Вторник,

Ще учим студенти на зелен бизнес

От: Администратор -
1497
Ще учим студенти на зелен бизнес
A
A
A

В петък Софийският университет "Св. Климент Охридски" едновременно ще празнува 125 години от създаването си и ще открие новата учебна година. За първи път това ще стане с шествие, което ще премине през знакови за университета места в столицата и накрая ще достигне до храм-паметника "Св. Александър Невски". За това как се промени ролята на най-старото ни висше училище, какво ново да очакваме в него, ще ни стигнат ли парите за наука и какво се случва с интелектуалците, когато влязат в политиката, "Стандарт" попита ректора на СУ проф. Иван Илчев.

- Проф. Илчев, откриването на новата учебна година ще съвпадне със 125-годишнината на университета. Кажете като историк как се е променила неговата роля през годините?

- На практика нищо не е такова, каквото е било тогава. Според закона за ускореното историческо развитие във всеки сегашен период се натрупват повече промени за много по-кратко време, отколкото в миналото. През последните 20 години, да речем, човечеството вероятно се е променило толкова, колкото през времето на цялата Римска империя. Така че е трудно да се правят подобни сравнения. Но ролята на университета се надявам, че си остава сходна. Разбира се, когато е създаден, поради липса на други той се изгражда като националния център на българската наука и висше образование. Докато сега обществото стана много по-сложно, в България има и други такива центрове. Но

се опитваме да запазим марката на Софийския университет

в съзнанието на българите. Мисля, че успяваме да го направим - когато нашите възпитаници казват "завърших университета", всички знаят кой е този университет.

- Какво ново ще видим в университета, ще има ли нови специалности?

- Ние имаме вече над 102 бакалавърски програми. Магистърските са над 400. През последните години обръщаме особено внимание на преподаването на чужди езици. За първи път тази година имаме медицина на английски език. В началото имаше опасения, че Софийският университет ще се "повлече" след желанието да има повече високо плащащи студенти и ще приема всички. Няма такова нещо. От 42 души на първия изпит изкараха само половината. Критериите за прием си остават високи. Имаме кандидати от Гърция, Турция, Италия, Кипър, Индия, Шри Ланка, при това още първата година.

- Какви други специалности на чужд език имате?

- Много добре върви специалността, която създадохме преди пет години и вече пусна първите си випускници - European union and European integration. Тя е междуфакултетна. Тук между другото е един от проблемите, които сме поставили пред новия парламент и новото правителство.

Остаряла е системата ни на издаване на дипломи

Особено при интердисциплинарното обучение. В тази специалност се учи право на Европейския съюз, икономика на ЕС, по-малко история на ЕС и два европейски езика. А получават диплома от Факултета за класически и нови филологии. Мисля, че трябва да има нова система за такива интердисциплинарни дипломи, които да се издават не от факултет, а от звено към университета. И да бъде диплома на СУ, не на този или онзи факултет.

Ето сега обсъждаме как да създадем специалност, условно наречена "Зелен бизнес". По света вече има достатъчно университети, в които студентите се обучават как да правят пари, грубо казано, от дейности, които не влизат в противоречие с околната среда. В нея ще има преподаватели от Биологическия, от Химическия факултет, може би от Медицинския, Стопанския, Юридическия факултет. Какъв е специалистът, който излиза накрая? Струва ми се по-логично за неговото качество да отговаря университетът. А за това трябват промени в нормативната уредба.

- Имахте амбициозна програма за промени на "Яйцето"...

- За съжаление тук отново се сблъскваме с традиционния въпрос за обществените поръчки. Както са формулирани в закона, е просто ужасяващо. Някои от нещата ние можем да направим сами, без да обявяваме обществени поръчки, но законът не позволява. А печалният опит е, че когато имаме голяма обществена поръчка за каквото и да било, в 70 на сто от случаите неспечелилите започват да пишат доноси. Сега имаше сигнал до омбудсмана, че конкурсът за "Яйцето", който всъщност е за идея, трябвало да мине през еди-кой си параграф на Закона за обществените поръчки. Иначе идеята ни е да запазим "Яйцето" като културен център. Ние имаме такъв, той върши много сериозна работа, но няма физическо пространство, в което да действа.

А "Яйцето" е знаково, особено за по-старото поколение

То е свързано с процесите на демократизация, знак е за университета като символ на интелектуалното несъгласие с властта. Искаме да го направим едновременно културен център и да го съхраним като място, на което ще се обсъждат неординерни идеи за бъдещето на обществото.

- Понеже стана дума за интелектуалното несъгласие, как ще коментирате ролята на интелектуалците днес, особено около протеста?

- Трудно ми е да ги коментирам, защото за съжаление протестите, за мен поне, се изродиха много бързо. Мисля, че първите бяха абсолютно спонтанни, предизвикани от едно невероятно брутално решение. От тази гледна точка донякъде постигнаха целта си. Лошото е, че не родиха нито водачи, нито идеи, нито програма.

- Успяват ли интелектуалците да запазят ролята си на двигател на несъгласието?

- Аз не бих могъл да говоря от името на всички интелектуалци. Но много е силно отчаянието от политиците. И моят опит сочи, че когато интелектуалецът влезе в политиката, той страшно бързо започва да се асоциира с нея. Англичаните казват: "Позицията ти зависи от мястото, на което седиш", по сходен начин преди време дешифрираха абревиатурата на СДС - "Стани да седна". В последните години в правителствата влязоха интелектуалци, често пъти партийно неангажирани. Но, влизайки във властта, се променят веднага. Лично мен много ме е било страх да не се променя. Опитвам да не го направя, но не знам дали успявам.

- При предишния кабинет констатирахте, че няма диалог с властта. Сега има ли такъв?

- Въпросът е да има резултати. За момента особени резултати, особено в областта на висшето образование и науката, не виждам. Все още сме на стадий дискусии. Имахме срещи по повод на оперативна програма "Наука и образование" първо с госпожа Зинаида Златанова, след това с премиера. Там уж беше прието нашето мнение и след това изведнъж ни цапардосаха по главата с един проект, който нямаше нищо общо с това, което говорихме. Тези 150 млн. евро, предвидени за наука, като ги разделим на 7 години, на практика прави 1% от бюджета на МОН.

Да говориш, че науката е твой приоритет, и да даваш този 1%

преценете сами. Аз се върнах преди 2 дни от Белградския университет, който преди 15 г. беше далече зад нас. През последните години там финансирането на образованието се увеличи с 60%, на науката с 80%. След война, след американски бомбардировки и по време на световна криза. И миналата година за първи път влязоха в най-престижната листа на университетите в света - Шанхайската, между 400 и 500-о място. Тази година са минали една стотица напред. Това показва какво може да се направи в рамките на 7-8 години, когато има премислено действие. Преди 5 години, в началото на първия ми мандат като ректор, бяхме изпратили писмо до министри и депутати във връзка с обсъжданата тогава програма "България 2020". Там посочвахме, че трябва да има ясна и премислена стратегия и да се определи къде да бъдат инвестициите във висшето образование и науката. За да може до 2020 година да има български университет в 500-те най-добри в света. Никой не ни отговори. И резултатът е, че няма да имаме такъв университет. Сега вече, струва ми се, е късно.

- Заговори се за увеличаване единствено на парите за педагогика.

- Аз съм против целия модел на обсъждане на оперативната програма. Видяхме предложението за разпределението на парите до 2020 година. А никъде не пише още какво искаме да постигнем с тези пари. Даваме ги за наука - но за какво точно? Тук е задължението на държавата - приоритетите.

- Неотдавна едно проучване на НЦИОМ показа, че младите не знаят почти нищо за комунизма.

- Ние на практика не обучаваме децата на българския ХХ век. Той изчезна от учебните програми. На пръсти се броят учители, които преподават проблеми от историята на ХХ век. От страх, ако например учителят даде по-лява картина, какво ще кажат десните родители, и обратното. А същевременно върви изключително интензивно проучване на "социалистическото" минало на България. Много хора и институти работят по интелектуалната, социалната и политическата история на периода след Втората световна война. Но тези въпроси все още не са влезли в учебниците. А много висок процент от представата на хората за миналото се гради върху това, което са учили в училище. Има и друго, разбира се - на младите хора това време им изглежда изключително далечно. То няма никаква връзка с тях. Съвсем нормално е да нямат някаква особена представа и особен интерес. Трябва да се вкара българският ХХ век в училище. И да не се страхуваме, ако някой дава различна интерпретация от тази, с която ние сме свикнали.


Всички новини от категория Интервюта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички