Учи, мама, за фасилити мениджър

Най-бързо "изветрява" дипломата по компютри, банкерите на курс през 9 г.
Пазарът на труда в 21 век по нищо не напомня оня, заради който работниците в САЩ са излезли да протестират на първи май 1886 г. и така са превърнали датата в ден на труда и работническата солидарност. Времето се оказа немилостиво към редица професии, които изчезнаха от битието ни, въпреки че някои от тях още стоят в класификатора на професиите. В същото време се родиха други - все по-често децата ни ще завършват специалности с имена, за чието разгадаване ни бъде нужен преводач.
Светът върви към възраждане на технократите в глобален мащаб - навсякъде инженерните професии преживяват ренесанс. У нас обаче все още за по-престижно се смята младите хора да учат право и икономика, въпреки че пазарът на труда напоследък започва да се пресища от хора с такива дипломи. В момента 60 000 млади в различни университети учат "А, Б"-то на икономиката. В същото време общо инженерство усвояват едва около 7700. Оказва се обаче, че "чистите" професии отиват към своя край. В бъдеще все повече ще се ценят онези, трупали знания в няколко специалности, разказва Томчо Томов от Българска стопанска камара (БСК).
Една професия вече не стига. В следващите години трудовият пазар все повече ще върви към търсене на хора с т. нар. хибридни професии - тоест хора с поне две дипломи. Подобна тенденция се чувства все по-силно и в момента. По думите на Томчо Томов от БСК, най-много се котира "инженер+", независимо дали зад плюса стои икономика, мениджмънт или нещо друго. Дори и педагогика - за дуалното обучение, което предстои да бъде въведено, все по-често ще се търсят обучители на млади специалисти. Много търсени са и комбинациите "маркетинг + икономика", както и познанията по екология, комбинирани с инженерна диплома или такава на икономист.
Бъдещето се очертава като време, в което една професия, усвоена на 20 г., няма да бъде в състояние да ни храни цял живот. Ще се налага
непрестанно доучване и "рефрешване"
на знанията. БСК е направила изследване, което показва за колко време остаряват знанията ни по дадена специалност. Най-бързо това става в компютърните специалности - за около 4-5 г. В инженерните науки периодът е 7 г. Най-дълго траят знанията в икономиката и банковия сектор - "цели" 9 г. Това означава, че все по-често и университети, и обучителни центрове трябва да се отварят към подготовката на по-възрастни хора, които се налага да адаптират знанията си към новото в професията им, ако не искат да се окажат аут от нея. Във връзка с това ще се търсят все повече обучители и "треньори" в тези области.
Сред новите професии, които родиха модерните времена, "хит" на бъдещето е облачната IT-архитектура. Това е една от професиите, към които могат да се ориентират завършващите сега млади хора. Впрочем всеки, ориентирал се към компютърни специалности, а дори и към математика, има гарантирано място на трудовия пазар. В близките години бизнесът ще очаква около 40 000 нови специалисти. В момента университетите ни обучават едва малко над 7000. Налага се дори да "внасят" например ИТ-спецове от Румъния, тъй като не достигат хора. Много ще се търсят и специалисти с познания в областта на нанотехнологиите и мехатрониката. Една от доскоро непознатите професии, която дава широк простор за изява, е фасилити мениджмънтът. За мнозина това понятие се изчерпва с поддръжката на сградния фонд, но на практика става дума за управление на процесите вътре в компанията. Хит ще бъде и всичко, свързано с енергетиката - особено професиите
гравитиращи към зелената енергия
Много търсени ще бъдат и еколози, особено онези, които имат познания по пречистване на води и мениджмънт на околната среда. Около 20 000 ще се търсят в сферата на аутсорсинга - не само в колцентровете, а и в другите дейности, които чужди компании пренасят у нас.
От традиционните професии ще се засили търсенето на лекари, медицински сестри и всичко, свързано със здравните грижи. Включително здравния мениджмънт - тъй като сега малцина от хората, работещи като здравни мениджъри, действително имат дипломи за това. В близките 10 г. ще расте търсенето на учители, защото стотици преподаватели предстои да излязат в пенсия, а класната стая плаши младите. Впрочем и в момента има недостиг на учители по английски, които имат образование английска филология, а не са се преквалифицирали впоследствие от преподаването на друг предмет. Търсене има и на преподаватели по ИТ-дисциплините и начални учители, а в малките селища много търсени са комбинираните дипломи "история+география" например. Много ще се търсят и мениджъри на проекти, строителни инженери, както и реставратори на стари сгради, на културни и археологически паметници.
За 5 г. заплатите ще дръпнат с 15%
В следващите 5 г. заплатите трябва да се качат общо с 15% нагоре. Разчетите са увеличението да бъде около 3% годишно, разказа Томчо Томов.
В момента заплащането в професиите, където търсенето на кадри е най-голямо, е абсолютно полярно. Търсят се почти еднакво и ИТ-спецове, и медици, но първите започват със стартова заплата 1000 и твърде скоро достигат 2-3000, докато за много от лекарите такива суми са постижими само в чужбина. Около 2000 лв. са парите в енергетиката, която се оказва втора по нива на заплащане у нас, изпреварвайки банковия сектор. При учителите, които са на трето място по търсене на кадри, стартовата заплата все още е 500 лв., обмисля се от първи юли тя да бъде увеличена между 30 и 50 лева.
Какви кадри ще се търсят?
1. Програмисти, софтуерни специалисти 2. Лекари, медицински сестри |
Асансьорните техници в "Червената книга"
Професиите, които изчезват, защото няма желаещи да ги усвояват, ще влязат в списък на защитените професии. Парадоксално, това не са само отмиращи занаяти, които се практикуват от шепа хора. Сред изчезващите професии е и тази на асансьорния техник например. Не достигат заварчици, електротехници, оператори в различните видове производства. Целта на защитата е тези професии да могат да се изучават, дори ако училищата не приемат необходимия брой ученици, за да сформират пълен клас.
Кои са ни в повече?
1. Юристи |
Най-добре платените
1. Програмисти 2000 - 3000 лв |
74% от младите не искат шеф
Половината висшисти с тапии за украса
Около половината от завършилите през последните 5 г. висшисти се трудят на позиции, за които не се изисква диплома от университет. Едва 20% от младежите с висше пък работят по специалността си. Стряскащите данни са от рейтинговата система на университетите, която е обвързана с информацията на НОИ.
Едва 10 специалности дават стартова заплата над 1000 лева за млад специалист. Освен популярните информатика и компютърни науки, там се нареждат и професии като проучване и добив на полезни изкопаеми, както и военно дело. Много търсената специалност "Право" например не се намира в този списък. Значителен процент от младите специалисти до такава степен не могат да намерят работа по специалността си, че се налага да се трудят като продавачи, включително и в най-изучаваната специалност икономика. Има специалности, които пращат зад щанда близо половината от випускниците си. Според данните от рейтинга най-престижен сред работодателите при назначаване на младите хора е Софийският университет. В оценяването на вузовете са участвали 1500 родни бизнесмени.
От доста време бизнес и университети си отправят критики за това, че младите хора отиват на първото си работно място неподготвени за онова, което ги чака. Именно заради това БСК вече е започнала да работи с вузовете, като участва в писането на учебните планове и програми на 7 от тях. Според работодателите, освен знания по специалността на младите им куцат много езиковите познания и т.нар. "меки умения" - да работят в екип например. Много от тях не знаят как да напишат мотивационно писмо и CV, твърдят и шефове, и фирми за подбор на персонал.
В същото време 74% от младите хора не искат да имат шеф над главата, а сами да си бъдат началници, сочат данни от стратегията за младежта. В същото време занаят в гимназията усвояват едва 1/4 от младите хора и само те могат да започнат работа веднага след завършването. За да се промени това, държавата се готви да въведе т.нар. дуално обучение, при което учениците карат практики в реална работна среда.
Безработни по наследство
За 24 г. България създаде нов феномен: потомствени безработни. Това са около 40 на сто от общия брой на хората без работа у нас. Става дума за млади хора, които никога не са имали първо работно място, а преди това в същото положение са били техните родители. Най-често говорим за българи с ниско образование и без никаква квалификация.
50% от безработните младежи у нас са без средно образование - с основно или дори по-ниско. 62% нямат никаква квалификация, а 46% от тях са прекарали повече от година, без да имат работа. 28,4 на сто от младите хора до 25 г. не работят и не учат. При това не всички са нискообразовани - всеки четвърти от тях е висшист. 30% от младите безработни не са започвали никога работа.
Нова заплаха. 15 милиона души на косъм
Чудо! Кокошки снасят зелени яйца
Голяма новина за Християн Пендиков
Помните ли Вальо Топлото? За него всичко се промени
Ужасът в Турция! Втори българин в неизвестност
Една година война. Русия планира нещо зловещо
Трагедия без край! Звездна двойка под руините