Индустрията притеснена: ще има ли дефицит на газ? Говори Ивайло Найденов

Има опасност да бъде ограничен експортният потенциал на икономиката ни, казва изпълнителният директор на БФИЕК

Индустрията притеснена: ще има ли дефицит на газ? Говори Ивайло Найденов | StandartNews.com

Какви са опасенията на бизнеса от спирането на руския газ? Пред "Стандарт" коментира Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/

* Има опасност да бъде ограничен експортният потенциал на икономиката ни

* ЕК позволява компенсации за енергоемките предприятия

- Господин Найденов, какво очакват предприятията на газ, колко са те в Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК)?

- Около 20 предприятия са на природен газ, но БФИЕК отговаря за около 50% от промишлените предприятия, които са синьо гориво. Най-малкото, което очакваме като икономически ефект, е да се повиши на цената на газа. Тъй като дори да се гарантира сигурността, алтернативните доставки ще бъдат закупени по спотови цени. Те в момента не са никак ниски. Спотът на 27 април /б. ред. когато бе взето интервюто/ е около 97-98 евро на мегаватчас в Холандия, а фючърсите са 102-103 евро на мегаватчас - около 40% по-скъпо от това, което плащаме в момента.

Министърът на енергетиката Александър Николов обаче каза, че вървят процедури по закупуване на алтернативни количества, така че ако се вземе доставка за по-дълъг период от международните пазари, вероятно би могло да се договори и някакво намаление спрямо спотовата цена. Министърът заяви, че се полагат максимални усилия за постигане на оптимална цена и ние много разчитаме на това. 

Другото, от което се притесняваме, е гарантирането на физическата доставка. 

Въпреки че и премиерът Петков, и министър Николов увериха, че няма проблеми и са гарантирани доставките, след като спря физическата доставка от Русия въпросът е как точно ще я заменим. Надяваме се да няма прекъсвания на газоподаването, тъй като за някои производства няма алтернатива на природния газ. 

- Кои са тези производства?

- Един от примерите е торовата индустрия. Там газът основно се използва като суровина. На следващо място идва нефтохимическата индустрия, макар че ние нямаме представители на тези предприятия в БФИЕК.

В стъкларските заводи трябва да се поддържа непрекъснат процес, за да не се втвърди стъклото, тъй като това би означавало технологична авария. Там има алтернатива - природният газ може да бъде заменен с пропан бутан за поддържане на температурата. Имаме обаче индикация, че той също е доста скъп, акцизът му също е по-висок. Това повишава допълнително разходите.

Зависи от типа индустрия, но повечето индустрии не могат да минат на алтернативен мазут, защото отдавна не поддържат мазутни стопанства заради опазването на околната среда. А и досега не сме имали такива заплахи. Разчитаме на правителството да гарантира доставките.

- Торовете вече са много скъпи, още по-скъпи ли очаквате да станат?

- Торовете се котират на международните пазари, зависи каква ще е пазарната реакция. Азотноторовата промишленост е ярък пример за ниска заменяемост на газа. Но все пак ако се стигне до ограничаване на газоподаването, има си приоритетни потребители, има си и процедура и наредба, по която се уведомява съответното предприятие с колко ще му бъдат намалени количествата. Но се надяваме да не се стигне до там.

Но очакваме ценови шок и той икономически може да накара някои предприятия да намалят производството, тъй като ще им се отрази още по-зле на производствените им разходи.

Тежката индустрия е на въртележка още от средата на миналата година с високите цени на електроенергията, много е висок ценовият натиск върху базовата индустрия -  може би от около 8-9 месеца. Сега тази ситуация се добавя към този натиск и вече тези заводи са се поизчерпали. Вероятно можем да очакваме намаляване на производството. Все пак се надявам да не се стигне до този сценарий. Да не гледаме негативно, но трябва да си даваме сметка какви са рисковете. 

- Как ще се отрази повишаването на цените и намаляването на производството при най-застрашените предприятия - към вътрешния пазар или към износа?

- Специално в БФИЕК повечето предприятия са базови и там цените са на международни котировки. Но вероятно е да бъде ограничен експортният потенциал на българската икономика. Защото когато даден продукт става все по-скъп, търсенето ще падне и потребителите ще се ориентират към по-евтини алтернативни доставки. 

- Отдавна се говори за схема за компенсация на промишлените потребители на газ. Водени ли са разговори с правителството в тази насока?

- Досега не са водени такива разговори, тъй като не се налагаше.

Ако говорим обективно и справедливо - нашата цена досега беше конкурентна на европейската.

Ако се сравняваме с конкурентите ни извън ЕС - Сърбия, Турция, САЩ - не може да става дума за сравнение, но поне в рамките на ЕС имахме конкурентна цена. Но от друга страна пък ЕК позволява компенсации на енергоинтензивните предприятия заради повишаването на цените на енергоносителите, породено от конфликта в Украйна. Така че има инструментариум, но към момента не са водени разговори специално за природния газ с правителството, защото не се е налагало.

Но ние не знаем каква цена можем да очакваме и това ще стане ясно едва след като се подаде актуализирано заявление за май за цената на "Булгаргаз". Като там предполагам, че ще бъдат отразени и покупките на алтернативни количества, които да заменят руския газ. 

- "Булгаргаз" беше поискал увеличение малко над 5%.

- Не мога да се ангажирам с прогноза, гледат се котировките на холандската борса за месец назад, влиза с определена тежест и нефтената компонента. Много зависи за май откъде ще бъде доставен този природен газ и на каква цена - дали ще бъде спотово индексиран, нефтено индексиран или някаква комбинация от двете. Няма достатъчно информация, за да се говори сериозно. Общото очакване е да има повишение.   

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай