Сряда,

Българите в Щатите се изяждаме от завист

От: Администратор -
A
A
A

Николай Стефанов е роден през 1978 г. във Велико Търново. В продължение на 2 г. учи философия във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", преди да продължи образованието си в САЩ през 1999 г., когато заминава за Чикаго и завършва социология. Преди 10 г. започва работа в Трайтън Колидж (Triton College) в Чикаго, като до 2010 г. води и часове по творческо писане там. През 2011 г. излиза книгата му "До Чикаго и отзад", която 2 г. по-късно е филмирана. Веднага й слагат етикета "скандална". След броени дни излиза втората му книга "Криворазбраната емиграция", за чието представяне авторът избра страниците на в. "Стандарт". Книгата може да се купи онлайн от сайта на Стефанов www.nicksteffanov.com .

Емигрантите сме демони, кълнем като африкански шамани

Как да спечелиш уважението на другите нации, щом плюеш своята, пита писателят Николай Стефанов

* Хибридът между манталитета ни и US реалността е уникален, но смърди съвсем по нашенски
* Най-големият ни срам е да признаем, че сме неудачници в чужбина
* Американците са расисти, студентите ни на бригада го виждат
* Започнах "Криворазбраната емиграция" като пиеса, но я превърнах в повест

- Г-н Стефанов, как очаквате да бъде посрещната "Криворазбраната емиграция"?

- Нямам специални очаквания. Книгата е много откровена. Тя е художествен тип произведение. Героите са изцяло продукт на моето въображение, както и сюжетната линия. Естествено фонът, на който са представени тези персонажи и тяхната история, е реален, защото се случва в съществуващ град и реална обстановка. Затова и мнозина биха го разпознали.


- Да смятаме ли новата ви книга за продължение на "До Чикаго и отзад"?

- В никакъв случай, въпреки че действието отново е в Чикаго. Отново говоря за емиграция и хората вероятно биха могли да направят паралели с първата книга. Типът произведение е съвършено различен. Това е повест, която първоначално беше написана като пиеса, защото исках да бъде паралел с "Криворазбраната цивилизация" и да запазя този формат. След като завърших пиесата обаче, установих, че на хората би им било по-трудно да четат такъв формат. Те са свикнали с книга повествование с пряка реч. Затова и за 2 месеца го преработих и в момента книгата е повест.

- В книгата казвате, че криворазбраната емиграция е копиране на големите пороци на другите....

- Всъщност не е точно така, защото ние не копираме най-големите пороци на американците, а пречупваме през нашата призма Америка, като добавяме от себе си. Така този синтез на нашенски манталитет и стремеж да бъдем вградени в американската действителност дава един хибрид, който е уникален, но пък в същото време смърди съвсем по нашенски.

- Твърдите, че шофьори и жени, работещи срещу ниско заплащане, съставляват емиграцията ни в Чикаго.

- Огромна част от българската емиграция в момента се държи на транспортния бизнес. Ако не е той, положението ще е плачевно сред българите в Чикаго. Конкуренцията тук е много жестока. Почти не се намира работа срещу добро заплащане. Разбира се, има малък процент, които работят в корпоративния свят на САЩ. Нашата емиграция не може да се опира на тези хора изцяло. Българите тук се издържат, работейки в транспортния бизнес, който храни и роднините им в България.

- Споменавате, че тенденцията за повечето нашенци в Чикаго е да си създават усещане за успели в живота. Така ли е наистина?

- Винаги е било така. Ще дам пример. Бях на гости у човек, наскоро пристигнал от България. Той се оплакваше колко му е трудно тук и не може да свикне. Не знаел езика. В България имал всичко. След половин час оплакване му звъннаха от България. Веднага започна да се хвали, че е много добре, че му е пълен хладилникът и всичко му е уредено. При българина има един срам. Когато напусне родината, очакванията на роднини и познати са той да бъде успял в чужбина. Затова не можеш да признаеш, че не си добре, за да не излезеш неудачник. В България има презумпция, че на Запад ако работиш и си способен, всичко ще се нареди, а това не е точно така.

- В книгата правите сравнение между стара и нова емиграция. Казвате: "Новодошлите не са като нас, те идват от една държава, в която всеки паразитира". Има ли конфликт между нови и стари емигранти?

- Това разделение съществува от време оно. Когато ние пристигнахме в Америка в началото и средата на 90-те, бяхме приети с неприязън от "старите емигранти", както ги наричаме до ден днешен. Това бях хора, избягали отвъд океана още по времето на социализма. Те ни мислеха за социалистически мекерета и агенти и съответно не ни приемаха. Техният начин на живот, съпоставен с нашия тогава, беше много различен. Те не можеха да проумеят това, а ние пък им се подигравахме. Когато след 2000 г. дойде новата вълна емигранти и българите започнаха да идват в Америка на талази, историята се повтори. Ние ги посрещнахме с неприязън, защото те донесоха нещо ново, което ние не бяхме изживели в България. Вероятно пък бяхме забравили как сме живели в родината, но имаше и друг момент. Новите емигранти се устройваха много по-бързо от нас, тъй като нещата са много динамични в момента. Българската общност в Америка е много по-голяма и хората намират по-бързо връзки и начини да се установят и да завъртят колелото на емигрантския живот. Дали от завист или от факта, че тези хора не могат да оценят какво имат в момента, се получава сблъсък и конфликт между стара и нова емиграция. Това е и до ден днешен.

- Значи излиза, че българите успяват да пренесат завистта и отвъд океана...

- Много е силна тази завист и понякога макар и прекалено силно казвам, че най-голямата ни грешка е, че сме нещо като демонска нация. Чак напомняме африканските шамани. На всеки ъгъл, където има българи, ще чуеш някой, който кълне или изпраща отрицателна енергия, което за мен в днешно време е немислимо.

- Казвате, че българската емиграция в Чикаго е преминала през множество етапи. В края на управлението на Буш и по време на мандата на Обама придобива нова характерна форма, в която емигрантите се чувстват повече в България, отколкото в чужбина.

- Това съм го казвал и в предишни интервюта. Българите, които емигрират днес, в повечето случаи имат познати. Българин ще те уреди на работа и ще ти намери квартира. От една страна, нещата са по-лесни. От друга гледна точка завистта, за която вече говорих, пречи на личностното развитие на всеки човек. Българите в Америка са много по-затворени като общност, в сравнение с преди. Комуникацията е само между българи по няколко причини. Първо, по-лесно се намира работа. Второ, номерата минават по-лесно пред нашенци. Обичаме да живеем както в България. По-разюздано от всяка гледна точка. Няма работна етика. Интригите са част от живота. Новата емиграция всъщност си живее в България, макар че е отвъд океана.

- Твърдите че за новите емигранти е по-лесно, но всъщност в книгата отбелязвате, че те не биха се спрели пред нищо. Биха преспали със слон или биха яли курешки, за да постигнат целта си. Наистина ли целта оправда средствата?

- Това и старите емигранти го правят. В книгата, а и действителността, това е обвинение от стар към нов. Мога да ви дам примери с емигранти, които са си купили цели сгради с пари, спечелени от обслужване на хомосексуалисти. Обвиненията на една генерация емигранти към друга се дължат на конфликт, който продължава и ще продължи.

- Очевидно българите в Америка спазват традицията да се плюят помежду си. В книгата казвате обаче, че с оплюването на сънародниците не се печели уважението на хора от други националности...

- С лошо око се гледа на това. При американците също не липсва интригата и те се плюят помежду си. Мръсотиите и забиването на нож в гърба също не липсват. При тях обаче има нещо, което при нас го няма. Те от малки са научени на патриотизъм. Може и да е фалшив и прекален, но те не поставят под съмнение величието на тяхната собствена държава. Като нация имат самочувствие. Гордеят се с това, което са, без значение дали са първо или второ поколение. Може да плюят политиката си, но се гордеят и никога няма да кажат, че са боклуци, в сравнение с германци и французите например. Това няма да стане. Когато чуят от емигрант да твърди, че неговата нация не струва, не могат да го разберат. Не проумяват, че е възможно да плюеш по собствената си държава, а в същото време искаш да станеш американец. Как да те приемат, при положение че след време можеш да започнеш да плюеш и тази държава?

- Твърдите, че в САЩ на емигрантите се гледа като на втора ръка. Странно звучи...

- Това могат да го усетят чужденци, дошли на бригада в по-малки населени места. Много често хората, които ги наемат на работа, го правят с ясната мисъл да експлоатират студентите от Източна Европа. Това естествено се прави с цел по-ниско заплащане, а на някои места експлоатацията е наистина чудовищна. В по-малките населени места хората са по-ограничени. Дискриминацията всъщност я има навсякъде. В Щатите тя е много силно изразена, макар че успяват да я завоалират с някаква политическа коректност. Дълбоко в себе си американците са големи расисти. В малките градове това е по-силно изразено и затова студентите го усещат. Има нещо друго. В САЩ хората имат нужда да дискриминират някого. Афроамериканците си извоюваха права, макар и само на хартия. Латиносите - също. Затова е много трудно някой да се изкаже политически некоректно към тези две общности. Хората обаче имат нужда да мразят. Явно това е вкоренено в човешката природа. Затова американците я насочват към източноевропейците, тъй като те не са си извоювали никакви права. На Русия все още се гледа като на големия враг. За тях да те нарекат проклет чужденец, комунист или да те обидят остава безнаказано.

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички