Учители под 30 г. показват, че уроците могат да бъдат и приключение
Ако децата имат нужда от наваксване на уроците през ваканцията, това може да стане не само с частни учители. И не само чрез скучни уроци. Лятната академия на "Заедно в час" тази година побра над 400 деца от всички възрасти, които учат и едновременно с това не пропускат забавлението. За онези, които не знаят какво е "Заедно в час" - това е организацията, която под мотото "Преподавай като лидер" обучава и изпраща в класните стаи свои "емисари", преподаващи по един по-нетрадиционен начин, като по този начин гарантират достъпа до качествено образование на всяко дете, независимо от това къде живее и какви са финансовите му възможности.
И децата се научават. С малко повече игра и интерактивни методи, с вътрешни правила на класа, които учениците сами решават да спазват. С проекти, покрай които самите деца започват да проявяват интерес към уроците. Защото получените знания от тях ще им помогнат да подготвят сборник, презентация или друг любопитен проект, с когото да "сложат в джоба си" останалите по време на "Фестивала на успеха".
"Който ме чува, пляска веднъж. А който ме чува сега, пляска два пъти". Тези думи на младата учителка Александра Андреева заместват варианти като "Клас, стани", "Млъкнете веднага" и други популярни методи за въдворяване на тишина в класната стая. С пляскането на ръце всъщност тишина въдворяват самите четвъртокласници - и вече са готови за поредния урок по "Човек и общество", където ще учат какво е гражданин.
Александра е един от учителите на "Заедно в час" - завършила теология, а след това магистратура по политология. След време се вижда като университетски преподавател, но "тук и сега" тя е един от емисарите на организацията, призвани да помогнат на всяко дете да получи образованието, което заслужава. Всъщност Лятната академия, базирана в 90 СОУ в столицата, е мястото за "тренировка" на 66 нови учители, които "Заедно в час" ще прати наесен в класните стаи. Любопитното е, че за местата кандидатстваха около 1200 млади хора - на средна възраст 28 години. Което разбива мита, че хората под 30 не се интересуват от преподавателската работа. Не, явно ги вълнува -просто искат да бъде по-различна.
Много често те работят в училища и паралелки за деца в неравностойно положение, но напоследък влизат във всякакъв тип общообразователни училища. Самата Александра наесен ще бъде възпитател в училище в Карлово. Начинът, по който преподавателите на "Заедно в час" готвят уроците си, обаче е много различен от този в традиционното училище. За всеки час, дори и през ваканцията в Лятната академия, те правят
разработка от няколко страници с целите
на урока, с възможните препъникамъни и онова, което се надяват да постигнат учениците им. В момента Александра полага за десетгодишните първите наченки на така нареченото гражданско образование, за което е толкова модерно да се говори.
Часът започва с прочитане на правилата, които децата сами са изписали върху пано на стената - "Уважаваме се! Изслушваме се! Помагаме си!" И най-важното - вдигаме ръка. "Знаете ли какво е гражданин?", пита Александра и й отговаря гора от вдигнати ръце. Първият отговор обаче е от несполучливите, макар че няма нищо по-логично от него - момиченце отговаря, че гражданинът, естествено, е човек, който "живее в града". "И е над 18 години", допълва друго, очевидно спомнило си нещо, свързана с възрастта за гласуване. "Ти, като нямаш 18 години, не си ли гражданка?", пита учителката. "Ами не съм, човек съм си", готова е с отговора четвъртокласничката. Постепенно, с подсказване от страна на Александра и с припомняне на наученото през годината, децата успяват да формулират какво точно представлява понятието "гражданин" - дори на думите "да не е осъждан" при придобиването на българско гражданство никой не се запъва. Хлапетата са готови с обяснението за това кого осъждат в България - "който бие другите и обира банки". Алекс, Елена, Деница, Кристиян и останалите трябва да внимават в отговорите на всеки един - веднага след това Александрина приковава вниманието им, като ги кара да гласуват за това дали са съгласни с отговора на другарчето си. За "да" вдигат зелено картонче, че "не" - червено. Всички дават "зелено" на отговора, че конституцията, това е основният закон на държавата, който всички трябва да спазваме. И лека-полека урокът стига до това какви са гражданите на тази държава - тоест общностите, които я обитават. Цари леко объркване за това
кога са дошли по нашите земи турците и кога - арменците
и дали турците и османците са едно и също нещо. С помощта на въпроси от Александрина обаче класът постепенно "влиза в час" - и идва ред на билетчетата, на които децата отговарят на предварително подготвени въпроси, отбелязват кои са верните твърдения и по този начин проверяват какво са запомнили до момента. Учителката позволява да работят по двойки - консултацията със съседчето по чин всъщност е толкова популярната "работа в екип", за която все слушаме, че децата не са подготвени. На финала билетчетата се събират и следващия час всеки научава кой колко процента верни отговори е събрал - тоест каква оценка има. По този начин, независимо по какво е часът, децата ежедневно биват проверявани какво са научили, къде имат пропуски и затруднения. При подготовката на разработката за следващия час Александрина ще вземе предвид и това. Именно по тази причина всяка разработка за отделен учебен час е уникална и не може да се направи чрез копи-пейст - тя винаги е съобразена с конкретните възможности на децата, с онова, което не им е ясно. Менторът й от организацията също проверява направения от нея план и дава препоръки какво още да включи в урока. Всъщност цялото преподаване е атрактивно за децата, понеже е превърнато в част от подготовката за завършване на един грандиозен проект, който децата ще изготвят до края на Академията - сборник с празниците, които се честват по нашите земи. "За да научим повече за празниците, трябва да знаем какви са хората, които ги празнуват", обяснява едно от децата. На стената вече виси разработен план в няколко стъпки, който на финала ще се превърне в готов сборник. Всяка от групите, които се обучават, имат проект и всеки урок е посветен на това да се превърне в още една малка част от пъзелчето на проекта. Така се преподава от екипа на "Заедно в час" и в училище - знанията не са самоцелни, а винаги се пречупват през призмата на конкретна задача - презентация, предаване по училищната телевизия, школски вестник с новини, например, от Византийската империя. И така ученето неочаквано се превръща не в нещо абстрактно, а в част от игра - в която най-увлекателната е следващата стъпка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
