Събота,

Вузовете с трудови борси

От: Администратор -
9309
Вузовете с трудови борси
A
A
A

София. Промени във финансирането на средни и висши училища готви МОН. Министър Анелия Клисарова лансира пред Съвета на ректорите новия механизъм, по който ще бъдат отпускани пари на университетите. Той обаче може да заработи най-рано от следващата учебна година. Още от началото на 2014 г. все пак някои специалности може да получат повече пари.

Вузовете ще се превърнат в трудови борси, ако искат да запазят парите, които държавата им дава. Просветният министър Анелия Клисарова лансира нова схема за финансиране на университетите, която е коренно различна от сегашната.

Съгласно нея университетите ще получават парите си на базата на рейтинговата система, като най-голяма тежест ще има реализацията на студентите. Парите ще се отпускат на базата на онези младежи, които са си намерили работа по специалността. Ако сто души от даден випуск работят, но само 20 от тях се трудят в професията, за която са учили, следващата година университетът ще получи пари само за 20 бройки, разказа шефът на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев. Ако обаче и стоте работят по специалността си, университетът може да получи бонус от 120 места, разяснила Клисарова на ректорите. Освен това тежест при определянето на финансирането ще имат и цялостният рейтинг на университета, както и научните изследвания, които той прави.

В момента системата на финансиране е на брой приети студенти, затова университетите записват всеки, който пожелае да учи, независимо от успеха му. Ректори коментираха, че за да задържат финансирането си високо, ще им се наложи да влязат в по-тесни контакти с бизнеса и да разкриват нови кариерни центрове, така че младежите да си намерят работа по-лесно. При вземането на показателите ще се ползват базите данни на НОИ и НАП, така че вузовете да не могат да манипулират цифрите.

Клисарова предупредила ректорите, че по този начин университети, чиито възпитаници не се котират добре на трудовия пазар, ще трябва да закриват специалности след време. "Това е по-добрият начин да се реши кои университети да затворят врати, отколкото те да бъдат закривани силово", коментираха ректори. Клисарова обаче е уточнила, че малките непечеливши специалности, които са от особено значение за държавата, ще бъдат финансирани въпреки всичко. Все още не е ясно кога ще стартира новата схема на финансиране, но е възможно това да стане от следващата година. В момента МОН подготвя промени и в начина, по който ще се отпускат парите в средното образование.

Ректорите са настояли също за увеличение на субсидията до нивото от 2008 година, когато на студент са отпускани 963 лева. В момента средната субсидия е 693 лева на човек, като най-скъпо се плаща обучението по медицина. Клисарова е обещала това да стане факт за някои специалности, които са приоритетни за държавата, например инженерни науки и педагогика. Идеята е държавата изрично да уточнява какви кадри се търсят и какви специалности е склонна да финансира. В момента поради липса на такъв анализ всеки четвърти учи администрация и управление, въпреки че непрестанно се говори за съкращения в администрацията.

Чакаме 1,5 млн.за наука от Европа

1,5 млн. лева може да вземе България по новата оперативна програма "Наука и образование", е съобщила пред ректорите проф. Анелия Клисарова. Вече е ясно, че парите ще минават през просветното министерство, въпреки че общо 4 ведомства са имали амбицията да получат пай от тях - социалното, регионалното, икономическото и образователното. Това е единственият шанс в българската наука да влязат свежи европари в следващите години. Все още обаче има проблем дали парите ще ни бъдат отпуснати, като причината е в много слабото темпо, с което МОН усвоява получените досега пари по европрограми, особено за студентски стажове и практики.

"Да не се помпат розови надежди", Проф. Иван Илчев, ректор на СУ

Идеята за промяна на финансирането е много хубава, аз от години казвам, че не бива да се финансират розовите надежди на ректорите за прием. Вариантът пари да се отпускат на базата на реализацията на студентите е много добър, но тук има една особеност, която трябва да се вземе под внимание. Много от нашите студенти успешно започват работа не тук, а в чужбина - в Германия, Франция, Англия. Данни за тях няма как да бъдат взети от НОИ, но ако те не бъдат взети под внимание, това ще ни ощети финансово. И не само нас, а и Техническия, и Медицинския университет, чиито възпитаници успешно се реализират навън. Под внимание трябва да се вземе също и броят на студентите, които учат магистърска степен в чужбина, защото тя също е показател за успешна реализация.

650 избягали от БАН за 2 години

Близо 650 учени са напуснали БАН в последните две години, съобщи председателят на академията Стефан Воденичаров. В момента едва шестима от учените там са от 26 до 30 години, а 20 на сто са на възраст от 56 до 60. Младите учени вземат едва 450 лева и нямаме никакъв ресурс да увеличим заплатите им, обясни акад. Воденичаров пред депутатите от образователната комисия. За привличане на млади хора в академията трябват 190 000 лева, които не могат да бъдат намерени без допълнително финансиране.

17 млн. лева общо не достигат на академията до края на годината, като 7,5 млн. лева от тях са нужни за плащане на ток, парно и вода. 2 млн. лева трябват, за да може БАН да съфинансира вече спечелени проекти по оперативна програма "Конкурентоспособност". Ако намерим тази сума, ще спечелим около 20 млн. европари, посочиха от академията. Няма пари и за поддръжка на ядрения реактор на БАН, която струва 2 млн. лева. 360 000 лева пък не достигат, за да си плати академията такса смет. Академията е закъсала и с плащането на членския внос във всички международни организации, с които си обменя информация, например в Световната метеорологична организация. За там са нужни общо 1,2 млн. лева, посочи Воденичаров.

Българските деца с най-дълга почивка

Българските деца имат едни от най-дългите ваканции в Европа, сочи доклад на образователната служба към Еврокомисията Eurydice. Въпреки оплакванията на родните ученици от претоварване, повече от тях почиват само връстниците им в Хърватия. В доклада е включен общият брой учебни часове от първи до 12-ти клас. Съгласно данните нашите първокласници имат 398 учебни часа. В Германия обаче децата учат 564 часа, а във Франция - цели 864. В четвърти клас хлапетата са заети 533 часа, а в Люксембург например 1008. Там те имат по толкова часове от първи до шести клас, а в 12-ти са 1014. В същото време нашите абитуриенти учат 744 часа. Зад тях са само зрелостниците от Хърватия с 683. Сходна е заетостта на учениците ни само в прогимназията и гимназията, където сме близо до Унгария. Интересно е и времето, което се посвещава на отделните предмети - по четене и писане, например, най-малко се занимават българските и румънските първолаци. Те смятат едва 71 часа, а в Люксембург връстниците им посвещават на математиката 200. В гимназията учениците смятат едва 54 часа, а в Европа никой не пада под 119.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички