Дарът, който разкъса момчето от село Рупча

Тече, всичко тече - и заедно с момчето от нашето детство самото ни детство изтече отвъд оня бряг, който уж времето нямало. Изтече със задължителните трафарети, че в момента Иван Ласкин си пие питието някъде горе заедно с Чочо и Андрей Баташов, или пък играят заедно нещо си в небесния театър. И с всички дежурни заигравки, които редакциите са приготвили предварително, в случай, че известен човек си отиде от този свят преждевременно /Как пък всички телевизии пуснаха една и съща епитафия на Ласкин и не промениха дори и дума/. Текстът от песничката на филма "Васко да Гама от село Рупча" бе споделян толкова пъти в социалните мрежи, че вероятно дори и създателката му тогава, поетесата Миряна Башева, не се е надявала какво попадение ще направи години по-късно. Защото да - някои неща изтичат отвъд брега на времето, а някои момчета си остават Магелановците на детството ни, когато сме откривали острови. Островите, които по-късно се оказват призрачни 

и на тяхно място се настаняват разочарованието, безверието, отчаянието 

Всичко онова, което кара по-крехките като душевност хора да потърсят спасение в също толкова призрачния остров на алкохола, от чиито сирени отърване няма.
Онова, което ме порази, бяха коментарите, свързани с пиенето на Иван Ласкин - от крайно негативните "Всички алкохолици са сган", до крайно опоетизиращите алкохолизма като на Калин Терзийски, с когото никога не мога да се съглася, въпреки че разбирам какво го е провокирало да го напише и да набута в един дрийм тийм и Керуак, и Чочо, и Ласкин, и себе си. 
Антъни Хопкинс, който също в годините е бил подвластен на алкохола, миналата година заявява в интервю, че алкохолизмът е дар, който може да обуздае гнева ти, но е и нещо, което може да те разкъса на парчета. Хопкинс е от хората, които правят най-хубавите си роли в годините, когато отказва алкохола, но познава неговото "право и опако" и е успял да превърне пиенето си в дар именно благодарение на отказа от него. Мнозина други не успяха и е жалко, че не го направиха. Никой не иска и не е искал това от тях. Пиещите хора са много особена порода- те 

никога няма да направят най-добрата си роля, ако не е магията на алкохола 

и след това пак няма да я направят, защото няма да уцелят мярката и да спрат навреме. Тяхната чувствителност и мярката им за света не се измерват в грамове, но именно грамовете са препъни-камъкът им към онова уж по-добро, по-спокойно, по-тривиално настояще, което те по малко искат и по малко презират. Те не се побират в рамки и затова никой не си прави труда да ги мери - както написа в един великолепен текст Касиел ноа Ашер, това са "трудните актьори". А и не само актьори. Те са трудните обитатели на света.
Което обаче не означава, че задължително всеки талантлив човек трябва да бъде алкохолик и всеки алкохолик непременно е талантлив и екстраординерно мислещ, както напоследък се опитват да ни внушат с някои публикации.
Моля Ви, нека скърбим за Иван Ласкин, за Чочо, за Баташов /първите двама отишли си на 48, а последният - едва на 45/, без да обграждаме алкохола с излишен ореол. Десетки деца, искащи да бъдат неординерни и мечтаещи за слава, очакват точно това. Лесното решение, което да те накара да се почувстваш един Магелан, намерил острова си. Алкохолизмът е точно това, което пише за него в медицинските справочници - заболяване. Немилостиво, понякога непожалващо и близките. А талантът е талант - той няма нищо общо с пиенето, просто за жалост то понякога прекратява нечий полет твърде рано. 
Поклон пред Иван, той беше голям не защото пиеше!