, предимно латински имитации. Картината в паричното обращение на Перперикон не се отличава.

Латинските имитации са близо 80% от общо използваните монети от 1204-1257 г.

докато в столицата Търново са 75%.

След смъртта на Иван Асен II настъпват политическа нестабилност и засилваща се икономическа криза. Това поражда нарастваща девалвация с остро обезценяване на медните парични знаци. Поради по-високите цени започва вторично нарязване на преди орязани медни монети. Това вече се прави не от официалните власти, а от самото население. Това усилва инфлацията и курсът на медните монети спада от 1200/1300 монети през 1242 г. на 2000/2500 медни рязанки за една перпера към 1254/1256 г.

Около 1255 г. теглото на медните "рязанки" спаднало на 0,5 г, което фактически ги лишава от функцията на пълноценни пари. Опит за преодоляване на кризата прави цар Михаил II Асен към 1256 г. Стабилизацията е завършена при цар Константин Асен (1257-1277), който за пръв път сече интензивно пълноценни медни монети от 6 типа с тегло 2,5-3,5 г. Така една златна перпера от 16 карата и тегло от 4,0 г. се разменя за 200- 250 медни български монети.

Разглежданата находка от Перперикон ярко илюстрира инфлацията в средновековна България. Това е петата открита на наша територия парична сума с най-много нарязани монети. Другите са от по 5, 6 и 15 нарязани медни монети. Вероятно тя е притежавана от някой от българските воини, охранявали крепостта. В края на 40-те години на ХIII в. земите в днешна Южна България са дадени на ромеите от византийката Ирина, втора съпруга на Иван Асен II и майка на малолетния цар Михаил II Асен. Войникът се е надявал да се върне, но това не се случва. През следващите десетилетия България и Византия нееднократно воюват за скалния град, който често преминава от ръце в ръце.

Уникалните монети от Перперикон

Сред хилядите средновековни монети от скалния град някои са с особено значение. Такава е например изключително рядката монета на византийския император Йоан Кантакузин, узурпирал през ХIV в. след пагубна гражданска война трона в Константинопол. Много интересни са трите сребърни монети на цар Иван Александър (1331-1371), слепени една с друга при силен пожар. Те са свидетелство за войната от 1343 г., когато българските войски превземат Перперикон след тежка обсада, но после са принудени да се изтеглят.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички