Перник. Звездна година изпраща Иво Ангелов. Борецът я посрещна с първа рожба, която се роди на 1 януари и сякаш ориса перничанина да е номер 1 и на тепиха, и у дома през цялата 2013-а. А и той също прие появата на Яна в първия ден на годината като предзнаменование за успехи. През март Иво грабна така жадуваното злато от европейско първенство. В Тбилиси след два загубени финала успя да се качи най-високо на почетната стълбичка. Няколко месеца по-късно отново доказа класата си на първенец и спечели световната титла в Будапеща. Развя трибагреника и се понесе на ръцете на своите треньори, приятели и фенове. 28-годишният състезател по класическа борба засега е единственият наш спортист тази година с титла от континентален шампионат и шампионат на планетата.
Ангелов дълго време таи болка. Златото постоянно му се изплъзва на големи първенства. Принуден е да слуша подмятания, че няма сърце на шампион. След олимпиадата в Лондон е на път да се откаже от националния отбор. "Бях в шок от провала", признава Иво. Ръка му подава Армен Назарян, който става треньор на класиците. С него се знаят от малки. Етническият Арменец е и спаринг партньор, и кумир. Иво още помни първата си среща с него. "Един ден той се появи в залата ни в Перник. Голяма звезда. Всички момчета бяхме като омагьосани, виждахме на живо такъв голям борец. И изведнъж той ме посочи и каза: "Това съм аз като малък". Бях смаян! После като станах национал и трябваше да се боря с него, в началото направо ми омекваха краката. Сега, като треньор, той вдъхновява всички ни само с присъствието си в залата", признава Ангелов.
Иво е роден в Перник. Там живее, там са роднините му. В миньорския град се запознава със съпругата си Венета. От общината му дават апартамент под наем. Тя се оказва негова комшийка и така пламва любовта. Заедно са от 2007-а и се разбират чудесно. Световният и европейски шампион не е претенциозен по отношение на домакинството и не се сърди, ако жена му го среща с кетъринг вместо с тежки софри. 9-месечната Яна е най-важният човек в семейството.Шампионското бебе дори се разминава с приза "Бебе на годината", тъй като тази година той не се присъжда. "Аз съм най-щастливият баща на Земята и няма начин да не се похваля с такава принцеса!", пише във Фейсбук състезателят при класиците. А сега казва: "Не е важно дали е бебе на годината или не. Важното е да е жива и здрава."
Когато се прибира вкъщи, Иво е отдаден на грижите по нея. "Правя всичко. Сменям памперси, храня, стерилизирам, чистя, готвя, пера." Освен това перничанинът учи в Националната спортна академия. Съпругата му също е студентка. Учи задочно детска педагогика.
Има две хобита - футбола и риболова. Най-големият му улов е от миналата година, когато хваща 8-килограмов шаран. Постижението му е документирано със снимка.
Като малък тренира таекуондо, играе дори спортни танци, но най го влече футболът. Именно заради него се записва и на борба. Треньорът на футболистите все го връща от заниманията, иска да доведе и родителите си. А в семейство с 4 деца и баща миньор няма кой да се занимава с прищевките на малчугана. "Всичките ми приятели тренираха борба. Те ми казаха, че играят страшно много футбол по време на заниманията", спомня си Иво. Затова и отива в залата. Като му показват първите хватки, направо се влюбва в спорта.
Имам двама братя - Николай и Лъчезар, плюс една сестра - Силвия. "Разликата ни е през две години. Аз съм средният. Сестра ми е 10 години по-малка от мен", гордо разказва за фамилията си шампионът.
В националния отбор са като едно семейство. Приятел е с всички - с Явор Янакиев, който му е кум, Елис Гури, Христо Маринов, Александър Костадинов.
Освен че вече преследва голямата си мечта - олимпийско злато, Иво признава, че има и друга. "Искам да възродя борбата в Перник. Трудно постижимо е, защото залата е в трагично състояние. След земетресението миналата година се руши, но истински желая това."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com