Учи, мама, за фасилити мениджър

Най-бързо "изветрява" дипломата по компютри, банкерите на курс през 9 г.

Пазарът на труда в 21 век по нищо не напомня оня, заради който работниците в САЩ са излезли да протестират на първи май 1886 г. и така са превърнали датата в ден на труда и работническата солидарност. Времето се оказа немилостиво към редица професии, които изчезнаха от битието ни, въпреки че някои от тях още стоят в класификатора на професиите. В същото време се родиха други - все по-често децата ни ще завършват специалности с имена, за чието разгадаване ни бъде нужен преводач.

Светът върви към възраждане на технократите в глобален мащаб - навсякъде инженерните професии преживяват ренесанс. У нас обаче все още за по-престижно се смята младите хора да учат право и икономика, въпреки че пазарът на труда напоследък започва да се пресища от хора с такива дипломи. В момента 60 000 млади в различни университети учат "А, Б"-то на икономиката. В същото време общо инженерство усвояват едва около 7700. Оказва се обаче, че "чистите" професии отиват към своя край. В бъдеще все повече ще се ценят онези, трупали знания в няколко специалности, разказва Томчо Томов от Българска стопанска камара (БСК).

Една професия вече не стига. В следващите години трудовият пазар все повече ще върви към търсене на хора с т. нар. хибридни професии - тоест хора с поне две дипломи. Подобна тенденция се чувства все по-силно и в момента. По думите на Томчо Томов от БСК, най-много се котира "инженер+", независимо дали зад плюса стои икономика, мениджмънт или нещо друго. Дори и педагогика - за дуалното обучение, което предстои да бъде въведено, все по-често ще се търсят обучители на млади специалисти. Много търсени са и комбинациите "маркетинг + икономика", както и познанията по екология, комбинирани с инженерна диплома или такава на икономист.

Бъдещето се очертава като време, в което една професия, усвоена на 20 г., няма да бъде в състояние да ни храни цял живот. Ще се налага

непрестанно доучване и "рефрешване"

на знанията. БСК е направила изследване, което показва за колко време остаряват знанията ни по дадена специалност. Най-бързо това става в компютърните специалности - за около 4-5 г. В инженерните науки периодът е 7 г. Най-дълго траят знанията в икономиката и банковия сектор - "цели" 9 г. Това означава, че все по-често и университети, и обучителни центрове трябва да се отварят към подготовката на по-възрастни хора, които се налага да адаптират знанията си към новото в професията им, ако не искат да се окажат аут от нея. Във връзка с това ще се търсят все повече обучители и "треньори" в тези области.

Сред новите професии, които родиха модерните времена, "хит" на бъдещето е облачната IT-архитектура. Това е една от професиите, към които могат да се ориентират завършващите сега млади хора. Впрочем всеки, ориентирал се към компютърни специалности, а дори и към математика, има гарантирано място на трудовия пазар. В близките години бизнесът ще очаква около 40 000 нови специалисти. В момента университетите ни обучават едва малко над 7000. Налага се дори да "внасят" например ИТ-спецове от Румъния, тъй като не достигат хора. Много ще се търсят и специалисти с познания в областта на нанотехнологиите и мехатрониката. Една от доскоро непознатите професии, която дава широк простор за изява, е фасилити мениджмънтът. За мнозина това понятие се изчерпва с поддръжката на сградния фонд, но на практика става дума за управление на процесите вътре в компанията. Хит ще бъде и всичко, свързано с енергетиката - особено професиите

гравитиращи към зелената енергия

Много търсени ще бъдат и еколози, особено онези, които имат познания по пречистване на води и мениджмънт на околната среда. Около 20 000 ще се търсят в сферата на аутсорсинга - не само в колцентровете, а и в другите дейности, които чужди компании пренасят у нас.

От традиционните професии ще се засили търсенето на лекари, медицински сестри и всичко, свързано със здравните грижи. Включително здравния мениджмънт - тъй като сега малцина от хората, работещи като здравни мениджъри, действително имат дипломи за това. В близките 10 г. ще расте търсенето на учители, защото стотици преподаватели предстои да излязат в пенсия, а класната стая плаши младите. Впрочем и в момента има недостиг на учители по английски, които имат образование английска филология, а не са се преквалифицирали впоследствие от преподаването на друг предмет. Търсене има и на преподаватели по ИТ-дисциплините и начални учители, а в малките селища много търсени са комбинираните дипломи "история+география" например. Много ще се търсят и мениджъри на проекти, строителни инженери, както и реставратори на стари сгради, на културни и археологически паметници.

За 5 г. заплатите ще дръпнат с 15%

В следващите 5 г. заплатите трябва да се качат общо с 15% нагоре. Разчетите са увеличението да бъде около 3% годишно, разказа Томчо Томов.

В момента заплащането в професиите, където търсенето на кадри е най-голямо, е абсолютно полярно. Търсят се почти еднакво и ИТ-спецове, и медици, но първите започват със стартова заплата 1000 и твърде скоро достигат 2-3000, докато за много от лекарите такива суми са постижими само в чужбина. Около 2000 лв. са парите в енергетиката, която се оказва втора по нива на заплащане у нас, изпреварвайки банковия сектор. При учителите, които са на трето място по търсене на кадри, стартовата заплата все още е 500 лв., обмисля се от първи юли тя да бъде увеличена между 30 и 50 лева.

Асансьорните техници в "Червената книга"

Професиите, които изчезват, защото няма желаещи да ги усвояват, ще влязат в списък на защитените професии. Парадоксално, това не са само отмиращи занаяти, които се практикуват от шепа хора. Сред изчезващите професии е и тази на асансьорния техник например. Не достигат заварчици, електротехници, оператори в различните видове производства. Целта на защитата е тези професии да могат да се изучават, дори ако училищата не приемат необходимия брой ученици, за да сформират пълен клас.

74% от младите не искат шеф

Половината висшисти с тапии за украса

Около половината от завършилите през последните 5 г. висшисти се трудят на позиции, за които не се изисква диплома от университет. Едва 20% от младежите с висше пък работят по специалността си. Стряскащите данни са от рейтинговата система на университетите, която е обвързана с информацията на НОИ.

Едва 10 специалности дават стартова заплата над 1000 лева за млад специалист. Освен популярните информатика и компютърни науки, там се нареждат и професии като проучване и добив на полезни изкопаеми, както и военно дело. Много търсената специалност "Право" например не се намира в този списък. Значителен процент от младите специалисти до такава степен не могат да намерят работа по специалността си, че се налага да се трудят като продавачи, включително и в най-изучаваната специалност икономика. Има специалности, които пращат зад щанда близо половината от випускниците си. Според данните от рейтинга най-престижен сред работодателите при назначаване на младите хора е Софийският университет. В оценяването на вузовете са участвали 1500 родни бизнесмени.

От доста време бизнес и университети си отправят критики за това, че младите хора отиват на първото си работно място неподготвени за онова, което ги чака. Именно заради това БСК вече е започнала да работи с вузовете, като участва в писането на учебните планове и програми на 7 от тях. Според работодателите, освен знания по специалността на младите им куцат много езиковите познания и т.нар. "меки умения" - да работят в екип например. Много от тях не знаят как да напишат мотивационно писмо и CV, твърдят и шефове, и фирми за подбор на персонал.
В същото време 74% от младите хора не искат да имат шеф над главата, а сами да си бъдат началници, сочат данни от стратегията за младежта. В същото време занаят в гимназията усвояват едва 1/4 от младите хора и само те могат да започнат работа веднага след завършването. За да се промени това, държавата се готви да въведе т.нар. дуално обучение, при което учениците карат практики в реална работна среда.

Безработни по наследство

За 24 г. България създаде нов феномен: потомствени безработни. Това са около 40 на сто от общия брой на хората без работа у нас. Става дума за млади хора, които никога не са имали първо работно място, а преди това в същото положение са били техните родители. Най-често говорим за българи с ниско образование и без никаква квалификация.

50% от безработните младежи у нас са без средно образование - с основно или дори по-ниско. 62% нямат никаква квалификация, а 46% от тях са прекарали повече от година, без да имат работа. 28,4 на сто от младите хора до 25 г. не работят и не учат. При това не всички са нискообразовани - всеки четвърти от тях е висшист. 30% от младите безработни не са започвали никога работа.