Тройна разлика в дохода на студентите от вузове отличници и последните в класирането
Зависи ли доходът, с който започваш работа, от университета, който си завършил? От няколко години рейтинговата система показва, че такава връзка съществува. Младежите, получили диплома от висше училище, което е на челните места по рейтинг, понякога получават три или дори четири пъти по-висока заплата от онези, които са се дипломирали в последните университети в класацията. В същото време обаче разделението минава и по оста университети в столицата - висши училища в провинцията. В челните редици на рейтинговата система обикновено са базирани в София университети. Техните възпитаници нерядко започват работа в столицата, където средните заплати са по-високи. От своя страна, фактът, че заплатите на тези абсолвенти са високи, качва допълнително рейтинга на университета, и така се получава нещо като омагьосан кръг. Изключение тук е Американският университет, който е базиран в Благоевград, но отчита едни от най-високите заплати.
Бизнесът търси кадри, те избират сергията. Така може да бъде прочетена реализацията на мнозина млади хора през рейтинговата система на университетите. Тя показва, че дори в сфери, където непрекъснато се тръби, че има глад за специалисти, десетки млади хора не могат да си намерят работа и обикновено се насочват към неквалифициран труд. Много често причината за това е и фактът, че в региона, в който е разположено висшето училище, такъв бизнес просто не е развит.
В една от най-търсените от бизнеса специалности - информатиката, различията в реализацията, включително в заплатите на абсолвентите, са огромни. Тя се преподава в 11 университета у нас, като само 3 от тях са частни. Ако обаче онези, които получават дипломи от Софийския университет /първи в класирането/, се осигуряват на 2015 лева стартова заплата, а реално вземат дори над 3000, дипломантите на Шуменския университет получават средно 736. Фирмите непрестанно надават вопли, че има глад за IT-специалисти, и въпреки това сред възпитаниците на Югозападния университет, взели диплома в тази област, едва 38,51 на сто работят по специалността си. За Шуменския университет този процент е 43,36. Това означава, че държавата
финансира скъпо струващи кадри
по направления, които смята за приоритет, и в същото време получава зле платени "специалисти", на които дипломата за висше образование не служи за нищо. 5,58% от тези толкова търсени кадри работят като продавачи, но в Шуменския университет например този процент е 11,07 на сто, а в Югозападния - цели 18 на сто.
Почти тройна е ножицата в доходите и на специалистите от най-масовото направление икономика. В момента то се изучава в 25 университета, от които 16 държавни. Завършилите тази специалност в Софийския университет се осигуряват на 1587 лева, а тези, които са получили дипломите си във Висшето училище по сигурност и икономика, получават 679 лева на месец. При това едва 15 на сто от вторите работят по специалността, която са завършили. Сред дипломиралите се по икономика в Тракийския университет едва всеки пети работи онова, за което е учил. Средният доход на тези младежи е 697,94 лева.
Прави впечатление, че в класирането по икономика сред държавните университети на задни позиции са все тези вузове, за които специалността е несвойствена. Обикновено тя е разкрита в периоди, когато икономиката е била модна и търсена, с цел привличане на повече студенти. Ако просветното министерство наистина реализира идеята си да спира приема по икономика там, където качеството е ниско, на мушката ще се окажат предимно икономически специалности в университети, които като цяло нямат икономически профил. Сред тях са Тракийският в Стара Загора, Техническият в Габрово, Аграрният и Хранителният в Пловдив, "Асен Златаров" в Бургас. На колко от тях
държавата ще откаже прием за икономисти
зависи от това как ще бъде разработена методиката за оценяването им. Очаква се обаче такъв прием да бъде отказан на около половината държавни университети - което означава на общо 8. Парите, които са предназначени за тях, най-вероятно ще бъдат преразпределени към първите в класирането.
В "Администрация и управление", която е втора по масовост специалност у нас, разликата в заплатите на завършилите силни и слаби университети е два пъти и половина. Тук най-високи доходи получават младите хора, които са завършили Американския университет в България -1663 лева. Срещу 1377 се разписват випускниците на Софийския университет. В същото време младите администратори и управленци с диплома от Колежа по туризъм в Благоевград получават 700 лева. Едва 15,82 на сто от тях работят по специалността си, а 4,90% са безработни. В тази специалност също се говори за закриване на места в последните по класиране висши училища. Прави впечатление, че и в графата за научна продукция тези, които са на задни места в рейтинговата система, се отчитат с 0 публикации в международни издания. А най-куриозното е, че тези университети посочват по-висок брой на студентите, участвали в научно-изследователска дейност, въпреки нейния нулев резултат. В Колежа по туризъм например 50% от младите хора са участвали в такива изследвания.
Рейтинговата система показва и това, че явно значителна част от работодателите пестят от осигуровките на младите хора още с постъпването им на работа. За първи път тази година тя включи като данни както осигурителните, така и облагаемите доходи, на които се разписват младите хора. И
разликата между двете графи се оказва значителна
Едно от най-сериозните различия - около 500 лева средно, се вижда при завършилите информатика. Тези млади хора се осигуряват средно на 1393 лева, но плащат данъци върху среден доход от 1857. Работодателите на математиците също плащат осигуровките им на 1304 лева, а в същото време облагаемият им доход е 1611. Онези, които са се дипломирали във факултетите по обществено здраве, получават средно 1521 лева, а се осигуряват на 1190. Разлика няма при специалността военно дело, където работодател е държавата, много близки са двете стойности и при младите медици, както и при педагозите. Впрочем именно завършилите "Педагогика на обучението по.." са с най-ниски облагаеми доходи - 622,57. На най-малки суми пък се осигуряват зъболекарите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
