Белчин бил твърдина на християнството

Античното име на крепостта е неизвестно. Днес я наричат "Цари Мали град", защото с площта си от почти 10 дка не отстъпва на Царевец.

Белчин бил твърдина на християнството | StandartNews.com

Самоковското село Белчин е добре известно с минералните си води. Но съвсем скоро ще стане още по-известно със своя уникален исторически комплекс - Цари Мали град. Той включва реставрирана крепост от IV-V в. и църква от ХVII в. Затрупан от прахоляка на времето, хълмът Свети Спас в продължение на хилядолетия бе скрил една история. Под пластовете на забравата в продължение на векове стояли късчета от древно познание и драматични събития, свидетелства за гибелта на империи и малки истории на обикновени хора, живели по тези места.

Според археолога Веселин Хаджиангелов, който ръководи разкопките и реставрацията, крепостта е имала изключително важно значение в древността. Тук са се кръстосвали римските пътища между днешните Кюстендил, Сапарева баня, Самоков, Пловдив и София. През 2007 г. започват археологическите проучвания на хълма. Разкриват се основите на величествена крепост и три храма, градени през вековете един върху друг. Укрепването на хълма над Белчин започва през III век. От 285 година селището попада в границите на римската провинция Вътрешна Дакия със столица Сердика по времето на императора реформатор Диоклециан.

В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, бронзови на Гала Плацидия, на Траян, Теодосий, Валент, Валентиниан, Грациан и Максимилиан. Сред находките има и средновековни апликации, фибули от VI век, множество стрели. Векове след като хунските и аварските орди разрушават стените й, крепостта получава шанс за нов живот. Сега кулите и част от крепостните стени вече се издигат в пълната си височина. В северозападната кула ще бъде разположена музейната експозиция, а североизточната ще е площадка за посетители. Източната, южната и западната стена на крепостта са реставрирани частично.

По време на археологическите проучвания на крепостта са разкрити и останките на две раннохристиянски и една средновековна църква.

Основите на трите храма се застъпват, което според Веселин Хаджиангелов е доказателство, че в района християнският култ е съществувал без прекъсвания през вековете. С цел да се покаже тази традиция, освен консервацията на основите на двата ранни храма, е извършена пълна реконструкция на средновековната църква. Тя обаче няма да бъде действаща. Мултимедийна система и фототабла по стените й разказват за историята на християнството в Самоковско.

До Цари Мали град ще се стига по няколко начина. Любителите на туризма ще могат да ползват две екопътеки. За тези, които не искат да слизат от автомобилите си, ще има асфалт. Но сигурно всички ще предпочетат да използват фуникулор - релсов лифт, от прозорците на чиито кабини ще могат да се наслаждават на панорамата на Палакарията - така се нарича долината между Витоша и Рила. Въженият мост, който води от външния вход на крепостта до цитаделата, ще бъде любимият начин за придвижване на най-малките посетители. За тях отделно е направена и детска площадка с атракции.

Самият двор на крепостта е красив парк с уникалани дървени скулптори. Интерес ще представлява копиехвъргачката, заела бойна позиция на една от южните кули.

Църква пази икони от ХVII век

Преди да се изкачат до крепостта, посетителите на Белчин има какво да видят още в нейното подножие. Това е църквата "Света Петка", построена през XVII век върху основите на по-стар храм от XIII-XIV век. През 2006 г. започва нейното възстановяване със средства на местните жители. На 14 октомври 2007 г. тя е преосветена лично от покойния патриарх Максим.

В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Това са редки художествени образци от школата на Пимен Зографски. Особено забележителни са иконите "Исус на трон с апостоли" "Богородица с младенеца на трон с пророци", "Свети Никола" (XVII в.), "Тримата Светители". Иконостасът също е сред уникалните паметници на монументалната дърворезба от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Църквата е действаща, но в нея е подредена и сбирка от икони и ръкописи, както и образци от първите старопечатни църковни книги.

Готите развиват металургията

Сред археологическите находки в Белчин изобилстват кюлчета желязо, приготвени за продажба. Това е бил поминъкът по тези места в периода на късната античност, твърди Веселин Хаджиангелов. Добивът на руда и първичното й разтопяване се е извършвало по околните планински склонове, а окончателното пречистване на желязото, изковаване на слитъци и складиране за пласмент е в крепостта. Освен желязо в тази част на котловината е добивано и злато. Свидетелство за това са множеството златарски тежести за везни. Константин Иречек през 1899 г. публикува информация за античен златодобив в самоковското поле и смята, че в името Палакария може да се търси испанската дума Palaga, Palacuria със значение "кюлче злато". Много други изследователи на златодобива също застъпват такова мнение.

Главният акцент в експозицията ще бъдат различните видове намерени оръжия - от стрели до обсадна техника. И тук отново има рядък екземпляр. Това е стрела, която се мята не с лък, а с ръка, пояснява Хаджиангелов. Представлява дълъг и много остър железен връх с оловна тежест отзад, след която има къса дървена дръжка. Тази стрела е стояла от вътрешната страна на щита. Носили са я само офицери от армията на император Константин Велики.

Готите са били отлични металурзи, което обяснява присъствието им в този район. Всички тези находки посетителите ще могат да видят в изложбените зали на двете възстановени кули на северната фасадна стена.

Римската Клеопатра спира за вода по пътя

Наред с всички други археологически находки в Белчин са открити доста монети от V-VI в. Но една от тях наистина е уникална - тази на Гала Плацидия (390-450). Тя е дъщеря на римския император Теодосий I, майка на император Валентиниан III, регент на Западната римска империя. Първо е била за 5 години съпруга на готския крал Атаулф, а след смъртта му - на Констанций III. Тя е единствената в историята жена владетел, чиито тленни останки почиват в мавзолей, който се намира в Равена, Италия. А монети с нейния лик засега са известни само още две - в "Бритиш музеум" и в Рим. Проф. Хигин Сиван от Канзаския университет я нарича "Римската Клеопатра". Изследователката е автор на книга за Гала Плацидия и е пропътувала 15 000 км, за да види монетата. "В Белчин намерих ново потвърждение на моите научни изследвания за Гала Плацидия", сподели проф. Сиван. Според преданието императрицата се спряла в Белчин на път от Константинопол за Италия, за да освободи пленения си син. И тук напълнила с минерална вода съдовете си за по-нататъшния си път.

Епископ Йоан сравни историческия хълм с библейския Елеон

Вчера Цари Мали град възкръсна отново. След строителство, невиждано и по времето на император Юстиниян, при чието управление за последен път е извършено възстановяване на укреплението, древната твърдина отново възкръсна.

Тържествата започнаха с водосвет, отслужен от Знеполския епископ Йоан, който в словото си сравни историческия хълм Свети Спас с библейската планина Елеон, където Христос получава прозренията си. Мажоретки от местното училище внесоха със специална хореография знамената на България и ЕС в преддверието на крепостта, където е оформен малък амфитеатър. Обектът бе открит от министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева, която подчерта голямото му социално значение, защото ще осигури постоянна работа на 63 човека. Министърът на културата Петър Стоянович призна, че не е бил подготвен за това, което вижда. И че Цари Мали град ще бъде наречен едно от новите чудеса на България. А кметът на Самоков Владимир Георгиев го сравни с учебник. Овациите събра шефът на "Главболгарстрой" Симеон Пешов, който благодари на майсторите, вградили в строежа не само таланта, но и душата си. Инвестицията в Белчин е на стойност 5,58 млн. лв., спечелени от община Самоков по ОП "Регионално развитие". На откриването присъстваха още директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, проф. Николай Овачаров, проф. Аксиния Джурова. След приветствените слова, министрите Десисилава Терзиева и Петър Стоянович прерязаха лентата пред входа на крепостта, "охраняван" от четирима младежи, всеки с доспехите на воин от различните исторически епохи - тракийска, римска, византийска и българска.

След което присъстващите се пренесоха назад във времето.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай