Понеделник,

Малко опаки сме, рядко търсим мъдреците си

От: Красимира Ризова -
A
A
A

Академик Атанас Атанасов е международно признат учен – член на Украинската,  Руската и Румънската  академии на селскостопанските науки, Doctor Honoris Causa на Университета по земеделски науки и ветеринарна медицина, Клуж-Напока, Румъния и на Селскостопанската академия, България. Удостоен е с множество международни награди, почетни дипломи и грамоти.
Ръководител е на група по “Клетъчна генетика” в Института по генетика БАН, създател и директор на Института по генетично инженерство, ССА Костинброд  и негов ръководител до 2008 год. Координатор е на програмата по растителни биотехнологии за България и  Балканския регион. Той е един от основателите и съуправител на АгроБиотех Парк и Съвместен Геномен Център  към СУ „Св. Кл. Охридски”. Член е на 25 управителни и научни съвети и комисии на национално и международно равнище. Ангажиран е многократно като експерт и консултант на национално и международно равнище.

 

------------

АКЦЕНТИ

* Ако средният бизнес не произвежда продукти с добавена стойност, присъствието ни на международния пазар ще намалее

* Дошло е време за програми, с които да върнем българите от чужбина

*  Българинът е добър човек – можеш с памук да му извадиш душата, държавата трябва да му има повече доверие

*  Ако храним туристите с наши продукти, а не с пластмасови домати, те ще се увеличат

* Отглеждаме вече само пет култури и те са за износ

* Едва 10% от семената за домати са български поради ниската им конкурентост

------------

- Как виждате съвременна България, академик Атанасов?

- Не минава ден без да се чудя кой господ ни изпрати на това място – едно от най-красивите на земята. Тук ни е дадено всичко  - отличен климат, плодородна земя, природна красота. И точно тук живеят хора странни – гневни, индивидуалисти, непособни да се изслушват, взаимно да се уважават. Това е голям наш недостатък – липсвата на култура на общуването. 

- Нашият характер ли е причина за вечното ни недоволство?

- Нашите възходи и падения като народ вероятно донякъде се дължат на наши генетични дефекти. Навсякъде по света има злоба и завист, но те са ограничени от традициите и възпитанието.
Ние сме в постоянни кризи и все нещо не ни е наред. А има държави като Холандия, Швейцария, Норвегия, по площ съизмерими с България, в които няма кризи. Ние просто не умеем да си бъдем взаимно полезни. Когато някой се справя успешно, ние не се обединяваме около него, за да му помогнем, та нещата като цяло да прогресират и в крайна сметка всички ние да живеем по-добре.
- Може би това са черти от нашия национален характер, въпреки че май не винаги е било така? 

- Много хора са на различно мнение, но аз мисля, че  45-те години социализъм промениха зле българите.

През 1952 г. родителите ми влязоха в ТКЗС-то. Тогава всеки човек си знаеше мястото – чирак, калфа, майстор. Хората са генетично различни. После започна един процес, който промени всички.

В ТКЗС –тата всички въпроси се обсъждаха и решаваха общо. Това ангажираше хората и те се чувстваха отговорни, защото тяхното мнение имаше значение. До 1964 г. ТКЗС –тата бяха във възход.

През 1968 г. стана една промяна, свързана с така наречените Обединени ТКЗС-та, която ограничи правата на селяните. А през 1974 г. се създадоха т.н. АПК – Аграрно промишлени комплекси, в чието управление държавата навлезе изцяло. Народът се отдръпна, постепенно го обзе безразличие – вече нямаше нужда от него. Така постепенно от стопани българите се превърнаха в консуматори. Без значение колко си работил, получаваш си заплатата.

Нашият национален характер се промени. Всеки от нас взет поотделно е работлив и надежден. Българинът е добър човек – можеш с памук да му извадиш душата. Само малко повече доверие в него да имаше държавата.

- Има ли оправия за нас в следващите години?

- Нуждаем се от ясна национална концепция за развитие на страната и разпределение на държавните средства по такъв начин, че приоритетите, които ще се изберат, да доведат до промяна на живота към по-добро. Нашите политици пътуват много по света, придружавани от бизнес делегации. Но все още не сме видели резултати. Във всяка държава има потенциални възможности за сътрудничество. 
Не тръгнат ли малкия и среден бизнес да произвеждат продукти с добавена стойност, т.е. конкурентни, то присъствието ни на международния пазар ще се намали още повече.

Заговори се за недостатъчна работна ръка. Това е много странно. Посоката е обърната. В света са известни правителствени програми, наречени „Return programs”. Това са програми за връщане на емигранти. У нас, според мен, вече е дошъл този момент. Да си върнем обратно умните, обучени от нас специалисти. Със себе си те ще върнат още повече знания и умения, общата култура ще се повиши.
Бих предложил да се отделят, например, един милиард лева за такива програми. Погледнато от моята камбанария, това би означавало създаване, примерно, на три изследователски центъра, с нужните условия за работа и подходящото заплащане. Тук ще се върнат много голяма част от колегите, които работят навън. От тези научни звена ще излиза продукция с толкова висока стойност, че България не само ще увеличи своя международен авторитет, но и финансите й ще бъдат добре подкрепени.

- Тези програми честа практика ли са?

- Навсякъде е различно. Трябва да ценим нашите успели талантливи хора, независимо, дали те са у нас, или в чужбина.
През 2005 г. бях поканен на голяма научна конференция в Китай. На масата, където бях аз, стояха трима възрастни американски учени - лауреати на Нобелова награда по медицина. Те бяха придружавани от техните ученици – китайци, които след 20 години работа при тях, бяха поканени обратно в Китай.  Държавата създаваше изцяло нови научни центрове и  китайското правителство ги беше поканило на държавна издръжка да консултират развитието им. Безценна помощ! Китайците умеят да ценят и ползват своите хора. Учудващо ли е, защо тогава Китай върви бързо напред .

- Научните работници в България често ли се срещат със свои колеги от други държави?

- Преди години моите колеги от страната и чужбина наричаха нашия Агробиоинститут „Оазисът”. Всеки месец по няколко души пътуваха на конференции, изложби или симпозиуми. Така моите колеги не се чувстваха отделени от световната наука. После се връщаха и продължаваха с глави, пълни с нови идеи. В такъв оазис трябва да превърнем цялата наша прекрасна родина. 

- Светът е шарено място. Бизнесът знае ли къде какви възможности има за нас? Нашата национална реклама май не е много ефективна? 

- Държавниците трябва да намират пътища за  материално благополучие на България. Пак ще дам за пример малка Холандия. Тя е държава с площ три пъти по-малка от нашата и с население три пъти по-голямо от нас. Там тези, които я управляват, работят на принципа:  „Два пъти повече с два пъти по-малко“.

Холандците са изнесли част от своите най-успешни браншове – отглеждането на цветя и зеленчуци извън страната – в повече от 50 страни, за цветята например в Конго и Колумбия. Така въпреки обтегнатите политически и икономически отношения в света, техният бизнес процъфтява. Износът им за Русия, например, възлиза на 92 млрд. евро годишно. 

Много се говори у нас за развитието на туризма, но и тук май липсва сериозен държавнически подход. Защо тези, които посещават нашето хубаво „място” да не бъдат хранени с български продукти, а не с пластмасовите домати, внесени не се знае от къде. Ако можем да организираме малките производители да снабдяват ресторантите със своя продукция, то гостите на България ще се увеличат многократно. Вкусната и качествена храна се цени високо в нашия вече доста изкуствен свят. 

- Подлежи ли на промяна и превъзпитание българинът сега?

- Да, въпросът е от къде да започне това повдигане на духа на хората в България. Духът и мотивацията са най-трудните въпроси. Аз мисля, че началото трябва да бъде от земята, т.е. от земеделието, а после постепенно да укрепва цялата национална икономика. 
Мърморенето е много лошо нещо. То не помага за нищо, а само натрупва напрежение. Дисциплината изисква да се работи сериозно и да се предявяват претенции към официалните власти само когато всеки си е свършил работата добре.

- Какво се случва с нашето селско стопанство?

- Нашето селско стопанство вече се е ограничило основно в отглеждането на пет култури – пшеница, слънчоглед, царевица, ечемик и, забележете, рапица. Тези продукти са насочени главно към износ и то без никаква допълнителна преработка – като суровини с ниски цени.

Даже пшеничните ни сортове не са от най-висококачествените, което прави нашия хляб не достатъчно добър. Вече имаме проблем и със селекцията на семената. Само 5 до 10%  от семената за домати са български поради ниската им конкурентност, повечето са холандски или израелски. Това е факт, който силно ни притеснява. Нашите семена трябва да бъдат поне 50% от общото количество. 
Положението в селското стопанство е сложно по няколко причини. На практика около 80% от обработваемите площи на страната се владеят от 1 500 големи фирми. Те ги обработват със скъпи модерни трактори и работят с относително малко хора. Тези големите фирми посещават международните изложби и се срещат с фирми от цял свят. От тях те купуват не само техника,  препарати и торове, но много често и семена при по-добри финансови условия – разсрочено плащане и отстъпки. Това прави нашите семена неконкурентни и те започват да изчезват.

- А държавата помага ли ?

- Държавната ни официално твърди, че не е нейна работа да се намесва в работата на бизнеса. Но не е така. По наше мнение е необходимо да бъдат създадени обща национална Земеделска камара, която да обединява всички професионални земеделски асоциации. Те да станат място за обсъждане на общите проблеми - и на едрия и на средния и на дребния агробизнес. Всички те се нуждаят от подкрепа от всякакъв вид – информационна, финансова, суровинна. Защо не се проучи по-внимателно опитът на Холандия или на Южна Корея !? Какво ни пречи !?

За мен добри резултати биха дали освен появата на чужди капитали, още и съдаването на смесени фирми, на научни центрове и звена за селекция на семена, а също и разширяването на експортната ни листа най-вече с преработени плодове и зеленчуци, етерично-маслени култури, пчелни продукти, диви горски плодове и билки и редица млечни и месни продукти.

Да не забравяме, че над 35% от площта на нашата страна е с планински и полупланински релеф. Там може да се създадат ферми за отглеждане на животни в абсолютно чисти екологични условия. Така и млякото, и месото ни ще бъдат с отличен вкус и аромат. А билките са едва ли най-добрия естествен антибиотик. А това пък има директно отношение към демографския проблем на България.
За мен са важни две неща – по-висококачествени и безопасни хранителни продукти и по-здрав народ.   

- Новите технологии помагат ли на селското стопанство?

- Светът се промени и всяка дейност вече е дигитална и интер дисциплинарна. Новите технологии – чрез информацията, получена от дронове и сателити, информира  стопаните за промените на температура, влажност на почвите , необходимост от прилагане на пестициди, торове и т.н. във всеки момент.
Връзката между държава, бизнес и наука е изключително важна. Те трябва да си помагат взаимно, да се съветват и да обсъждат бъдещите политики в различните браншове.
И бих добавил – за да стане България красива, привлекателна, спокойна и просперираща държава.

Като един оазис.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички