Понеделник,

С удоволствие бихме обучавали наполовина по-малко студенти

От: Администратор -
1954
С удоволствие бихме обучавали  наполовина по-малко студенти
A
A
A

Бизнесът иска кадри, но без да инвестира във вузовете

Днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" открива академичната учебна година. За това какво е новото, какви промени са нужни във финансирането на висшето образование и къде се къса връзката със средното, "Стандарт" попита ректора проф. Иван Илчев.

- Проф. Илчев, какво ново с новата учебна година в Софийския университет?
- Вероятно трябва да отговоря с думите на Веселин Ханчев от едно от неговите последни стихотворения "Жив съм. Нажежено е до бяло всичко в мен". Шегата настрана, задържаме броя на новоприетите и университетът тази година приема малко по-малко студенти от миналата година, което си е чудо при демографската картина. За мен това никога не е било беда. Винаги съм казвал, че ние с удоволствие бихме обучавали само 50 на сто от този брой студенти, стига да бъдат по-добрите 50% от тези, които влизат. Проблемът е чисто финансов, тъй като въпросът за качеството все още не стои сериозно пред българската държава. И тази година финансирането ще бъде най-вече въз основа на бройката студенти. Ние имаме 104 бакалавърски програми и над 400 магистърски. Това осигурява достатъчно голямо разнообразие пред кандидатите, които искат да получат висше образование. Новата бакалавърска програма, която направихме тази година и е първа по рода си в цяла Югоизточна Европа, е хебраистиката. Досега ние подготвяхме специалисти по арабистика и е логично, след като имаме ези, да имаме и тура - тоест да подготвяме специалисти и за проблемите, видени от друг ъгъл. А както се видя от последните събития, това е изключително важно.

Другото ново е, че преди две седмици бе открит най-големият в света институт "Конфуций" в сграда на СУ. Съвсем скоро

ще открием единствения в България Център по археометрия

Това е междинна наука, която подпомага и археологията, и криминалистиката. Тя позволява да се изследват материалните остатъци, за да се види какво е било реалното състояние, когато те са съществували. Например давате един златен пръстен, намерен при разкопки, и археометрията може да определи откога е той. Надявам се, че скоро ще сключим договор с Института по археология, за да могат те да ползват услугите ни.
- Промените в Закона за висшето образование вече предвиждат част от финансирането да бъде на базата на качеството.
- За първи път се предлагат такива радикални мерки. Резултатът е, че срещу това виждам вече силна съпротива. Ние в момента сме изцяло на страната на министерството - дотолкова, доколкото това са промени, които отговарят на нашите искания от 10 години насам. Освен съпротива видях и желание да не се използват обективните данни в информационните бази данни за оценка на това кои университети са изследователски, а да се използва оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация. Това е абсурдно, в агенцията работят живи хора, чието работно място е в определени институти и университети и те трудно могат да надмогнат субективния фактор.
- Тази промяна във финансирането ще промени ли ситуацията във висшето образование?
- Ще подобри положението, но не вярвам да бъде радикално. В момента

България е на последно място в ЕС по разходи за висше образование

и наука. В замяна на това сме на трето място по разходи за вътрешна сигурност. Ясно е къде отиват критериите на властимащите.
Образованието е приоритет, за това се говори. Но ето - снощи побеснях. Една фирма организира изложение за привличане на български студенти в европейски университети. Рекламата звучеше горе-долу така: "Качественото образование идва в България". Аз съм преподавал три години в САЩ и една година в японски университет и съм изнасял десетки лекции в европейски, и мисля, че имам достатъчно добра представа за това какво е качествено образование. Смея да твърдя, че в СУ образованието не е на по-ниско ниво, отколкото в един нормален европейски университет и това личи от международните класации. Но не може въпросната реклама да завършва с думите "С медийната подкрепа на БНР". Това е частна инициатива, а БНР се поддържа от нашите пари. Не си спомням да е оказало подкрепа на което и да било българско висше училище. Това е позор.
- Търси ли ви достатъчно бизнесът, за да ползва онова, което предлагате?
- От науката, която се прави в Софийския университет, би имал полза по-мощен бизнес от българския. Нашите геолози, химици, биолози имат добри взаимоотношения със съответните предприятия в България. Математиците ни - с фирми, които работят в областта на изчислителните технологии. Но все пак 12 от 16-те ни факултета подготвят кадри, които биха били полезни на обществото в областта на образованието, медиите, администрацията. Ние сме по-друг тип университет. Лошото е, че на науката се гледа чисто утилитарно - че тя трябва да създаде нещо, което моментално да се приложи. Това е един от основните проблеми в момента на така хвалената /включително и от нас/ оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Тя е насочена предимно към области, които биха донесли непосредствена полза на бизнеса. Изведнъж се оказа, че според тази програма интелигентният растеж не включва обществените науки, което е парадокс. Но това е писано в Брюксел, не у нас. Това, че бизнесът има претенции какви кадри да му подготвяме, ми напомня един съветски научнофантастичен разказ. В него героинята, момиче с амбиции в областта на изобретателството, слага две крила на котарак и той излита, за да преследва мишка. И авторката питаше: "Има ли нужда народното стопанство от летящи котки?"
Мисълта ми е - след като бизнесът има нужда от определени кадри, какви инвестиции е направил той в българското образование? Аз лично не се сещам за такива, като изключим фирмите в областта на информационните технологии.
- Как може да се поправи скъсаната връзка средно - висше образование?
- Пропастта я има, но тя не се дължи само на ниското качество на средното образование като цяло. Тя се дължи на един много прост факт - преди България да се отвори към света, в българските университети постъпваха най-добрите възпитаници на училищата. Сега една немалка част от тях заминават навън и в университетите постъпват хора, които в предишните условия не биха постъпили и не са добре подготвени.
- А ЕС ни иска 36% висшисти до 2020 година..
- Ние имаме печатница, можем да напечатаме толкова дипломи, колкото са нужни. Това изискване е абсурдно. Не само от демографска точка това е невъзможно. Ако се направи анализ на безработицата в страната, ще се види, че е безсмислено да се подготвят висшисти, за да вършат работа, предназначена за среднисти. От тази гледна точка много атакуваната идея на министъра на образованието за професионалните колежи има резон. Ако сега погледнем рейтингите, СУ в последните класации е на първо място по всички професионални направления сред държавните университети. Има едно, в което сме по-назад спрямо Американския университет, но ако рейтинговата система ще бъде база за финансиране на държавните университети, за мен частните висши училища нямат място в подобни класации. Те са рожба на друга среда, други са им целите, а и обучават много малко хора, а в такава ситуация е по-лесно да постигнеш високо място в рейтинга. Това, че СУ е на първо място в рейтинговата система, означава, че има най-висок коефициент на ефективността на използването на публичните средства при нас.
- Вие изкарахте два мандата като ректор в едни от най-трудните години. От кое постижение сте доволен и за какво съжалявате?
- Аз работя в СУ от 1978 г. Положението никога не е било блестящо, но толкова тежко, колкото беше през последните седем години, и такова неглижиране на проблемите на висшето образование и науката не е имало. В СУ се направиха много неща - не от ректора, а от колегите. Ние усвояваме международни научни проекти, колкото всички останали университети, взети заедно. През изтеклите години създадохме редица специалности от нов тип. Наши студенти

всяка година вземат около 50% от стипендиите на фондация "Еврика"

Наши студенти и преподаватели вземат немалък дял от наградите "Джон Атанасов" и "Питагор". Всичко това говори за качество. Съумяхме да направим енергийна изолация на сградите, където е възможно, модернизирахме лаборатории и аудитории. Вече не може да се каже, че университетът е "тъмна гробница". Направихме най-големия проект за модернизиране на библиотеката. Ако отидете на разклона за летището за "Цариградско шосе", ще видите сградата на университета, която на практика вече е външно завършена. Какво не ми харесва ли? Това бяха много трудни години за мен в личен план. Бяха нанесени доста удари. Студенти ми разказаха, че един техен преподавател казал "Какво говори ректорът, че сме във финансова криза? За разлика от предишните години, нито веднъж не ми е закъснявала заплатата". Той не знае какво коства това на хората, които се занимават с тази задача. Натрупа се много печал поради медийни атаки, понякога поради поведение на колеги от университета, които мислят на първо място за своите собствени интереси и след това - за тези на университета. Доста го преживя и моето семейство. И резултатът е, че докато преди години идвах с удоволствие на работа, удоволствието изчезна с годините.
- Какво бихте препоръчали на приемника си?
- Винаги съм държал изключително много на достойнството на университета и съм го защитавал във всяка критична ситуация. Резултатът беше, че след всяко откровено интервю ми пращаха проверки - Сметна палата, АДФИ. Тези институции се използваха като бухалки за натиск. За тези осем години сме имали 15 проверки само от Сметната палата, извън редовните. Други университети, които си мълчат, са имали по една-две.
- Давате съвет на новия ректор да мълчи ли?
- Не! Надявам се, че начело на университета ще застане човек със собствено достойнство и с чувството, че трябва да защитава достойнството на университета.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички