Европейското уравнение на Макрон ще излезе, само ако неизвестното Меркел отпадне
Мисълта, че може сам да определи кой ще е следващият председател на Европейската комисия, изглежда от доста време не е чужда на френския президент Еманюел Макрон. Тя прозира и в двустранните му срещи с германския канцлер Ангела Меркел, с теренните проучвания по новоспекулираната ос Париж-Мадрид-Рим, както и в срещата на най-високо ниво в Европейския съюз, състояла се на 20-21 юни в Брюксел.
Залозите
Официално най-голямата група в новоизбрания Европейски парламент – тази на Европейската народна партия (ЕНП), стои зад своя издигнат кандидат (и председател на групата) Манфред Вебер. Но на последната среща на най-високо равнище на ЕС стана ясно, че тази кандидатура е по-скоро неприемлива. Срещу нея категорично се обявяват Еманюел Макрон и други европейски лидери, в т.ч. поне шестима министър-председатели социалисти и поне осем премиери-либерали и либерал-демократи от новоименуваната група „Обнови Европа“ (бивша АЛДЕ). За капак и зелените недолюбват Вебер (нищо, че нямат свои министър-председатели).
Липсата на бял дим от еврокомина затвърждава убеждението, че новият шеф на Еврокомисията ще е компромисна фигура и прави все по-възможна идеята това да е бившият френски външен министър и два пъти еврокомисар Мишел Барние. Впрочем неговото име в последните три години се свързва с преговорите за Брекзит с Великобритания (той е главен преговарящ от страна на ЕС). И Барние, като Вебер, е представител на десноцентристката клика (ЕНП), но е приемлив за либералите. И за Вишеградската четворка. Поне засега още няма благословията на ПЕС (Партията на европейските социалисти), която още категорично си настоява за номинацията на холандеца Франс Тимерманс.
Стълбовете
Традиционно Германия и Франция, двете държави с най-голяма тежест в ЕС (особено с оглед на напускащия трети стълб – Великобритания) ръководят процеса на вземане на решения, а подкрепата на канцлера Ангела Меркел и президента Макрон се приема широко като предпоставка за всякаква сделка на върха в Евросъюза.
Меркел обаче е на края на последния си мандат като премиер на Германия и нейното влияние е силно подкопано от необходимостта тя да покаже вярност към номинацията на Вебер, както като германец, така и като член на семейството на ЕНП. Но фона на Макрон, който се блъска в усилията си да укрепи новия ЕС и дори се съгласи да оттегли своята любимка Натали Лоазо като кандидат за най-високия пост в Еврокомисията.
Дори Германия и Франция да останат най-влиятелните гласове, залозите на преговорите за ръководството са толкова високи, че интересите и възгледите на всички страни от ЕС трябва да бъдат взети под внимание - включително и тези, които при други обстоятелства могат да бъдат по-лесно притиснати да приемат най-твърдия глас.
Играта на Макрон
Макрон така се е засилил да „затапи“ Меркел, че се съюзява не само с либерални премиери, като тези на Белгия Шарл Мишел и Холандия Марк Рюте, но и социалисти от ранга на министър-председателя на Португалия Антонио Коща и колегата му от Испания Педро Санчес. Сред „приятелчетата“ на Макрон дори се намъкна и влиятелният в родината си италиански популист и вицепремиер Матео Салвини.
За Италия, преговорите за лидерство са жизнено важни. Дори само заради факта, че тя губи трите най-големи капии в ЕС, които държеше досега - висшият представител за външните работи, председателят на парламента и председателят на Европейската централна банка.
Защо „не“ на Вебер?
Манфред Вебер е идеалния еврократ. Ярък депутат в ЕП и много деен ръководител на групата на ЕНП. Предимствата му като партиен шеф обаче му носят негативи за очаквания пост. Защото е представител на дясно-центристката идея за Европа, но не е обединителната фигура, в номите условия на Евросъюза.
Защо „да“ на Барние?
Щом успя да укроти Мей, ще се справи и с Меркел, казват в Брюксел. Като ветеран френски държавник и два пъти европейски комисар Барние има опита и дипломацията за висшия пост на ЕС. И веднъж вече го доказа - като преговарящ за Брекзит той успя да сплоти 27-те държави-членки. Макар да е член на ЕНП, но вече има силни връзки с останалите лидери на ЕС, а също и с членовете на Европейския парламент от целия политически спектър.
Но предимствата се сблъскват и с един недостатък! През 2021 г. Барние ще навърши 70 години. Той нито въплъщава смяната на поколенията, нито има харизмата на младите лъвчета -лидери на ЕС. А и „феновете“ на германския кандидат Вебер в Берлин трудно ще преглънат французин да поеме поста, отреден за германец.
Отчайваща екзотика
За да направят борбата още по-люта, силите зад Европейския съвет започнаха да подхвърлят още кандидатури, много от които дори екзотични. Въртят се имената на Александър Стуб (бивш премиер на Финландия), Кристалина Георгиева (която хем е наша, хем е неприкрита номинация на САЩ), Кристин Лагард (шеф на МВФ), Лио Варадкар (министър-председател на Ирландия), Петер Алтмайер (германски финансов министър), Андрей Пленкович (премиер на Хърватия), Колинда Грабар-Китарович (президент на Хърватия).
И ако бъдещето изглежда облачно днес, когато е ясно, че 27 трудно да се споразумеят, какви ли бури ни чакат утре, когато кандидатурата опре до 751 членове на европарламента?
"По-бързо избират папа!", възкликна ирландският премиер Лио Варадкар, излизайки недоспал от срещата през нощта на 20 срещу 21 юни на топ лидерите в Брюксел.
„Радвам се, че съм така незаменим…, но и това трябва да се случи!“, пошегува се на изпроводяк и Жан-Клод Юнкер.
Драмата с премиера на Европа заплита възела около още четири важни поста: „президент“ на Европейския съвет, шеф на Европарламента, председател на Европейската централна банка и ръководител на външната политика на Евросъюза. В раздаването на карти (постове) се включва цялата плеяда от политически страсти в Европа –десни, леви, либерали и зелени. Както и куп евродепутати, които имат собствено мнение. Отсега може да прогнозираме, че предстои интересно надцакване. И че играта е Всичко коз.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
