София. Почти всеки четвърти седмокласник е изкарал двойка на първия модул от изпита по математика. Всеки четвърти абитуриент, избрал матура по география, също е заковал слаба оценка. Шокиращите резултати бяха представени вчера от просветното министерство.
Експертите бяха най-изненадани от резултатите по география, на която са се явили 18 000, или около една трета от абитуриентите. Всяка година двойките там са най-много, но дори и през 2012 г. те са били едва 17 на сто. Тази година са 25%. "Не знаем каква е причината, тепърва ще правим анализ", заяви просветният министър Анелия Клисарова. "Не сме правили никакви промени в изпитния формат, матурата не е по-трудна от миналата година", коментира тя. Средният резултат на абитуриентите там е малко под 3,50. Много от младежите в стремежа си да играят на тото и да улучат верните отговори са отбелязвали по два резултата. Това обаче се отчита от компютъра като грешка и автоматично им носи 0 точки.
"Направили са го поне 10 пъти повече абитуриенти от миналата година, тепърва трябва да разберем защо", каза Жени Костадинова, експерт в МОН. По традиция най-често избират географията учениците в професионалните гимназии, просто защото смятат, че ще изкарат от обща култура. Нараснали са и двойките по физика, където слаба оценка има всеки десети. За сметка на това на матурите рязко е скочил успехът по философия. Качил се е и успехът по математика, леко е нараснал и българският спрямо миналата година. Средният успех по български език е 4,26, след като миналата година резултатът е бил 4,18. Тогава обаче бе най-големият срив на матурите, откакто този изпит съществува. Там пълна шестица имат 361 зрелостници. Двойките са 2866. Най-високи са резултатите по чужди езици, особено по испански, където учениците имат средно 87 точки от 100.
"Децата ни не са неграмотни", заяви министър Клисарова. По нейните думи в предишните години около 50 на сто от учениците са отказвали да пишат есета и съчинения. Тази година този процент е едва 28 на сто. От данните стана ясно обаче, че от онези, които са се опитали все пак да разсъждават в писмена форма, 27 на сто са оценени с 0 точки, а още около 15 на сто имат между 1 и 5 точки от максимални 30.
На изпитите в седми клас пък учениците са се представили много добре по български език, със среден успех 4,64. По математика резултатът е средно 4,23, което вероятно ще свали леко баловете за гимназиите. Нараснал е броят на отличните и много добрите оценки по български, децата са най-добре от 4 години насам по този предмет. На практика тази година всеки десети е отличник по български, а с много добър (от 4,50 до 5,49) са половината седмокласници.
14,7 на сто са двойките по български език, а 22,23 или около една четвърт по математика. Експертите отчетоха, че расте броят на децата, които избират да решават задачите и от втори модул.
Това е модулът, с който се кандидатства в елитна гимназия. Въпреки че са направили опит да ги решат обаче, 41 на сто от тях не са работили вярно по нито една задача. Въпреки това двойките на учениците, решавали и двата модула, са по-малко - около 5 на сто. В седми клас най-много е паднал успехът по история, където децата са постигнали средно 48 на сто верни отговори. Причината според експертите е, че за първа година в тези тестове са включени и въпроси с отворен отговор, по които децата не трябва да заграждат кръгчета, а да разсъждават.
Не пишат със свои думи
Формулирането на текст със свои думи масово затруднява и седмокласници, и абитуриенти. Особено видимо е това на матурите, където експертите са анализирали как учениците отговарят на въпросите с отворен отговор. Най-трудно се е оказало за зрелостниците да напишат теза, резюме или съчинение. Едва 36 на сто от учениците например са се справили със задачата да напишат собствена теза по една от темите: "Кучето и човекът" или "Кучетата водачи". В резултат на други въпроси става ясно, че учениците могат да подкрепят дадена теза, когато им се налага да цитират, но не и когато трябва да напишат със свои думи какво мислят по въпроса. Над 60 на сто имат нула точки на подобен въпрос. Че учениците не четат, доказват и отговорите им на 13 и 15 въпрос от матурата, които са ги затруднили много. По първия те не са успели да разпознаят откъс от стихотворение на Славейков. Във втория е трябвало да посочат от произведение на кой автор са Борис, Павел и Стефан, но малцина са разпознали "Тютюн" на Димитър Димов.
Мъчат ги неравенствата
Решаването на линейни неравенства е измъчило най-много седмокласниците на изпита по математика. 70% от тях не са се справили с петата задача, която изисква от тях именно това. Много ги затруднява и заданието да създадат алгебричен модел на житейска ситуация - децата не се сещат, че трябва да съставят уравнение. Не могат да моделират с част от число, затрудняват ги и геометричните задачи. За сметка на това добре смятат проценти и линейни уравнения.
Един от проблемите, който затруднява седмокласниците по всички предмети, е невнимателното четене на условията. Заради тях мнозина правят гафове, дори когато иначе имат нужните знания.
Изпитите в цифри:
- 57 822 ученици са се явили на матура по български
- 59 274 ученици са държали втора матура
- 214 ученици имат максималните сто точки
- 53 ученици не са отговорили вярно на нито един въпрос и са с 0 точки, двама от тях имат 0 точки и на двете матури
- Само 100 ученици имат две пълни шестици. Пълният отличен се пише за резултат от 95 точки нагоре
- Няма ученици, които да имат по сто точки и на двете матури
- 5405 или около 10 на сто имат по две оценки над 5,50
- 1387 абитуриенти имат две двойки
Не познават по карта градове и реки
От просветното министерство не съобщиха на кои въпроси са се издънили абитуриентите по география. Най-много точки носят обаче практическите задачи с карти, така че вероятно основните грешки са тук. Според едната задача трябва да бъдат отбелязани 15 имена на реки и градове. Тя носи общо 15 точки - по една за всеки уцелен верен отговор. Сред реките са Марица, Тунджа, Русенски Лом. Задачата по география на света е свързана с отбелязване на островни и полуостровни държави. Освен това децата трябва да направят характеристика на Югоизточен регион, която им носи 30 точки.
София и Смолян първи, Разград на опашката
Столицата, Смолян и Варна показват най-високи резултати на изпитите след седми клас, показва анализът на МОН. На опашката са Плевен, Силистра и Разград. Разликата между първия и последния регион в класацията е почти цяла единица. Децата в София имат среден успех по български и математика 4,31. В Разград тийнейджърите са успели да изкарат едва среден 3,48.
Приблизително същото е и движението на резултатите при абитуриентите - и там децата от София са начело в списъка, а Разград е на последно място. От просветното министерство не казаха какви мерки ще вземат за изоставащите школа. В предвидените от министър Клисарова промени обаче влиза даването на повече пари за онези училища, които покажат реално покачване на резултатите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com